Решение № 15178 от 11.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13239/2016 г.

Решение № 15178 от 11.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13239/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от А. Ц. Т., подадена чрез адв. А. К. срещу Решение № 5523/4.08.2016 г., постановено по адм. д. № 3620/2015 по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата на А. Т. против РА № 1200023/26.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с решение № 1802 от 22.10.2013 г. на директора на Дирекция на "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се назначаване на съдебно-графологическа експертиза, съгласно указанията на касационната инстация, както и отхвърляне на искането на жалбоподателя за допускане на допълнителна и повторна експертиза - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По тези изложени в жалбата съображения касаторът моли да бъде постановено ново решение, с което да бъде отменено първоинстанционното решение и обжалвания РА. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП"- гр. С. чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационнната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение административния съд е отхвърлил жалбата на А. Ц. Т. против РА № 1200023/26.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с решение № 1802 от 22.10.2013 г. на директора на Дирекция на "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, с който са определени вноски за държавно обществено осигуряване, вноски за здравно осигуряване и вноски за ДЗПО за универсален пенсионен фонд в общ размер на 4 985,04 лв. и са определени лихви за забава в размер на 1 665,31 лв. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя, че ЗОКО № 1200023/11.07.2013 г. е издадена от некомпетентен орган. Приел е за установено, че ЗОКО № 1200023/11.07.2013 г. е издадена от О. Л. В. при условията за заместване, поради което не са налице основания за обявяване нищожността на РА. Приел е, че задълженията установени с обжалвания РА са правилно определени, като от приходните органи е съобразено, както че А. Т. не е внасял дължимите авансови вноски през ревизираните години /2010 г. и 2011 г./ и не е подавал декларации за самоосигуряващо се лице. Решението е правилно. Неоснователни са възраженията, изложени в касационната жалба за допуснати от съда съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото. Съгласно нормата на чл. 224 АПК указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. В изпълнение указанията, дадени в решение № 4152/15.04.2015 г. по адм. д. № 7143/2014 г. на ВАС, осмо отделение АССГ е назначил и изслушал графологическа експертиза. Първоинстанционният съд се е съобразил с изрично постановеното от тричленния състав връщане на делото съобразно мотивите на отменителното решение, с което е указано, че "При новото разглеждане на делото следва да се укаже на Директора на дирекция "ОДОП", гр. С., при ЦУ на НАП, че следва да ангажира доказателства досежно лицето подписало ЗОКО. При липса на процесуална активност от страната и с оглед задължението на съда да се произнесе по действителността на обжалвания РА, следва служебно да се допусне графологическа експертиза досежно твърдяното обстоятелство, че ЗОКО е подписана от О. В.". Приетото от съда заключение на експерта е обосновано, пълно и ясно. Затова същото правилно е прието от съда и не е уважено искането на жалбоподателя за назначаване на повторна експертиза. Съдът намира за неоснователни и изложените в първоинстанционното произовдство доводи, че ревизията е възложена от лице, което не е надлежно оправомощено. Видно от приложените в кориците на делото ЗВР, същите са издадени от Б. Б. и А. П., които са заемали длъжността Началник отдел "Услуги за клиенти" в офис Център при ТД на НАП С.. С. З. № РД-01-1246/11.10.2012 г. на директора на ТД на НАП С. е определен Началник отдел "Услуги за клиенти" в офис Център при ТД на НАП С. като орган за възлагане на ревизии на ФЛ в частта за установяване на осигурителни вноски. Безспорно в издадените ЗВР не е посочено основание за компетентност на органа възложил ревизията, което не означава, че същият не притежава такава компетентност, като доказателства за това са налични по делото. Според настоящият състав неоснователни са и доводите, че в нарушение на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, ревизионният акт не е издаден и от ръководителят на ревизията, което водело до нищожност на РА. Изискването на посочената норма е въведено и е в сила от 1.01.2013 г. и не касае вече образуваните през 2012 г. ревизионни производства, тъй като на основание § 35, ал. 1 от ПЗР на ДОПК, всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизане в сила на този закон се довършват по досегашния ред. Правилно е приел административният съд, че ЗОКО е издаден от компетентен орган. Видно от Заповед № РД-01-1246/11.10.2012 г. на директора на ТД на НАП С., с която се определя органа, който е компетентен да възлага ревизии, при отсъствие на началник отдел "Услуги за клиенти" неговите правомощия се определят от заместващия го служител. Според представените молба за ползване на отпуск и Заповед № 4061/25.06.2013 г. на А. П. е разрешен отпуск от 1.07.2013 г. до 19.07.2013 г., която за времето на отсъствието си се замества от О. Л. В.. Поради което правилно е приел и с оглед заключението на вещото лице, че ЗОКО № 1200023/11.07.2013 г. е издадена от О. Л. В., при условията на заместване. Обосновано административният съд е приел, че задълженията, установени с обжалвания РА са правилно определени. Видно от подадените годишни данъчни декларации посоченият размер на дължимите осигурителни вноски е дори по-голям от определените в РА. Установено е, че ревизираното лице не е внасяло дължимите авансови вноски и не е подало декларации за самоосигуряващо се лице за ревизираните 2010 г. и 2011 г. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Не се установяват пороци на решението при прилагане на материалния закон. Обжалваното решение на АССГ е правилно и като такова следва да се остави в сила. С оглед резултата по делото в полза на ответника по касация Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП касационната инстанция присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 137,67 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение