Решение № 1064 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3511/2018 г.

Решение № 1064 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3511/2018 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството по делото e образувано по касационна на Н. Погосян, понастоящем в Затвора [населено място] срещу решение № 95 от 24.01.2017 г., постановено по адм. дело № 1260/2017 г. по описа на Административен съд Бургас. Релевират се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отхвърлил иска на Н. Погосян, за присъждане на обезщетение в размер на 2 000 лева за претърпени от него неимуществени вреди по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора Бургас за периода от 10.04.2017 г. до 15.05.2017 г. заедно със законната лихва. Съдът е приел същия за неоснователен и недоказан. От фактическа страна съдът е приел за установено, че ищецът изтърпява наказание доживотен затвор без право на замяна, определено по НОХД № 219/2003 г. на Окръжен съд Бургас, с начало на изтърпяването 03.12.2001 г. и първоначално постановен специален режим. От 06.08.2014 г. ищецът е поставен на строг режим, но продължава да е настанен при условията на чл. 197, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 213 от ППЗИНЗС. Според негови твърдения в исковата молба, на 10.04.2017 г. около 19, 00 часа вечерта в килията, в която пребивава не е имало парно отопление, поради което ищецът е помолил друг затворник пребиваващ през това време в коридора на сградата на затвора да попита дежурния надзирател дали ще има парно отопление. След като последният попитал надзирателя, същият отговорил с нецензурен израз по отношение на ищеца. Лишеният от свобода. се е опитал да изясни отношенията си с дежурния надзирател, но според исковата молба този служител отрекъл да е изричал подобен нецензурен израз и отказъл да съобщи имената си. Като доказателства, че ищецът се е опитвал да издири името на надзирателя са приложени жалби до директора на Затвора Бургас № 1326/12.04.2017 г. и № 1615/02.05.2017 г.; жалба № 1619/02.05.2017 г. до ГДИН. В исковата молба вредите се обосновават с мълчаливият отказ да се предостави информация за името на служителя на ГДИН. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът е приел, че искът е неоснователен, доколкото не са установени предпоставките по чл. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата по този ред. съдът е изяснил делото от фактическа страна и е постановил правилно и обосновано решение. Исковата претенция не се основава на твърдение за това, че ищецът изтърпява наказанието си в нечовешки или унизителни по см. на чл. 3 ЗИНЗС, респ. чл. 3 ЕКПЧ условия на мястото за лишаване от свобода. По тази причина искът не е квалифициран като такъв по чл. 284 ЗИНЗС, в рамките на производството по който е въведена засилената служебна роля на съда и са установени законови гаранции за защита на основното право по чл. 3 ЕКПЧ като напр. презумпция за понесени неимуществени вреди, кумулативен ефект на въздействие на условията върху личността на лишения от свобода и др. От обстоятелствената част на исковата молба става ясно, че искът следва да се квалифицира като такъв по чл. 1 ЗОДОВ, както правилно е процедирал съдът. Правилни и обосновани са изводите на съда за липса на доказаност на претенцията с оглед установяване на предпоставките по чл. 1 ЗОДОВ. Няма данни по делото ищецът да е сезирал ръководството на затвора за наличие на ситуация, която според него нарушава правата му на лишен от свобода и това нарушение да е извършено от служител на ГДИН в качеството на надзирател. Ищецът не е сезирал началника на затвора с искане за извършване на проверка за извършено спрямо него нарушение и данни за такова не се съдържат в преписката, нито се твърдят от ищеца. Правилно съдът е приел, че редът в местата за лишаване от свобода се предоставя за организиране и спазване на началниците на затвора, на които е възложено спазването на законността в тези места за лишаване от свобода- чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗИНЗС. По делото липсват данни ищецът да е сигнализирал този административен орган за нарушение на реда или законността в затвора в Бургас във връзка с посочения от него като случил се инцидент на 10.04.2017 г. С оглед липсата на такъв сигнал или оплакване, искането за предоставяне на информация за личните данни на служителите на затвора, които са осъществявали охраната към тази дата се явява неоснователно. Правилно съдът е приел, че липсата на изрично изискване в специалния закон за съобщаване на имената на служителите, които пряко и непосредствено осъществяват охранителна дейност да бъде изписано името им /чл. 27, ал. 2 ЗИНЗС/, несъобщаването на името на служител, за който само се твръди от ищеца, че е изрекъл думи, които лишен от свобода е възприел като обидни, не съставлява незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и не води до поставяне на същия в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС. С оглед на горното, решението следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд