Решение № 9447 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5414/2014 г.

Решение № 9447 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5414/2014 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. Ц. Ц. от гр. Бургас, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Гергана Николова от същия град, срещу решение № 252 от 21.02.2014 г. по адм. дело № 1945/2013 г. на Административен съд - гр. Бургас.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

I. С посоченото решение Бургаският административен съд е отхвърлил жалбата на С. Ц., майка и законен представител на малолетното дете А. И. П., против заповед № ЗД-ЗД 01/0018 от 14.03.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП), гр. Поморие, с която детето е насочено да ползва дългосрочна социална услуга "Психологическо консултиране и подкрепа" за срок от шест месеца към Център за обществена подкрепа, гр. Поморие. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено, че в случая се касае за дете в риск, а честите промени в емоционалното състояние на майката, както и обстоятелството, че А. говори неща, нетипични за възрастта си, насочващи към евентуално извършени блудствени действия с детето от страна на бащата, са сериозна предпоставка за наличието на риск за детето относно правилното му психическо развитие. Директорът на ДСП бил посочил, че издава оспорената заповед с оглед на данните в социален доклад № 134А от 18.09.2012 г. и приложенията към него, както и на съгласуван с майката на детето план за действие, а тези данни сочели, че са осъществени и двете предпоставки на чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗД, поради което основаната на тази разпоредба заповед е законосъобразна.

II. Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и поради необоснованост. Основани са на следните аргументи:

1. На 07.03.2012 г. в ДСП - Бургас е постъпил сигнал от директора на ЦДГ "С.", гр. Бургас, за употребявани изрази от детето за блудствени действия от страна на бащата. Въз основа на този сигнал в ДСП Бургас е открит случай, осъществена е била процедура за изследване на риска и за прилагане на мерки за закрила.

2. По тази процедура на същото правно основание - чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗД - била издадена заповед № РД 03/123 от 12.03.2012 г. на директора на ДСП - гр. Бургас за прилагане на идентична мярка за закрила - предоставяне на детето социална услуга работа с психолог в ЦОП - Бургас за срок от шест месеца, която заповед впоследствие била отменена като незаконосъобразен акт с решение № 1094 от 17.05.2013 г. по адм. д. № 1428/2012 г. на Административен съд - Бургас. За да отмени посочената заповед, съдът е приел, че не са спазени процесуалните правила, касаещи специалното производство за нейното издаване и че не са били налице фактическите и правни основания за издаването й.

3. Незаконосъобразен е изводът на съда сега, че между двете заповеди - отменената от Бургаския административен съд заповед № РД 03/123 от 12.03.2012 г. на директора на ДСП, гр. Бургас и сега оспорената от касационната жалбоподателка С. Ц. заповед № ЗД-ЗД 01/0018 от 14.03.2013 г. на директора на ДСП, гр. Поморие - липсва идентичност, тъй като фактическо основание за издаването на втората заповед е социален доклад № 134а от 18.09.2012 г., в който са отразени констатации на социалните работници в гр. Бургас, провокирали издаването на първата заповед, впоследствие отменена от съда.

4. Необоснован е и изводът на Бургаския административен съд, че С. Ц. не е съдействала на социалните работници като майка на детето и не се е отзовала на предложението им с детето да се извършва психологическо консултиране с психолог от ЦОП - Поморие. Нещо повече, в приложения към преписката "План за действие" от 19.10.2012 г. е прието, че детето посещава психолог Р. К. от СНЦ "М. п." - гр. Бургас, която осъществява психологически консултации с детето. Това означава, че С. Ц. вече е взела необходимите мерки в интерес на детето, като му е осигурила психологическо консултиране с избран от нея психолог.

5. Логическото тълкуване на Закона за закрила на детето (ЗЗДет) и правилника за неговото прилагане (ППЗЗДет), касаещи прилагането на мерки за закрила в семейна среда, води до извода, че налагането им има задължителен характер в хипотезата не само на установен риск, но и при изразено желание от родителя, отглеждащ детето, да ползва точно такава услуга, защото наименованието "услуга" предполага изборност.

III. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно, поради следните съображения:

1. С решение № 996 от 13.06.2011 г. по гр. д. № 2190/2011 г. Бургаският районен съд е допуснал развод и е прекратил брака между С. Ц. Ц. и И. Г. П., поради взаимното им, сериозно и непоколебимо съгласие за това. Със същото решение съдът е утвърдил споразумението между двамата (вече бивши) съпрузи относно упражняването на родителските права, издръжката и личните отношения с детето А. И. П., родена на 15.12.2007 г.

2. Въпреки че бракът е прекратен по взаимно съгласие, много малко време след това между бившите съпрузи започнал сериозен юридически конфликт, в центъра на който се оказало малолетното им дете А. Според наличните по делото данни, началото на този конфликт съвпада с твърдение на майката С. Ц., че след едно от свижданията с бащата (на 14 и 15.10.2011 г.) детето се върнало разплакано и й разказало, че "татко й казал, че ще я вкара (майката С.) в затвора и че тя вече няма да има майка" и още бил казал на детето "да вземе нож и да заколи мене (майката С.) и баба си В. Ц." (цитатите са от отговор на С. Ц. на искова молба по чл. 128, ал. 1 СК на л. 46 - 50 от делото на БсАС) и затова С. Ц. поискала за себе си, за детето А. и за майка си В. Г.а Ц. защита срещу упражнено по отношение на тях домашно насилие от бившия й съпруг И. Г. П. По това искане в Бургаския районен съд било образувано гр. д. № 8791/2011 г., по което на 17.10.2011 г. била издадена заповед за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН). С тази заповед Бургаският районен съд наложил мярка за незабавна защита на С. Ц., на малолетното дете А. и на В. Г. Ц., като задължил И. Г. П. да се въздържа от домашно насилие по отношение на трите и му забранил да приближава на по-малко от 200 м до жилището и местата за социални контакти и отдих на С., А. и В. до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт. Делото приключило с решение № 276 от 21.02.2012 г., с което И. Г. П. е задължен да се въздържа от домашно насилие. Това решение след обжалване било изменено с решение № II-59 от 14.05.2012 г. по (въззивно) гр. д. № 677/2012 г. на Бургаския окръжен съд, който допълнил мярката, постановена от районния съд, със забрана И. Г. П. да приближава на разстояние по-малко от 40 метра жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на С. Ц., както и да посещава учебно-възпитателните институции и местата за отдих, посещавани от малолетната А. за срок от 10 месеца. За изпълнението на двете съдебни решения (решение № 276 от 21.02.2012 г. по гр. д. № 8791/2011 г. на БРС и решение № II-59 от 14.05.2012 г. по гр. д. № 677/2012 г. на БОС) била издадена обща съдебна заповед № 45 от 21.05.2012 г., възпроизвеждаща задължението и забраните, установени със съдебните решения.

3. Така на практика бащата И. Г. П. за времето от 17.10.2011 г. до 14.05.2012 г. и след това до изтичането на 10-месечния срок, определен от Бургаския окръжен съд, бил лишен от признатата му със споразумението за развод по взаимно съгласие възможност да осъществява контакти с детето. А лишаването на бащата от възможността да осъществява контакти с детето, вероятно имало за последица лишаването и на неговите родители от възможността да виждат детето. Затова още на 21.10.2011 г. (само 4 дни след заповедта от 17.10.2011 г. за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 ЗЗДет.) родителите на И. - Г. И. П. и Р. П. П. - отправили до С. Ц. нотариална покана да им бъде предоставена възможност за личен контакт с детето всяка първа и трета събота от 17 часа до 10 часа на следващия неделен ден. Очевидно споразумение по това искане не било постигнато, поради което дядото и бабата предявили иск, по който било образувано гр. д. № 4846/2012 г. на Бургаския районен съд, завършило с решение № VIII-462 от 21.03.2013 г., с което съдът определил режим на лични отношения с детето (по сега обсъжданото дело на БсАС няма данни за развитието на този правен спор в по-горните съдебни инстанции).

4. Междувременно майката С. Ц. предявила иск за лишаване на бащата И. Г. П. от родителски права (гр. д. № 3634/2012 г. на БРС), на който И. Г. П. отговорил с насрещен иск за изменение на установения режим за упражняване на родителските права върху детето (гр. д. № 6154/2012 г. на БРС). Следват и две други дела, но вече на Районен съд - гр. Поморие, в който град С. Ц. се установила да живее с детето А.

По всяко едно от тези дела социалните работници при ДСП - гр. Бургас и ДСП - гр. Поморие изготвяли социални доклади.

5. Конфликтът между двамата родители обаче се развил и в друга, опасна за детето посока.

На 07.03.2012 г. в отдел "Закрила на детето" при ДСП - гр. Бургас е постъпил сигнал от (директора на) ЦДГ "С." - гр. Бургас, според който детето "говори неща, нетипични за възрастта, в която се намира и по-точно насочващи към евентуално извършени блудствени действия с детето от неговия баща г-н П.". По този сигнал на 09.03.2012 г. е свикана работна среща на мултидисциплинарен екип по координационния механизъм за взаимодействие при кризисна интервенция, на която е взето решение да се отправи сигнал до прокуратура и да се издаде заповед за ползване от детето на социалната услуга "Работа с психолог" при Центъра за обществена подкрепа в гр. Бургас. В нито един от социалните доклади, изготвени по този сигнал на директора на ЦДГ "С.", обаче, не е поставен на обсъждане въпроса кога и как евентуално са били осъществени твърдяните блудствени действия от бащата, щом като на практика с постановените от съда ограничения той е бил лишен от възможността да контактува с детето от 17.10.2011 г. и след това до края на 2012 г.

6. Едновременно с развитието на досъдебното производство, образувано срещу бащата, майката С. Ц. участва в публични прояви, на които директно обвинява бащата на детето, че е блудствал с него. Такава публична проява е например участието й в предаването "Ч. на М. Ц." на 02.04.2012 г. по Нова телевизия (достъпно на адрес: http:/play.novatv.bg/programi/chasut-na-milen-tsvetkov/269783).

По същото време в местната (бургаска) електронна медия "Флагман.бг", в рубриката "Б.", публикува шокиращи материали със също така шокиращи заглавия: "4-годишната дъщеричка на бургаски полицай: Лапам биберона на тати!", "4-годишната А. бие кукли и учи децата как да лапат биберон", "Скриха в Поморие дъщеричката на сочения за педофил полицай" и др.

На 07.03.2013 г. Дарик радио излиза с материал на журналистката Елена Бейкова под заглавие "Спаси живот" ще подкрепя деца с увреждания и деца в риск" (http:/dariknews.bg/view_article. php?article_id=1051586). На същата дата електронните медии bnews.bg и news.bg публикуват видео материали под заглавия "Престъпно! Децата инвалиди струват по-евтино от осиновените" с автор Л. Т. (http:/www.bnews.bg/article-71296) и "Ново сдружение в помощ на тежко болни деца и деца, пострадали от насилие" с автор Соня Колчакова (http:/news.ibox.bg/news/id_988194640), в които С. Ц. се представя като майка на дете, което е било насилено с блудствени действия от своя баща. Пак на 07.03.2013 г. и електронната медия blitz.bg публикува материал под заглавие "Адвокатка съди бившия си за блудство с дъщеря им, живее в страх за живота си", който започва така: "Страхувам се за моя живот и за този на детето ми. Това каза на пресконференция днес бургаската адвокатка С. Ц., която съди бившия си мъж, че е изнасилил 5-годишната им дъщеря А.."

7. Този ожесточен конфликт на бившите съпрузи очевидно поражда реална опасност от увреждане на психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на малолетното им дете А., поради което обосновано Административен съд - гр. Бургас е приел, че то е дете в риск по дефиницията на § 1, т. 11, б. "в" ДР на ЗЗДет. По делото съществуват и обезпокоителни данни, че е възможно детето вече да развива т. нар. "синдром на родителското отчуждение" (Parental Alienation Syndrome) - безкомпромисно обръщане на детето към единия (добрия, обичания) родител и също толкова безкомпромисно отвръщане от другия (лошия, мразения) родител в контекста на конфликтите за родителските права и правото на лични отношения на родителите с децата. Поради това намесата на психолог в случая е повече от необходима. От съдържанието на писмо изх. № ЗД-121/0016 от 28.02.2013 г. (на л. 135 от делото на БсАС) се вижда, че избраният от майката СНЦ "М. п." - гр. Бургас няма лиценз за социални услуги по ЗЗДет, поради което обосновано Бургаският административен съд е приел, че е неоснователен отказът й детето да получи помощ от психолог в Центъра за обществена подкрепа.

Несъмнено от съществено значение за правилността на действията, които ще бъдат предприети за осигуряване на доброто нравствено и психическо развитие на малолетното дете, е бързото приключване на досъдебното производство, вкл. и с евентуално развитие на съдебно производство срещу бащата, ако са събрани доказателства за осъществени от него блудствени действия.

8. Споделя се и становището, изложено от Бургаския административен съд, защо отмяната на предходната заповед № РД 03/123 от 12.03.2012 г. на директора на ДСП - гр. Бургас за прилагане на идентична мярка за закрила, е ирелевантно обстоятелство за законосъобразността на сега обсъжданата заповед № ЗД-ЗД 01/0018 от 14.03.2013 г. на директора на ДСП, гр. Поморие.

Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, шесто отделение,