Решение № 14562 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5670/2011 г.

Решение № 14562 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5670/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 22 от 08.03.2011 г., постановено по адм. д. № 11/2011 г. Административен съд гр. Търговище е отменил решение № 36-32 от 15.11.2010 г. на директора на РУ "СО" гр. Търговище за потвърждаване на разпореждане № 718 от 25.10.2010 г. на началник отдел КПК за внасяне от "Божур-2000" АД гр. Търговище, представлявано от изп. директор М. Димитрова, на сумата по акт за начет изх. № 81 КПК-КРД-963 от 13.10.2010 г. в размер на 409, 08 лв. главница и 210,93 лв. лихви. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на РУ"СО" гр. Търговище с оплакване, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като делото бъде решено по същество и оспореният акт бъде приет за законосъобразен. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок от надлежна страна и допустима, а по същество за неоснователна. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Първоинстнационния съд е изяснил фактическата обстановка по спора и страните не оспорват данните, въз основа на които е мотивирано обжалваното решение. Със заповед № 740 от 08.10.2010 г. на директор на РУ"СО" гр. Търговище е извършена частична ревизия по разходите на ДОО на "Божур-2000" АД - гр. Търговище и е установено, че дружеството е осигурител на работещите по срочен трудов договор Степанида Борисова и Невена Георгиева. И двете са майки на деца, посещавали детско заведение, но чрез осигурителя "Божур-2000" АД - Търговище е изплащано парично обезщетение за майчинство, като съответните суми са "теглени" от бюджета на ДОО. В оспорения ревизионен акт за начет Изх. № 91 КПК-КРД-963 от 13.10.2010 г. е отразено задължение на дружеството в размер на 409,08 лв. главница и 210,93 лв. лихви. Въз основа на този акт е издадено Разпореждане № 718 от 25.10.2010 г. на началник отдел КПК при РУ "СО" гр. Търговище за събиране на посочените суми, като същото е потвърдено с процесното решение № 36-32 от 15.11.2010 г. на директора на РУ"СО" гр. Търговище. За да отмени оспорения акт съдът е приел, че "Божур - 2000"АД, гр. Търговище не е страна по осигурителното правоотношение между осигурените лица и НОИ. За акционерното дружество не възникват права и задължения, свързани с осигурените физически лица, респ. техни недобросъвестни действия при получаване на суми от ДОО. Настоящата инстанция счита обжалваното решение за правилно. Съгласно чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, след изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. За да се изплаща парично обезщетение за срок от две години по силата на цитираната разпоредба на майка на дете, едно от изискванията по ал. 4 е - детето да не е наставено в детско заведение. В конкретния случай правилно административният орган е установил, че въпросните майки Степанида Борисова и Невена Георгиева, не може да получават парично обезщетение, след като децата им са настанено в детско заведение. С чл. 118, ал. 1 от ЗЗ детските ясли са предвидени да подпомагат родителите при отглеждане на децата. Съгласно Наредба № 6/87 г., действаща към периода, за "настанени в детско заведение" се считат децата, които са приети от директора, при спазване на установената процедура и оформяне на документите за това от родителите. Разпоредбата на чл. 53 от КСО е свързана с различни обществени отношения, които се регламентират чрез нея и уреждат обезщетение за отглеждане на дете. Именно при това уреждане в ал. 4 е предвидено, че обезщетението се получава само за дете, което не е настанено в детско заведение, по който въпрос няма противоречие в съдебната практика. В конкретния случай спорът е насочен към субекта, от който следва да бъде търсено връщането на неправомерно полученото парично обезщетение. Настоящата инстанция намира за обосновани и постановени в съответствие с материалния закон правните доводи на съда, че в случая не може да се търси отговорност от страна на работодателя. Дружеството-осигурител е било добросъвестно при изпълнение на своите задължения. Хипотезата, в която се урежда отговорността на юридическите лица по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО се отнася до причинени от тях вреди по конкретни нарушения. В случая контролът по спазване на осигурителните взаимоотношения не е в тежест на осигурителя. Имуществена отговорност следва да бъде търсена от юридическите лица, ако са изплатили неправилно суми от ДОО, каквото обстоятелство в настоящия случай не е налице. Административният орган би следвало да потърси възстановяване на неправомерно получените суми от физическото лице, нарушило законовите разпоредби. Съдът е посочил, че съгласно чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, парично обезщетение за отглеждане на малко дете се плаща при ползване на отпуска по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда, за отглеждане на малко дете. Според чл. 53, ал. 4 от кодекса (КСО) това обезщетение не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. В случая осигурените лица не са изпълнили изискването на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, в срок от три работни дни от промяната на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричните обезщетения и помощи от ДОО, да представят на работодателя си декларация по образец съгласно Приложение № 12, за обстоятелствата, водещи до спиране на плащанията, във връзка с настаняването на децата в детско заведение. Недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да се възстановят от лицата, които са ги получили, а не от акционерното дружество, чрез които са били получени. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна а обжалваното решение, същото е правилно и обосновано. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,