Решение № 9744 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1096/2019 г.

Решение № 9744 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1096/2019 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Пътнически превози – Перник" ЕООД, гр. Перник против решение № 418 от 6.12.2018 г. по адм. дело № 132/2018 г. на Административен съд – Перник, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № 83/17.01.2018 г., издадена от кмета на община Перник, с която е забранено ползването и достъпа до строеж "ремонтно – възстановителни работи на кафе- аперитив "Съни", находящ се на първия етаж в сграда с идентификатор 55871.506.157. 3, в имот с идентификатор 55871.506.157 по КККР на гр. Перник, с административен адрес: кв. "Твърди ливади" № 57 до отстраняване на забележките, описани в писмо № 17/СЛУ-7993-1/15.11.2017 г. на главния архитект на община Перник и регистриране и въвеждане на строежа в експлоатация. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и с представените доказателства, тъй като извършените ремонтни дейности не представляват основен ремонт, а следователно и строеж, поради което обектът не подлежи на въвеждане в експлоатация. Излага и съображения, че издадената заповед нарушава принципа за съразмерност, тъй като препятства достъпа и до втория етаж на сградата, който е извън предмета на производството. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът – кметът на община Перник оспорва касационната жалба. Моли решението на съда да бъде оставено в сила. Претендира присъждане и на възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – Перник е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Същата е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване административнопроизводствените правила. Заповедта е писмена, съдържа мотиви и е издадена след съставен по реда на чл. 178, ал. 6 ЗУТ констативен акт. В този смисъл са съображения на административния съд, които настоящата инстанция споделя изцяло. Заключението на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това, е направено при правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие с доказателствата. Съгласно чл. 178, ал. 1 ЗУТ не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да се въведени в експлоатация от компетентния по чл. 177 орган. В случая с оспорената заповед е забранено ползването и достъпа до строеж "ремонтно – възстановителни работи на кафе- аперитив "Съни", находящ се на първия етаж в сграда с идентификатор 55871.506.157. 3, в имот с идентификатор 55871.506.157 по КККР на гр. Перник, с административен адрес: кв. "Твърди ливади" № 57. Заповедта е издадена след като е установено, че извършените ремонтни дейности, чийто възложител и собственик е дружеството – жалбоподател, представляват строеж от пета категория, който не е въведен в експлоатация, но въпреки това се ползва по предназначение. При тези факти административният съд правилно приема, че предпоставките на чл. 178, ал. 1 са изпълнени, като е посочено, че обектът, описан в заповедта представлява строеж от пета категория, който се ползва по предназначение, без да е въведен в експлоатация. Правилно и обосновано от доказателствата е заключението, че извършените ремонтно – възстановителни дейности представляват основен ремонт и строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, поради което обектът подлежи на въвеждане в експлоатация, което към датата на издаване на административния акт не е направено. Този извод следва от характера на ремонтните дейности, за които на жалбоподателя през 2012 г. е издадено разрешение за строеж. Последното е издадено на основание чл. 148, ал. 1 ЗУТ въз основа на одобрен технически проект и несъмнено се отнася за строеж по смисъла, изяснен по – горе. Ето защо доводите на жалбоподателя, че извършените в съответствие с разрешението ремонтни дейности представляват текущ ремонт по смисъл на § 5, т. 43, ДР на ЗУТ, не са строеж и не подлежат на въвеждане в експлоатация са неоснователни. Изводът на административния съд за съответствие на оспорения акт са целта на закона също е законосъобразен и се споделя от настоящата инстанция. Смисълът на чл. 178, ал. 1 във вр. ал. 6 ЗУТ е да създаде условия да се ползват само строежи, за които по съответния ред е установено, че са годни за ползване и не представляват опасност за живота и здравето на гражданите. В случая строежът предмет на заповедта не е въведен в експлоатация, поради което правилно е прието, че същият не може да се ползва, тъй като горните обстоятелства не са установени. Възражението на касационния жалбоподател, че с оспорената заповед правата му са засегнати в по- голяма степен от необходимото за целта, тъй като се препятства достъпа и ползването и до втория етаж на сградата, който не е предмет на производството, е неоснователно. В случая мярката е временна и насочена към охраняване на важни обществени интереси, като спазване на нормативните изисквания при експлоатацията и ползването на строежите и охраняване на живота и здравето на хората, които се ползват с приоритет пред нарушеното право на жалбоподателя да ползва втория етаж на сградата, още повече, че същият е необитаем. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - Перник е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Не са установени посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че ответникът по касационната жалба се представлява от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на община Перник сумата 200. 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,