Решение № 14160 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4983/2014 г.

Решение № 14160 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4983/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Соня Йорданова Данева - Ковачева от гр. София срещу решение № 8362 от 30.12.2013 г. по адм. дело № 624 по описа за 2013 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу акт за прихващане или възстановяване № 1203687/17.09.2012 г., издаден от органи по приходите при ТД - град София на НАП. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост, нарушения на съдопроизводствени правила и на материалния закон като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - София при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е акт за прихващане или възстановяване № 1203687 от 17.09.2012 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция - гр. София при НАП, потвърден от решаващия административен орган при условията на чл. 156, ал. 4 от ДОПК, с който на Соня Йорданова Данева - Ковачева от гр. София е отказано възстановяване на внесените осигурителни вноски за фонд ДОО за периода 2007 г. - м. януари 2012 г. с мотиви, че "лицето не е упражнило правото си да не се осигурява". С постановеното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като неправилно е приел, че упражняващите трудова дейност еднолични търговци, на които е отпусната пенсия, могат да се възползват от правото да не се осигуряват за фондовете на държавното обществено осигуряване след получаването на разпореждането за отпускането на пенсията, като подадат в компетентната ТД на НАП декларацията по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. В конкретния случай жалбоподателката се е осигурявала сама и доброволно е внасяла осигурителните си вноски в периода, за който претендира възстановяване 2007 г. - м. януари 2012 г., не е подала декларация по чл. 1, ал. 2 от наредбата за прекъсване на дейността, поради което е прието, че тя се е осигурявала по свое желание с произтичащите от това последици. Решението е постановено при неправилно прилагане на материалноправните разпоредби на чл. 4, ал. 3 и 6 от Кодекса за социално осигуряване и на административнопроцесуалната разпоредба на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. С Решение № 5 от 29.06.2000 г. по конст. д. № 4/2000 г. (обн. - ДВ, бр. 55 от 2000 г.) Конституционният съд на Република България е обявил за противоконституционни разпоредбите на чл. 4, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) по отношение на работещите пенсионери, включени в кръга на задължително осигурените лица по този законов текст. В мотивите на решението е изразено становище, че включването на работещите пенсионери в обсега на задължително осигурените лица по чл. 4, ал. 3 КЗОО (сега КСО, загл. изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) би противоречало на същността, смисъла и основната цел на общественото осигуряване, а събираните от тях осигурителни вноски наистина биха добили характер на данъчно задължение. Пенсионерите не са задължени субекти за задължително социално осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт на основанието по чл. 4, ал. 3 от КСО. При липса на законово основание, пораждащо задължение за пенсионерите, упражняващи трудова дейност като самонаети лица, да се осигуряват по реда на КСО, за тази категория лица не е създадено нормативно задължение да подават декларации до специализираните административни органи, с които "да упражняват правото да не се осигуряват". Разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от КСО не създава "право на пенсионерите да не се осигуряват", а ги изключва от кръга на лицата със задължение да се осигуряват съгласно цитираното решение на Конституционния съд. Регистрационният режим по Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) се отнася за лицата, които са задължени да се самоосигуряват. Декларациите по чл. 1, ал. 2 от наредбата се подават от лицата по чл. 1, ал. 1 от същата наредба, които имат задължение за социално осигуряване. На деклариране подлежат обстоятелствата във връзка със започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице. С чл. 4, ал. 6 от КСО на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4 - 6, на които е отпусната пенсия, е предоставено право да се осигуряват по свое желание. Те упражняват правото по чл. 4, ал. 6 от КСО с подаване на декларации за правноотносимите обстоятелства по реда на НООСЛБГРЧМЛ. В същия смисъл е и изричната разпоредба на чл. 1, ал. 6 (предишна ал. 5) от НООСЛБГРЧМЛ - лицата, на които е отпусната пенсия, в случаите, когато упражняват дейностите по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4, 5 и 6 от КСО, се осигуряват по свое желание по предвидения с наредбата ред. В разглеждания случай е установено, че жалбоподателката Данева - Ковачева упражнява трудова дейност като едноличен търговец с фирма "Д-р Соня Данева - Ковачева - Амбулатория за специализирана медицинска помощ - Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ - Гинеколог", считано от 1.04.2003 г. За периода 2005, 2006, 2007, 2008, 2009, 2010 и 2011 г. не е подавала декларации обр. 6 по Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. С разпореждане на ТП на НОИ - София на лицето е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 14.02.2007 г. От момента, от който й е отпусната пенсия, жалбоподателката Данева - Ковачева в качеството й на пенсионер, упражняващ дейност като едноличен търговец, не подлежи на задължително социално осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО без да има задължение да "упражни право да не се осигурява". Извършеното внасяне на осигурителни вноски за ДОО за периода 2007 г. - м. януари 2012 г. не е предвидено от закона като конклудентно действие, приравнено на декларация на пенсионера по чл. 4, ал. 6 от КСО в съответствие с НООСЛБГРЧМЛ, че желае да се осигурява и съответно пораждащо задължение за осигуряване. Вноските са били внесени погрешка, без правно основание, а недължимо платените задължителни осигурителни вноски подлежат на прихващане или възстановяване съгласно чл. 128, ал. 1 от ДОПК. Прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето (чл. 129, ал. 1 от ДОПК). С искане вх. № 94-С-1053/21.08.2012 г. Соня Данева - Ковачева е поискала да й бъдат възстановени внесените осигурителни вноски за ДОО за периода 2007 г. - м. януари 2012 г. Не е направено искане за възстановяване на здравноосигурителни вноски, с оглед на което направените в тази насока искания в съдебното производство са процесуално недопустими и не подлежат на разглеждане. Оспореният акт за отказ за възстановяване или прихващане № 1203687/17.09.2012 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция - гр. София, е материално незаконосъобразен и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд София - град е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което актът бъде отменен и преписката бъде върната на компетентния орган по приходите на основание чл. 160, ал. 3 от ДОПК за издаване на акт за възстановяване на недължимо внесените осигурителни вноски за ДОО. В акт № 1203687/17.09.2012 г. органът по приходите не е посочил внесените суми за ДОО, но според представената по делото и неоспорена от жалбоподателката справка от информационната система на НАП са били направени следните вноски за ДОО: за 2007 г. - 607.20 лв., за 2008 г. - 607.20 лв., за 2009 г. - 670.80 лв., за 2010 г. - 991.09 лв., за 2010 г. - 577 лв., за м. януари 2012 г. - 81.50 лв. На основание чл. 129, ал. 6, изр. 2 от ДОПК сумите следва да се върнат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 - 4. Разноски за водене на делото не са претендирани. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,