Решение № 9518 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11234/2012 г.

Решение № 9518 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11234/2012 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците/ЗУБ/. Образувано е по касационната жалба на Уаел Рияд Джасем, гражданин на Ирак, ЛНЧ **********, чрез Асоциация "Национален център за бежанци", адв. Силвия Любенова от САК против решение № 3368 от. 19.06.2012 г. постановено по адм. дело № 4575/2012 г. на Административен съд София град- 10-ти състав. В жалбата се подържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са подробни съображения свързани със съществото на спора. Счита се, че Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България и административния съд съд не са обсъдили цялостната информация и от там са направили неправилни изводи относно политическата обстановка в Ирак. Иска се от съда отмяната на първоинстанционното решение и решението на председателя на ДАБ при МС и да се върне делото на административния орган за произнасяне. Касационният жалбоподател се явява лично и с адв. Любенова, като подържат жалбата по изложените в нея основания. Ответникът- председателя на ДАБ при МС се представлява от юрк. Славова, която моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна, съдебното решение оставено в сила, като обосновано и законосъобразно. Представя писмени бележки в същата насока. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на съдебното решение, като постановено при правилното приложение на материалния закон и неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок на чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение, първоинстанционния съд, в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 87 от ЗУБ е отхвърлил жалбата на Уаел Рияд Джасем срещу решение № 284 от 20.04.2012 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, като неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че решението на председателя на ДАБ е правилно, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. За да отхвърли жалбата на Джасем срещу решението на органа на ДАБ, съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденеца при проведените задължителни няколко интервюта относно причините за нежеланието му да се завърне в родината си и обстоятелствата, изложени от него за наличието на реална опасност за живота му. Съдът, давайки подробен анализ с оглед теорията и съдебната практика на понятието "преследване", възможните форми на това преследване и основанията за такова, е развил съображения за това, че по отношение на Джасем не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - по отношение на същия не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът подробно е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като, изхождайки отново от бежанската му история и актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Ирак към датата на постановяване на административния акт, е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на Джасем на хуманитарен статут - липсват данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗУБ. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на решаващия съд. Правилно административния съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от Джасем факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Обосновани са изводите на решаващия съд и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Джасем за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на касационния жалбоподател, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни в тази връзка са оплакванията на касатора за това, че, ако в държавата му по произход нямаше война и имаше мир, той би се прибрал при близките си. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка и е мотивирал решението си именно с нюансите на установеното в нея актуално положение в Ирак на фона на това, описано в предходните официални справки. На база тези данни съдът обосновано е приел, че в Ирак към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква "д" от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Безспорно обстановката в Ирак е напрегната и динамична. Ноторни са многобройните дела на лица от Ирак, търсещи закрила и съдебната практика на административните съдилища по прилагане на чл. 9 от ЗУБ, във връзка с тълкуване и прилагане на чл. 15 от Директива 2004/38/ЕО е постоянна. За да продължи съдебната практика в същата посока, от значение е дали понастоящем ситуацията в Ирак се определя като ситуация на вътрешен въоръжен конфликт, за каквато се отнася задължителното по силата на принципа на примата, тълкуване на нормата на чл. 15 от Директива 2004/38 ЕО. В тази връзка всеки решаващ орган или съд, следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. Сигурността на държавата по произход е динамично понятие и непрекъснато се променя, като доказателствата за действителното положение, от което да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални. От последните данни за ситуацията в Ирак, не може да се направи категоричен извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Изхождайки от дефиницията на понятието "война" съгласно международното право и относимостта му към положението в Ирак, случващите се частични въоръжени конфликти не могат да се разглеждат като наличие на война. Макар и нестабилна, страната не е в гражданска война, военните действия на обединените въоръжени сили са преустановени. Очевидно в Ирак се наблюдават спорадични актове на насилие и вътрешен безпорядък, но е постигнат и значителен напредък в процеса на възстановяване на държавността. Осезаемо се засилва авторитетът на правителството в Багдад. Укрепват иракските сили за сигурност. Нанесени са съкрушителни удари по структурите на терористичните групировки в страната. Цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Според нормите на международното право Ирак не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Ирак, гр. Багдат и гр. Дивания, от където идва Джасем, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Относно заявеното от касатора, че и причина да напусне страната си на произход е, че в гр. Багдад се запознал с Хана Мохамед Хашим, която е учела там, но родителите и отказали да и разрешат да сключи брак с него. Поради тази причина те избягали в гр. Дивания, но били открити там и Хана била застреляна от роднините си, които искали да убият и него. Административния съд правилно е приел, че случаят не попада нито в една от двете хипотези за предоставяне на закрила защото се касае за обстоятелство от личен характер. По тези съображения, настоящата инстанция намира, че съдебното решение на първоинстанционния съд е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,