Решение № 42 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6950/2020 г.

Решение № 42 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6950/2020 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Ямбол, против решение № 46 от 9.03.2020 г., постановено по адм. дeло № 377 по описа за 2019 г. на Административен съд - Ямбол, с което е отменено решение № 2153-28-1/23.07.2018 г. на директора на ТП на НОИ гр. Ямбол и потвърденото с него разпореждане № 2113-28-175#2/15.06.2018 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Ямбол, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по същество при спазване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложените подробни съображения за необоснованост на съдебното решение, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на т. 42 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране във вр. с чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Приложени са писмени доказателства. Ответницата по касация М. Шкодрова от [населено място] е оспорила касационната жалба в писмен отговор и в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за основателна по следните съображения: С обжалваното решение Ямболският административен съд е отменил решение № 2153-28-1 от 23.07.2018 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Ямбол и потвърденото с него разпореждане № 2113-28-175#2 от 15.06.2018 г., издадено от длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което на М. Шкодрова от [населено място] е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради неизпълнение на условието по чл. 69б, ал. 2 от КСО за 15 години осигурителен стаж, положен при условията на втора категория труд и сбор от стаж и възраст, равен на 94 за жените. За да постанови решението си, Ямболският административен съд е приел, че спорният трудов стаж през периода 1.10.1989 г. - 31.01.1998 г. на длъжност "магазинер склад готова продукция" в ЗТКИ – Ямбол е от втора категория на основание т. 42 от ПКТП (отм). Съдът се е доверил изцяло на заключението на съдебно-икономическата експертиза и на показанията на разпитаните по делото свидетели, съгласно които в "ЗТКИ" ООД - Ямбол не е имало обособен склад "ЗТКИ" и готовата продукция се е експедирала директно от производствените помещения към краен потребител. Решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон. С решение № 14147 от 23.10.2019 г. по адм. дело № 14062/2018 г. Върховният административен съд, шесто отделение, е отменил решение № 181 от 18.10.2018 г. по адм. дело № 198/2018 г. на Административен съд – Ямбол, с което жалбата е била отхвърлена като неоснователна и е върнал делото на съда за ново разглеждане от друг състав. В мотивите на отменителното решение са дадени указания да бъде допусната и назначена експертиза със задача да установи в кой отрасъл е бил осигурителят към момента на провеждане на стажа, какво е производството и неговата специфика, къде в предприятието се е намирало звено "склад ЗТКИ" през целия период с оглед доказателствата по делото и проверка на място при осигурителя. Заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза, което съдът е възприел като обективно, всестранно и компетентно изготвено, съдържа редица неточности и не изяснява релевантните факти. Вещото лице Касидова е извършило анализ на събраните по делото доказателства вместо съда и е направило предложение за прилагане на материалния закон, което е недопустимо. Преценката относно изпълнението на нормативните предпоставки за причисляване на труда към една или друга категория е от правен характер и е единствено в правомощията на съда. Вещото лице е посочило, че е извършило "справки в архивни документи", но не е конкретизирало кои са тези документи, които не са приложени по делото и какви фактически обстоятелства са отразени в тях. По делото са налице достатъчно данни, че заводът до 1999 г. е бил поделение на предприятие "Ямболен" ЕАД (бивш Химически комбинат "Д. Димов" – Ямбол) и е обособен като търговско дружество с ограничена отговорност (ООД) през 1999 г., но в т. 3 от заключението си вещото лице е посочило като работодател и осигурител "Завод за технически каучукови изделия" ООД, гр. Ямбол, "като същия не е променял наименованието си за периода от 4.10.1982 г. до 08.09.1999 г. ", през който е полаган трудът. Не е изяснило структурата на изплащателните ведомости, за да се установи в кой раздел (ако има такива) попада изпълняваната от лицето длъжност. Не е опровергана констатацията в констативен протокол № КП-5-28-00420187 от 30.05.2018 г., съставен по реда на чл. 108, ал. 1 от КСО, че съгласно разплащателните ведомости за периода 1.10.1989 г. - 31.01.1998 г. изпълняваната от М. Шкодрова длъжност "магазинер готова продукция" е в звено "склад ЗТКИ". Представени и приети по делото са и 2 броя фишове за заплати на М. Шкодрова за месец декември 1997 г. и месец януари 1998 г. с отбелязана длъжност "магазинер" в склад ЗТКИ и категория ДОО: 3. Заключението на вещото лице, че "не е имало обособен склад "ЗТКИ" е направено въз основа на адресираното до осигуреното лице писмо с изх. № 0140/31.10.2018 г. на управителя на "ЗТКИ" ООД, а не въз основа на счетоводна или документална проверка за активите на предприятието. Не е изпълнено указанието да се установи къде в предприятието се е намирало звено "склад ЗТКИ" и за проверка на място при осигурителя Заключението е било оспорено от процесуалния представител на осигурителния орган в проведеното на 19.02.2020 г. съдебно заседание. Съдът не се е произнесъл по оспорването и е оставил без уважение искането за събиране на нови доказателства, относими към ведомостите за заплати и фишовете за плащане. Допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила на чл. 200, ал. 3 – чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК са довели до неправилно прилагане на материалния закон. Разпоредбата на т. 42 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП – отм. от 1.01.2000 г.) причислява към втора категория труда, положен в каучуковата промишленост, на длъжност "магазинер към основните производствени цехове (отделение, участък)". В трудовата книжка на лицето е вписана длъжност "магазинер гот. продукция" в ЗТКИ (Завод за технически и каучукови изделия), а в издаденото удостоверение обр. УП-№ 30 с изх. № 69 от 1.10.1999 г. е вписана длъжност "магазинер". В удостоверение по обр. УП-2 с изх. № 050 от 29.01.2018 г. е вписана длъжност "магаз. на склад (експедитор)". Липсват документи, че при полагане на труда си магазинерът е обслужвал основните производствени цехове, както изисква разпоредбата на т. 42 от ПКТП (отм.);. Направеният от Ямболския административен съд извод, че в "ЗТКИ" ООД - Ямбол не е имало обособен склад "ЗТКИ" и че готовата продукция се е експедирала директно от производствените помещения към крайния потребител, се основава на заключението на вещото лице Касидова, коментирано по-горе и на показанията на разпитаните свидетели К. Колев (организационен работник) и Д. Шкодров (съпруг на М. Шкодрова) без да бъде съобразена възможната им лична заинтересованост. Направеният извод се опровергава не само от представените пред касационната инстанция документи, но и от пледоарията на лицето в съдебното заседание по първото дело, в която то е уточнило, че трудовите му функции са се състояли в приемането на готовата продукция от трите смени, а складът за готова продукция е бил "направен последните година и половина-две". Обстоятелството, че изпълнението на длъжността е включвало влизане и престой в производствените цехове, не трансформира трудовите функции на работещия като магазинер на готова продукция – експедитор в трудови функции на магазинер, обслужващ производството на основните цехове. Пред настоящата инстанция са представени писмени доказателства – скица–извадка от регулационния план на гр. Ямбол, заверени копия от акт за държавна собственост № 119/31.05.1996 г. и нотариален акт за продажба на недвижим имот № 200, том VIII, рег. № 4270, дело № 402 от 22.06.2001 г. Установява се съществуването през разглеждания период на имот с предназначение "склад готова продукция" с площ 39 кв. м., масивен на един етаж, построен през 1982 г. и предоставен за оперативно управление на "Ямболен" ЕАД - гр. Ямбол, регистриран с решение № 1438 по ф. д. № 1122/1991 г. на Окръжен съд – Ямбол. Необходимо е да се добави, че през целия период ответницата по касация е била осигурявана с осигурителни вноски, дължими за трета категория труд. Препоръката на работодателя относно категоризирането на труда, направена в издадените документи по образец, не е задължителна и обвързваща пенсионния орган. В трудовата книжка не се вписва категорията на труда и в разглеждания случай не е изяснено кое длъжностно лице е извършило дописване на ръка с текст, че длъжността е от втора категория. Обжалваното съдебно решение, с което оспорените актове са отменени и преписката е върната на административния орган с указание за зачитане на спорния стаж от втора категория, е постановено при неправилно прилагане на материалноправната разпоредба на т. 42 от ПКТП (отм.);. Изпълняваната длъжност "магазинер на готова продукция" е извън записа на т. 42 от ПКТП (отм.); , като съгласно необорената констатация на административния орган по изплащателни ведомости се отнася към звено "склад ЗТКИ", без данни за обслужване на основните производствени цехове, отделения или участъци. Не е доказано, че условията на трудовата среда, при които лицето е работило, са били идентични по вредност и тежест с условията, при които са работили лицата, заемащи изброените длъжности в каучуковата промишленост по т. 42 от ПКТП (отм.);. По изложените фактически и правни съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено своевременно направеното искане от административния орган за присъждане на направените разноски, в т. ч. и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 144 от АПК, на касационния жалбоподател следва да се присъдят направените разноски за държавна такса в размер на 200, 00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер от 180 лв. за всяка инстанция (общо 360. 00 лв.). Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,