Решение № 13226 от 18.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7593/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на В. А. В. от гр. София срещу решение 12313/09.04.2025 г., постановено по адм. дело 326/2025 г. по описа на Административен съд София град, с което са отхвърлени като неоснователни предявените искове срещу Административен съд Хасково, с което е поискано да се осъди посоченият ответник за сумата от 760 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, като сбор от размера на наложената глоба от 600 лв. и присъдени разноски в размер на 160 лв. и сумата от 1 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди за периода от 18.04.2024 г. до 19.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 19.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател първостепенният съд е допуснал едно съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е предпоставило и крайният изход от делото. Посочено е, че с определение 3320/31.01.2025 г. съдът е допуснал на ищеца един свидетел при режим на довеждане, но само за установяване на размера на претърпените вреди, а не и за това, че не е било извършено митническо нарушение. Така посоченото в диспозитива на определението, се установява, че все едно жалбоподателят не е искал разпит на свидетел за това дали е извършил митническото нарушение, както и че никъде в КПП Капитан Андреево не е имало обозначителни табели за деклариране на каквото и да е; че закупените от него цигари Марлборо са били на възможно на видното място в багажника, поставени пред всички куфари в лъскаво червено кашонче и друго такова върху самата задна пасажерска седалка , както и че не е заявявал, че превозва само ръчен багаж, а напротив направо е отворил багажника, с което явно е демонстрирал наличието на закупените цигари, т.е. той ги е показал. В касационната жалба се сочи, че по отношение на формулираните три искания, неправилно е прието от съда, че касаели домогване до установяване, че не е извършил митническо нарушение, а оттам и преразглеждане на решението на административния съд в гр. Хасково по адм. дело 101/2024 г. Напротив, според касатора с доказателственото искане е целял едно единствено нещо, а именно да се установи, че не е укривал никакви цигари, а с явни и недвусмислени действия е посочил къде се намират закупените такива на митническия орган. Този факт се твърди в касационната жалба, че е относим към предмета на доказване, доколкото приложимите чл. 135 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 на Комисията за допълнение на Регламент (ЕС) 955/2013 г. (Митнически кодекс) на Европейския парламент и на Съвета и съответно на чл. 158, § 2 от същия кодекс, както и на чл. 1, т. 21, буква б) от посочения делегиран регламент. За съществено процесуално нарушение се сочи в касационната жалба, че съдът е приел, че уважавайки посоченото по горе доказателствено искане щял да допусне установяването на различни фактически положения от тези, установени от Административен съд - Хасково, което било недопустимо. Според касатора нарушение е налице, защото видно от мотивите в решението на Административен съд Хасково по кнад 101/2024 г. В. е приел, че цигарите се виждат ясно и след като ги е оставил в купето на автомобила на задната седалка и доколкото бил отворил багажника, където били останалите цигари, той бил приел, че по този начин ги декларира. В противоречие с посоченото касаторът твърди, че по натам в решението на Административен съд Хасково е прието, че не е установено, че водачът на МПС и пътниците са декларирали носени от тях лични вещи, стоки и валутни ценности, вкл. и процесните цигари. В тази връзка касаторът се позовава на чл. 135, § 1, букви а) и б) от посочения Регламент, в който се предвижда и деклариране в устна форма и недоумява, защо съдът в гр. Хасково не е обсъждал показанията на нито един от разпитаните свидетели. При изложеното касационният жалбоподател счита, че Върховният административен съд следва да даде отговори на въпроса: Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила отказът да се допуснат гласни доказателствени средства, установяващи устно митническо деклариране, след като ответникът, действал като последна инстанция е приел, че митническо деклариране няма, защото няма такива писмени доказателства. В касационната жалба се сочи, че касаторът не споделя мотивите на Административен съд София град, че не можел да приеме обратното на изводите на Административен съд Хасково, че нямало устно митническо деклариране, защото това би направило искът по чл. 2в ЗОДОВ в тази хипотеза изначално неоснователен, респ. средството за защита не би било ефективно. Твърди се, че посоченото нарушение е съществено, защото е предопределило изхода на делото и това нарушение не е отстранимо пред касационната инстанция, доколкото няма как с писмени доказателства да се установи устното деклариране, каквото първостепенният съд е приел, че е право, предоставено от Общностния ред. Предвид изложеното с касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение и да се върне делото за ново разглеждане на основание чл. 222, ал. 2, т.1 и 2 АПК. В условията на евентуалност, се иска на основание чл. 222, ал.1 АПК да се отмени като неправилно обжалваното решение и на основание чл. 2в ЗОДОВ да се осъди Административен съд Хасково за заплати посочените по горе обезщетения. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа лично от касационния жалбоподател. Ответникът по касационната жалба Административен съд Хасково, редовно призован, не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна касационна прокуратура в писмено заключение счита, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение не страда от касационни пороци. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли предявените искови претенции по чл. 2в, ал. 1, т.1 ЗОДОВ за имуществени и неимуществени вреди, първоинстанционният съд е приел, че те са неоснователни. Според съда производството пред него няма за предмет проверка дали е извършено, респ. неизвършено административно нарушение от ищеца, тъй като е налице влязъл в сила съдебен акт на последна инстанция. Затова според съда предметът по делото не включва проверка за законосъобразност на постановения съдебен акт, тъй като не се допуска пререшаване на вече разрешен правен спор със сила на пресъдено нещо, както и че редът за контрол на влезли в сила съдебни актове е посочен в Глава четиринадесета на АПК Отмяна на влезли в сила актове", а не в производството, разглеждащо искове по чл. 2в ЗОДОВ. В обжалваното решение е отразено, че конкретните оплаквания на ищеца са свързани с неприлагане на чл. 135 , § 1и чл. 1, т. 21, буква б) от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 предвид посоченото в него, че митническо деклариране е допустимо да се направи в устна форма, когато се отнася до следните стоки: а). стоки с нетърговски характер; б). стоки с търговски характер, съдържащи се в личния багаж на пътници, пи условие, че стойността им не надвишава 1 000 EUR или нетната им маса не надвишава 1000 кг.; в). продукти, получени от дейността на селскостопански производители от Съюза в имоти, разположени в трета държава, и продукти и продукти от риболовни, рибовъдни и ловни дейности, които продукти се ползват от освобождаване от мита по силата на членове чл. 35 чл. 38 от Регламент (ЕО) 1186/2009 и г). семена, торове и продукти за обработка на почвата и растенията, внасяни от селскостопански производители от трети държави за използване на имоти, граничещи с тези държави, които семена, торове и продукти се ползват от освобождаване от мита по силата на членове 39 и 40 от посочения Регламент. Затова и съдът е приел, че устното деклариране се отнася до стоките по чл. 135, §1от Делегирания регламент при условие, че тези стоки се отнасят за посочените в чл. 136, § 1 от Делегирания регламент при условие, че те се ползват от освобождаване от вносни мита като върнати стоки. В мотивите си първоинстанционният съд е посочил че в решението си Административен съд Хасково не се е позовал и въобще не е обсъждал чл. 135, §1 във връзка с чл. 1, т. 21, буква б) от Регламент (ЕС) 2015/2446, както това е направено от Районен съд Свиленград, но това се дължи на обстоятелството според съда, че касационният съд (в случая Административен съд Хасково) е приел, че липсва всякакво деклариране на стоката, тъй като уведомяването на митническите власти не е осъществено по регламентирания начин писмено, устно, чрез електронно деклариране или чрез конклудентни действия. При липсата на осъществено деклариране според първоинстанционния административен съд е невъзможно прилагане на сочената за нарушена съюзна форма. В тази връзка съдът приема, че трябва да се прави разлика между пропуск на съда за прилагане на чл. 135, § 1 във връзка с чл. 1, т. 21, буква б) от Регламент (ЕС) 2015/2446 и извод за осъществено всякакво деклариране по случая, водещо до неприложение на обсъжданите съюзни норми. Посочените разпоредби от Регламента съдът е приел, че се отнасят до възможността за устно деклариране, но са неприложими, тъй като от касационният състав на Административен съд - Хасково е прието, че такова въобще не е осъществено от ищеца. Поради изложеното в обжалваното решение е прието, че посочената съюзна норма не е приложена от съда, което не се дължи на незаконосъобразен пропуск. В този смисъл според съда Административен съд Хасково не е допуснал нарушение на цитираната по горе разпоредба от посочения регламент, а това означава, че предявените искови претенции са неоснователни и като такива са отхвърлени, приемайки, че лицето не е декларирало процесните цигари. Посочено е от съда, че като последна инстанция по реда на чл. 63 ЗАНН Административен съд - Хасково изрично е посочил, че процесните стоки са превозени/пренесени не по регламентирания начин - писмено, чрез електронно деклариране, устно или чрез конклудентни действия. Обжалваното решение е правилно постановено. За успешното доказване на исковата претенция по чл. 2в, ал. 1, т.1 ЗОДОВ е необходимо да са налице всички материалноправните предпоставки в условията на кумулативност, а това са: 1).предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти, 2).нарушението на нормата да е достатъчно съществено и 3). да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. Тези предпоставки се определят от решенията на Съда на Европейския съюз (СЕС ), като решения по дела С - 224/01, С - 160/14, С - 168/15 и др., цитирани от първоинстанциониня съд. В този смисъл са и решения по адм. дела 6237/2025 г., 6842/2023 г. и др. на ВАС. Правилно в обжалваното решение е прието, че неправилно жалбоподателят е искал от съда да се разпитват свидетели за това дали В. е извършил митническо нарушение, като не е декларирал цигари, намиращи се в автомобила му две кашончета Марлборо. Наистина с решението на Административен съд Хасково, като касационна инстанция по чл. 63а ЗАНН е постановена отмяна на решението на Районен съд Свиленград и е потвърдено издаденото срещу В. В. наказателно постановление за глоба за недекларирани цигари Марлборо. В това решение е посочено изрично, че са изслушани свидетели. Административен съд Хасково е установил, че е налице един свидетел, който е подписал АУАН, но това не е съществено нарушение, независимо изискването на чл. 43, ал.1 ЗАНН. Нещо повече според съда в производството по чл. 63а ЗАНН е установено, че от личните писмени обяснения, дадени на 20.05.2023 г. В. е заявил, че процесните цигари са негова лична собственост, за лична употреба, а това не означава устното им деклариране пред митнически орган. В тази връзка оплакването в касационната жалба, че съдът не е допуснал свидетели при довеждане да установят, че В. В. не е извършил митническото нарушение, е неоснователно. Следва да се споделят и изводите на съда, че ако съдът допусне свидетели, то ще доведе до пререшаване на правния спор, което не е позволено от законодателя, както и че при липса на деклариране на цигарите, не е възможно да се приложи на съюзната норма, за която се твърди от касатора, че е нарушена. Важно е да се отбележи, че в производството по ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавата, не е допустимо да се пререшава материалноправният спор, който е завършил с решението на Административен съд - Хасково - ответник пред първоинстанционния съд и ответник по касация пред настоящия съдебен състав на ВАС, Първо отделение. В тази връзка правилно в определение 3320/31.01.2025 г. първоинстанционният съд е допуснал до разпит един свидетел за установяване на факти, свързани с твърдените като претърпени от В. В. неимуществени вреди, а е отказано допускането на свидетел за установяване на липсата на извършено митническо нарушение. Това е така, защото основанието на иска е по чл. 2в, ал.1, т.1 ЗОДОВ и е за нарушено право на Съюза, от която касаторът претендира вреди, с който иска да му се обезщетят вредите - имуществени и неимуществени, а не за отмяна на влязло в сила решение по Глава четиринадесета, раздел I от АПК. В производството по обжалване на наказателното постановление пред Районен съд - Свиленград, издадено на В., е разпитана като свидетел З. Т., която живее на съпружески начала с него и същата е пояснила местоположението на кашоните с цигарите в автомобила - единият в багажника, а другият - на задната седалка, което обстоятелство не е спорно по делото, тъй като и разпитаните като свидетели митнически служители И. И. и П. Н., са потвърдили местоположението на цигарите в автомобила на В.. Правилно първостепенният съд е приел, че спорът между страните не е за наличието или не на извършено нарушение от страна на В. В., а за това дали от Административен съд - Хасково е осъществено нарушение на правото на ЕС, за което е относим иска по чл. 2в, ал.1, т.1 ЗОДОВ. В тази връзка в обжалваното решение правилно е прието, че макар в решението на ответника Административен съд Хасково да не е налице позоваване на разпоредбата на чл. 135, §.1 във връзка с чл. 1, т. 21, буква б) от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, то не е неправилно, тъй като посоченият съд е приел, че липсва каквито и да било деклариране на стоки, в частност на цигари от страна на В. В., поради което уведомяването на митническите власти не е извършено нито писмено, устно, електронно или чрез конклудентни действия, поради което е прието, че стоките са открити от митническите служители при проверка на автомобила, а не чрез деклариране. Този извод се споделя и от настоящия съд, тъй като макар да не се е позовал Административен съд - Хасково на цитираната съюзна правна норма на чл. 135 от Регламента, който като последна инстанция по обжалване на наказателно постановление (предмет пред него е било решението на Районен съд - Свиленград), практически смислово е приложена от ответника Административен съд - Хасково, който е установил, че не е извършено устно деклариране от В. В. на процесните цигари, което е смисълът на посочената правна норма на Регламента. В този смисъл правилно първоинстанционния съд в обжалваното решение е приел, че не е нарушена тази разпоредба от съюзното право. Съгласно практиката на СЕС това нарушение следва да бъде достатъчно съществено при несъобразяване на приложими съюзни норми, вследствие на което, се накърняват права на частноправен субект, който претендира обезщетение за вреди. Такова очевидно и съществено нарушение на съюзна правна норма, допусната от съда (Административен съд - Хасково), не е налице. В този смисъл обосновано решаващият административен съд се е позовал и на решение по дело С - 168/15 на СЕС. Крайният извод в решението на Административен съд - София град за неоснователност на исковите претенции по чл. 2в, ал. 1, т.1 ЗОДОВ, е законосъобразен предвид липсата на осъществено деклариране от В. В., поради което е невъзможно прилагането на сочената за нарушена правна норма, както и правилно в обжалваното решение е прието, че трябва да се направи разлика между пропуск на съда за прилагането й и извод за липсата на осъществено деклариране по посочените в цитираната разпоредба начин. Предвид изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че касационна жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение