Решение № 5212 от 11.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7568/2014 г.

Решение № 5212 от 11.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7568/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Райна Милушова Стракова срещу Решение № 318/28.02.2014 г., постановено по адм. д № 323/2013 г. по описа на Административен съд Благоевград. Изложени са съображения, че същото е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи предявеният на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди иск изцяло, като се присъдят и направените по делото разноски. Ответната страна - Община Банско, чрез процесуалния си представител по делото взема писмено становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна: Производството пред Административен съд Благоевград се е развило по исковата молба на Райна Стракова против Община Банско, с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и чл. 203, ал. 1 от АПК е предявила иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди в размер от 100 000 лв., основан на твърдяно бездействие на кмета на общината по подадено искане за издаване на удостоверение и скица и издадена вместо това незаконосъобразна заповед, отменена от съда. Размера на претендираната сума се основава на пропуснати ползи, изразяващи се в наемна цена, която ищцата би получила при отдаване под наем на земеделски имот, върху който би се възстановило правото на собственост при издаването на исканите скица и удостоверение. На страните е дадена възможност да ангажират доказателства по делото, като след събирането им фактическата обстановка по делото е изяснена. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил, като неоснователен предявеният иск за причинени имуществени вреди, като е приел, че не е налице твърдяното фактическо бездействие на кмета на Община Банско. Исканията на ищцата са за извършване на административна услуга, приравнена на издаване на административен акт, като по тези искания е формиран отказ, който не е оспорен пред съд. Прието е също, че вероятността на вредите, пропуснати ползи от нереализиран наем не е в причинна връзка с бездействието на административния орган. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице и реално причинена вреда, произтичаща от отменен по надлежния ред акт или установено незаконосъобразно действие или бездействие, както и пряка причинна връзка с настъпилата вреда. Правилен е извода на съда, че в случая не е установено наличието на законовите предпоставки, което обуславя неоснователността на предявеният иск за причинени имуществени вреди.. Искът се основава на бездействие на кмета на Община Банско, изразяващо се в неиздаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/, по подадена на 5.01.2006 г. молба от съпруга на ищцата, починал на 25.03.2007 г. и издадена по същото искане заповед № 01-95/12.03.2007 г., отменена със съдебно решение. Искането отправено до кмета на общината е във връзка с произнасяне на Общинска служба по земеделие и гори гр. Банско по възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, попадащи в урбанизирана територия, на наследници на Благо Страков, какъвто е и ищцата, след смъртта на нейния съпруг. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а. Правилно е прието в обжалваното решение, че отправената до кмета на Община Банско молба за издаване на удостоверения и скици по посочените разпоредби е за извършване на административна услуга, съответно волеизявлението по отправеното искане е административен акт. Индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения, както и отказ да се издаде документа - чл. 21, ал. 3 от АПК. В случая е налице мълчалив отказ за издаване на исканите документи, изискуеми се за приключване на производството по възстановяване на собствеността върху земеделска земя, попадаща в урбанизирана територия, при наличие на решение за признаване на правото на възстановяване и отказ за възстановяване до представяне на удостоверение от ТСУ, тъй като имота е в регулация. Този отказ, като индивидуален административен акт не е оспорен пред съда. Неоснователни са при изложеното доводите в жалбата за неправилност на извода на административния съд относно характера на задължението на кмета на общината, по отправени искания за издаване на удостоверения и скици по чл. 13, ал. 4, 5, и 6 и чл. 13 а от ППЗСПЗЗ, тъй като пораждали задължение за извършване на фактически действия. Изложеното в жалбата, че задължение за кмета на общината възниква при приложението на чл. 23 от АПК е несъответно на закона, тъй като изрично с чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ е прието, че удостоверението и скицата, необходими за възстановяване на правото на собственост в случаите по чл. 11 се издават от техническата служба на общината. Позоваването на направени искания със същото съдържание от Общинска служба по земеделие гр. Банско, намиращи основанието си в чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ не налага друг извод. Несъмнено приключване на производството по възстановяване правото на собственост върху земеделска земя в урбанизирана територия е обвързано от извършването на административна услуга от общината, дължима се по направено искане от заинтересованите лица, но в случая е налице неоспорен пред съда отказ за извършването и. Издадената въз основа на искането от 5.01.2006 г. заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, независимо от отмяната и от съда не може да основе претендираните вреди, тъй като е относима единствено към съдържанието на удостоверението и скицата по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Освен това с решението си по оспорването на тази заповед съдът е решил спора по същество, като е определена частта от имота, предмет на реституция, която е застроена, каквото е изискването на закона. Правилен е извода в обжалваното решение, че освен липса на твърдяното бездействие, не е налице и друг елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, пряка причинна връзка между твърдяното бездействие и претендираните вреди, пропуснати ползи от наем на заявения за възстановяване имот, земеделска земя. Вероятността от настъпването вредите следва да е несъмнена и да се основава от настъпване на факта, единствено от ненастъпването на който не са получени твърдяните доходи. В случая това не е така. Удостоверенията и скиците по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ не пораждат вещни права. Те са единствено предпоставка за издаване на решение по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, като едва с него се решава въпросът относно възстановяване или не на правото на собственост, при възстановяване и в какъв обем. Тези права не може да се презумират в настоящето производство. В този смисъл неоснователно е позоваването в касационната жалба на издадена на основание § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на Закона за кадастъра и имотния регистър и поправена на основание чл. 62, ал. 2 от АПК заповед на кмета на Община Банско, отменена от съда. Тази заповед се основава на налично право на собственост, а не поражда такова право. Освен това тези заповеди не са посочени в исковата молба, като фактически основания на претендираните имуществени вреди. Административният съд правилно е отказал изменение на основанието на иска в хода на производството, основавайки се на правилата на разпоредбата на чл. 214 от Гражданския процесуален кодекс. При разглеждане на делото от административния съд не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила. Процесуалните права на жалбоподателя не са препятствани и ограничени по никакъв начин в съдебното производство, при надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Необсъждането на представена по делото молба от ищцата до кмета на Община Банско от 10.08.2011 г. не съставлява такова нарушение, тъй като исковата претенция не основава на непроизнасянето по нея, а и обсъждането и не би рефлектирало по никакъв начин на крайния извод на съда. При така изложените съображения обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски по делото е основателно, съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ. Следва да му се присъдят такива в размер на 1020 лева, адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 3.02.2015 г., реално направени по делото съгласно фактура № 664/5.02.2015 г. и представен списък по чл. 80 от ГПК. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение