Решение № 419 от 13.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 573/2012 г.

Решение № 419 от 13.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 573/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на Б. Г. Н. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 668 от 28.12.2011 г. по гр. д. № 1153/11 г. на Русенския окръжен съд. С атакуваното решение на Русенския окръжен съд е потвърдено решение № 889/19.05.2010 г. по гр. д. № 61/2010 г. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Б. Г. Н. отрицателен установителен иск - че държавата не е собственик на терен с площ от 743 кв. м., представляващ част от ПИ с идентификатор 63427.2.5688 по кадастралната карта на [населено място]. Съдът е приел, че спорният терен не попада в обхвата на пристанище с национално значение Р. -център, което е публична държавна собственост. Той обаче представлява част от пристанище Р. -запад и е вписан в регистъра по чл. 92, ал. 4 и ал. 5 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България /ЗМПВВППРБ/. Това му придава качеството на частна държавна собственост. Молбата за отмяна се основава на твърдения за наличие на новооткрити писмени доказателства. Това са протокол № ПД-163/28.05.2004 г. на министъра на транспорта и съобщенията, както и два акта за държавна собственост - А. 2169/2003 г. и А. № 2170/2003 г., от които се установявало кои са имотите, включени в територията на пристанище Р. -запад и че сред тях не попада ПИ с идентификатор 63427.2.5688 по кадастралната карта на [населено място], който е бил предмет на спора по влязлото в сила решение. Изтъква се и аргумент, че при висящността на делото спорно е било само обстоятелството дали процесният имот се включва в обхвата на пристанище Р. - център и че едва с въззивното решение съдът е приел, че той попада в терена на пристанище Р. - запад, като по този начин е изненадал страните. Затова молителят не могъл своевременно да събере доказателства, че спорният имот не попада в терена на пристанище Р. -запад. Ответникът в производството - държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, оспорва молбата. Поддържа, че представените писмени доказателства са ирелевантни за правилното разрешаване на спора по делото. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че молбата за отмяна е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законния тримесечен срок, считано от твърдяната дата на узнаване на новите писмени доказателства. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Основното доказателство, на което се основава молбата за отмяна, е протокол № ПД-163/28.05.2004 г. на министъра на транспорта и съобщенията, с който от имуществото на [фирма] са извадени обекти - публична държавна собственост, намиращи се на територията на пристанище Р., включително и на територията на пристанище "Р. -запад". Това доказателство обаче не е ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като е било представено още при висящността на спора по същество - на лист 105 по гр. д. № 61/2010 г. на Русенския районен съд. Затова този документ не може да служи като основание за отмяна на влязлото в сила решение. Двата акта за държавна собственост - А. 2169/2003 г. и А. № 2170/2003 г. нямат самостоятелно доказателствено значение. Те съдържат описание на два имота на територията на пристанище Р., които са описани по същия начин и във въпросния протокол № ПД-163/28.05.2004 г. С други думи - от самия протокол могат да се изведат данните за имотите, които се намират на територията на пристанище Р. -запад - въпрос, който е от значение в настоящия случай. Ето защо и тези документи не съдържат новооткрити обстоятелства и не могат да послужат като основание за отмяна на влязлото в сила решение. Вярно е, че с това решение съдът е изненадал страните, приемайки, че спорният имот попада на територията на пристанище Р. - запад. Това обаче не може да послужи като основание за отмяна на влязлото в сила решение. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,