Решение № 6379 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6899/2017 г.

Решение № 6379 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6899/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 - 228 АПК. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на СО - район "Витоша" против решение № 2138 от 31.03.2017 г. по адм. д. № 3472/2016 г. на Административен съд - С. град, с което е отменен, по жалба на К. Р. Ц., мълчалив отказ на Главния архитект на район "Витоша" - Столична община по заявление вх. № РВТ16-ОИ94-4 от 10.02.2016 г. и преписката му е върната за произнасяне по заявлението в законовия срок. Касаторът, чрез процесуалния си представител, поддържа, че решението е неправилно, по съображения, които касационната инстанция квалифицира като такива за нарушения на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че правилно АССГ приема, че не се касае за искане за предоставяне на достъп до обществена информация, но не е съгласен с извода на съда, че заявителката има правен интерес да получи поисканите със заявлението документи. Поради това моли решението да бъде отменено, а жалбата до АССГ - отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. О. К. Р. Ц. и заинтересованата страна М. Н. В. не вземат становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Производството пред Административен съд - С. град е образувано по жалба на К. Р. Ц. срещу мълчалив отказ на Главния архитект на район "Витоша" по заявление вх. № РВТ16-ОИ94-4 от 10.02.2016 г., подадено от К. Р. Ц. и М. Н. В., с което е било поискано от заявителките да бъдат предоставени копия от Разрешение за строеж № 392/04.12.2015 г. и всички документи, въз основа на които е издадено. Съдът е констатирал, че в двете изречения, в които се състои заявлението се съдържат противоречиви твърдения. От една страна е посочено, че искането е "на основание чл. 24, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация", а от друга, че заявителките се явяват "заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2 от Закона за устройство на територията". АССГ е счел, че след като сезираният административен орган нито е поискал някакво уточнение, нито е дал някакви указания, нито е отговорил, като го уважи или мотивирано откаже, е формирал мълчалив отказ за произнасяне, както по предоставянето на обществена информация, така и по извършването на административна услуга. Приел е, че за предоставяне на документи, свързани с издаване на разрешение за строеж, издадено от главния архитект на района, компетентен е именно този орган. Въз основа на приложения нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж № 158 от 28.05 2004 г., том 3, рег. № 4998 / дело № 433/2004 г. на нотариус № 065 при НК, както и на Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № 119/01.08.2006 г. АССГ е счел, че заявителките имат вещни права върху изпълнения в УПИ 1-396, кв. 56, по плана на С., м. "Манастирски ливади" строеж. Поради това е приел, че заявителите са заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 1, във връзка с чл. 131, ал. 2 от ЗУТ и че искането не е за предоставяне на обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ и този закон на основание чл. 8, ал. 1 от него е неприложим, както и че предоставянето на копията на документи следва да се извърши по реда на предоставяне на административна услуга по § 1, т. 2, б. "в" от ДР на Закона за администрацията за административното обслужване. По тези съображения е отменил мълчаливия отказ и е върнал преписката на касатора със задължителни указания. Решението е неправилно. Правилно съдът е счел, че производството по подаденото заявление не следва да се развива по реда на ЗДОИ, въпреки посочената в него правна квалификация. От една страна, поисканата информация няма характера на обществена по смисъла чл. 2, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/, а от друга главният архитект няма качеството на орган по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. Съгласно цитирания текст законът се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Р. Б. Кметът на общината е орган на изпълнителната власт в общината (чл. 38, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация) и съгласно чл. 5, ал. 5 от Закона за устройство на територията организира поддържането на архив на одобрените устройствени планове и измененията им, архив на издадените строителни книжа, регистър на всички решения за изработване на подробни устройствени планове и на измененията им, регистър на издадените разрешения за строеж и регистър на въведените в експлоатация строежи. "Главен архитект" е длъжност в администрацията, а не орган по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ и следователно не дължи произнасяне по подаденото заявление. От друга страна, съгласно чл. 149 ЗУТ, за издаденото разрешение за строеж от главния архитект на общината (района) или за отказа да се издаде такова разрешение се съобщава на заинтересуваните лица при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс. З. лица по смисъла на този текст, в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на земята; в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж - лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2; в случаите по чл. 185, ал. 1 и 2 - собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост. Заявителките твърдят, че са заинтересувани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2 ЗУТ, тъй като са собственици на съседен недвижим имот. Съгласно цитираната разпоредба на чл. 149 ЗУТ обаче собствениците на съседни недвижими имоти не са заинтересувани лица, на които се съобщава за издаденото разрешение за строеж; следователно те нямат право да получат същото или препис от него по реда за извършване на административна услуга. Ако оспорващите са считали, че въпросното разрешение нарушава правата им по някакъв начин, за тях остава редът за снабдяване с преписи от документи въз основа на издадено съдебно удостоверение или по някои от другите способи за снабдяване с доказателства, предвидени в АПК и ГПК. По тези съображения касационната жалба е основателна. Решението е неправилно и следва да бъде отменено, а оспорването - отхвърлено като неоснователно. При този изход от спора на касатора се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за касационната инстанция, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение