Решение № 8207 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10507/2009 г.

ВАСV отделение17.06.2010 г.докладчик т Виолета Главинова

Диспозитив

Отхвърля жалбата на Владимир Стефанов Инков от гр. София срещу заповед № 314/2.07.2009 г. на министъра на финансите, с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 и чл. 107, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното му правоотношение. Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.

Мотиви

Решение № 8207 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10507/2009 г., V о., докладчик председателят Виолета Главинова Производството е по чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Владимир Стефанов Инков от гр. София против заповед № 314/2.07.2009 г. на министъра на финансите, с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 и чл. 107, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя. Инков чрез адв. Ивков поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, издадена в противоречие с административнопроизводствените правила, и в нарушение на материалноправните норми, несъответна е и на целта на закона. Иска отмяната й. Ответникът - министърът на финансите, представляван от юрк. Русанова оспорва жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Владимир Стефанов Инков е назначен на длъжност "старши експерт" в отдел "Търгове и договори", дирекция "Централно звено за финансиране и договаряне" ("ЦЗФД") в Министерство на финансите. Следва преназначаване на държавния служител съответно на длъжности "главен експерт" и "началник отдел" в отдел "Търгове и договори", дирекция "ЦЗФД", а от 7.01.2008 г. до датата на прекратяване на служебното правоотношение Владимир Инков заема длъжността "началник отдел" в отдел "Управление на проекти и мониторинг", дирекция "ЦЗФД" в министерството. Във връзка със сигнал от "Авто Инженеринг Холдинг Груп" ООД, съдържащ информация за участието на Владимир Стефанов Инков в търговски дружества е извършена проверка от ръководителя на Инспектората при Министерство на финансите. Изготвен е доклад, изх. № К-С-22/29.06.2009 г. за резултатите от проверката, които сочат на притежаването от държавния служител на фирма на едноличен търговец ЕТ "Ина-инж. Владимир Инков" през цялото времетраене на държавната служба в министерството - от 16.06.2003 г. до 2009 г. Установено е също така, че както към момента на постъпване на работа, така и впоследствие в подаваните по чл. 29а (отм.) ЗДСл декларации служителят отразява липса на търговски, финансов или друг делови интерес във връзка с функциите на МФ, и с юридически и физически лица - по отношение на себе си и на свързаните по смисъла на § 1 от Допълнителната разпоредба на ЗДСл (отм. бр. 94/2008 г., в сила от 1.01.2009 г.). Издадена е заповед № П-314/2.07.2009 г., с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 и чл. 107, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 ЗДСл и доклад № К-С-22/29.06.2009 г. на ръководителя на Инспектората на Министерство на финансите и удостоверение за актуална съдебна регистрация на ЕТ "Ина - инж. Владимир Инков" министърът на финансите прекратява служебното правоотношение с Владимир Стефанов Инков на длъжност "началник отдел" с ранг I младши в Министерство на финансите, дирекция "Централно звено за финансиране и договаряне", отдел "Управление на проекти и мониторинг". Като фактически основания за издаването на индивидуалния административен акт е посочено, че към момента на назначаване на Инков за държавен служител на 16.06.2003 г. той е едноличен търговец с фирма ЕТ "Ина - инж. Владимир Инков" и управител на фирма "Тера България - консултанти" ЕООД, а към 2.07.2009 г. служителят продължава да е едноличен търговец. Според административният орган посоченото обстоятелство представлява несъвместимост с държавната служба по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 2 ЗДСл и е основание за прекратяването на служебното правоотношение. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение прави следните правни изводи: Оспорената заповед № 314/2.07.2009 г. на министъра на финансите е издадена от компетентния административен орган, при спазена процедура и правилно приложени материални правни норми. Държавният служител е уволнен на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 ЗДСл - поради несъвместимост със заеманата държавна служба по смисъла на чл. 7, ал. 2 от ЗДСл. Последната правна норма въвежда ограничения за заемането на определена служба или извършването на определена дейност, като гаранция за добросъвестното изпълнение на служебните задължения и предотвратяване на конфликт между държавния и друг обществен или личен интерес. Несъвместимостта за изпълнение на държавна служба може да съществува при възникване на правоотношението или да се породи впоследствие, при осъществяване на обстоятелствата, предвидени в чл. 7, ал. 2 от ЗДСл, едно от които е лицето да е едноличен търговец (чл. 7, ал. 2, пр. 1 от ЗДСл). В случаите когато държавният служител, в противоречие с изискванията на чл. 7 от ЗДСл, е назначен на служба, служебното му правоотношение може да бъде прекратено от органа по назначаването само когато нарушението съществува и към момента на прекратяването (чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл), т. е. законът изисква несъвместимостта да съществува през цялото действие на служебното правоотношение между страните. В разглежданата хипотеза жалбоподателят е назначен за държавен служител на длъжността "старши експерт" в МФ със заповед № 2191/16.06.2003 г., въпреки че е регистриран като едноличен търговец с фирма "Ина - инж. Владимир Инков" с решение № 1 от 2.09.1993 г. по ф. дело № 21203/1993 г. по описа на на Софийския градски съд (удостоверение от 28.01.2009 г.) - обстоятелство, обосноваващо начална несъвместимост със заеманата държавна служба. Към момента на прекратяване на служебното правоотношение със заповед № 314/2.07.2009 г., предмет на оспорване, това обстоятелство продължава да съществува, поради което законосъобразно административният орган приема и прилага посоченото по-горе правно основание за прекратяване на служебното правоотношение. Неотносимо към съдебноадминистративния спор е обстоятелството дали търговецът развива ефективно търговска дейност при наличие на обективния факт на регистрацията. Не е относимо и представеното заявление за заличаване на регистрацията му като едноличен търговец, тъй като то не установява кога е депозирано в Агенцията по вписванията. Заповедта е издадена и при спазване на административнопроизводствените правила. Действително на дирекция "Централно звено за финансиране и договаряне" при МФ в рамките на която жалбоподателят упражнява държавната служба е предоставено управлението на помощта по програма ФАР, и съгласно т. 2 "Смени в системата" от Решение на Европейската комисия от 29.06.2007 г. всяка промяна в системата, включително в човешкия ресурс, обслужващ я, следва да бъде съгласувана с националния ръководител. Това не променя извода за законосъобразно проведена процедура по произнасяне на административния акт. На първо място посочената част от решението е отменена с последващо решение на ЕК от 23.07.2008 г. и на второ място, административната процедура при прекратяване на служебното правоотношение е тази, разписана в ЗДСл (чл. 107 и следв.) и тя е спазена в конкретния случай, поради което съгласуването с националния ръководител във връзка с управлението на програма ФАР, обратно на твърденията на жалбоподателя, не е елемент от административните правила при издаването на заповедта на министъра на финансите. По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което жалбата на Владимир Стефанов Инков от гр. София срещу заповед № 314/2.07.2009 г. на министъра на финансите, с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 и чл. 107, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното му правоотношение като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 103, ал. 1, т. 4