Решение № 4150 от 30.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1139/2017 г.

Решение № 4150 от 30.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1139/2017 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", гр. С., подадена чрез упълномощен юрисконсулт М. Панчева, против решение № 7430 от 25.11.2016 г., постановено от Административен съд - С. - град, В. отделение, 40 състав, по адм. д. № 11147/2015 г. С касационната жалба и в молба - писмени бележки се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предложение първо и трето от АПК. Според касационния жалбоподател съдебното решение е неправилно, поради допуснати нарушения на приложимия материален закон и необоснованост. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд за немотивираност на процесното уведомително писмо и твърди несъобразяване със заповед от 06.03.2015 г. за одобряване на окончтелния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г., която не е оспорена от "САРНО" ЕООД, несъответствие с приета съдебно- техническа експертиза и др. нарушения. М. В. администратвен съд да отмени обжалваното решение, като незаконосъобразно и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски в двете съдебни инстанции. Ответникът - "САРНО" ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, защото в нарушение на чл. 172а от АПК и чл. 202 и чл. 236, ал. 2 от ГПК решаващият състав не е обсъдил СТЕ заедно с всички доказателства и всички доводи на касационния жалбоподател, не е обсъдил задълбочено и съдържанието на оспореното уведомително писмо и е направил явно необоснован извод, че не може да се установи кое е основанието да се откаже финансиране, включително и за това има ли заявени площи, които не попадат в одобрения от МЗХ специализиран слой "Площи допустими за подпомагане". Според участващия по делото прокурор в обжалваното решение не е съобразена разпоредбата на чл. 17, ал. 7 от Наредба 5/2009 г. в относимата й редакция, съгласно която при представяне на документи от два или повече кандидати и неразрешено застъпване се отказва подпомагане на всички, а относно мярката НР2 въобще не е обърнато внимание на отразеното в уведомителното писмо и в СТЕ за това, че е отказано подпомагане поради това, че площите не са в добро земеделско състояние, от което се извежда извод, че обжалваното решение е неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да се отмени. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 7430 от 25.11.2016 г. е отменено по жалбата на "САРНО" ЕООД уведомително писмо № 02-220-2600/2314 от 25.09.2015 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в ЧАСТТА, с която е отказано финансово подпомагане за кампания 2014 г. по СЕПП и НР2 и е наложена санкция за бъдещ период; преписката е върната за ново произнасяне от административния орган по заявление с УИН 22/160614/57073 в едномесечен срок от влизане в сила на постановения съдебен акт в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона; Д. фонд "Земеделие" е осъден да заплати на "САРНО" ЕООД, направените по делото разноски, възлизащи на сумата в размер на 61,82 /шестдесет и един лев и осемдесет и две стотинки/ лева. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - С. - град е приел, че отказът да бъде оторизирана субсидия по процесното заявление е постановен от компетентен административен орган, съгласно нормите на чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП във връзка с чл. 10, т. 1 и т. 2 и чл. 11, ал. 2 от УП на ДФЗ и Заповед № 0З-РД/323/11.03.2015 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която делегира правомощията си на заместник изпълнителния директор, съобразно протокол № 70 от 27.11.2014 г. от заседанието на Управителния съвет на ДФЗ - РА. Първоинстанционният съд е счел, че в случая е нарушена е разпоредбата на чл. 59 от АПК относно формата и съдържанието на атакувания акт, защото въпреки опосредяването на данните по преписката в табличен вид, не се съдържат ясни мотиви защо не се допуска оторизиране на поисканата сума, според изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК, което е преценено като същественото нарушение, водещо до ограничаване правото на защита и правото на участие в административния процес /широк смисъл/ на лицето заявител и до отмяна на постановения отказ. Освен това първостепенният съд е преценил, че са налице и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в това, че проверки на място по смисъла на чл. 37, ал. 3 и ал. 4 и чл. 26а - чл. 26б от ЗПЗП не са извършени, както и не е изготвен доклад за извършената проверка на място, който се подписва от проверяващите и от проверяваното лице или негов представител, копие от контролен лист и заповед, с която са определени конкретно проверяващите също липсват по делото. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че проверките на място се различават от теренните проверки по повод определяне и одобряване на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г., като към приетата СТЕ е приложен протокол за специализирана теренна проверка на място от 11.09.2014 г. от ОСЗ - С., без данни, че за резултатите от нея е уведомено и лицето заявител. Във връзка с вписаното в процесното уведомително писмо, че наддекларираните площи са получени и като резултат от установени, но неотстранени застъпвания, е констатирано, че издателят на акта е посочил УП изх. № 02-220-2600/3778/08.08.2014 г., с което се указва на кандидата да отстрани допуснатите застъпвания, прилагайки документи, удостоверяващи правото му на ползване на декларираните имоти. Първоинстаницонният съд е приел, че липсват доказателства, че горепосоченото писмо е получено от заявителя, за да се обезпечи извод за неизпълнение на даденото указание за отстраняване на установените застъпвания с представяне на документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5/27.02.2009 г. Съдът е констатирал, че в случая е съставен констативен протокол за поставяне и сваляне на съобщение по чл. 61, ал. 3 АПК, който начин на съобщаване в конкретната хипотеза не е приложен законосъобразно, тъй като лицето не е надлежно уведомено за констатациите от писмо с изх. № 02-220-2600/3778/23.08.2014 г. От тук е изведено заключение, че правото на заявителя да представи доказателства за ползването на парцелите, за които е констатирано застъпване, е ограничено, което съставлява съществено процесуално нарушение - достатъчно основание за отмяна на акта и връщане на преписката за ново произнасяне. Също така първостепенният съд е счел, че в случая е допуснато нарушение на приложимите материалноправни разпоредби, тъй като съгласно чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/22.08.2006 г. въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой, ДФЗ-РА извършва плащанията на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година, изцяло в условията на обвързана компетентност, но законодателят не е въвел като кумулативно изискване - декларираната площ да не попада в специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане". В мотивите на атакуваното съдебно решение е отразено, че процедурата по одобряване на слоя, която се развива пред Министерство на земеделието и храните, заинтересованите по смисъла на чл. 66 и следващите от АПК лица имат правото да обективират своите възражения, с които Министъра на земеделието и храните не е длъжен да се съобрази. Участието/неучастието на лицето в производството по одобряване на специализирания слой обосновава извод за спазване в процедурата по оторизиране на финансова помощ, при което, ако административният орган не се е съобразил с направените от заинтересованите лица възражения, същото да се дефинира като допуснато съществено процесуално нарушение. На основание чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 105/2006 г. след приключване на обновяването "Министерството на земеделието и храните открива производство по чл. 66 от АПК за одобряване на изготвения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", като се предоставя възможност "заинтересованите лица да се запознаят с изготвения специализиран слой в общинските служби по земеделие и в Областните дирекции ДФЗ по местонахождение на площите и да подадат предложения и възражения за включване или невключване на определени физически блокове или части от тях в него". След извършване на проверки на получените предложения и възражения и отстраняване на установените пропуски и грешки МЗХ изготвя окончателен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", въз основа на който се издава заповед от Министъра на земеделието и храните - чл. 16г, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 105/2006 г., с което процедурата по издаване на общия административен акт приключва, а одобреният слой се изпраща на ДФЗ-РА за извършване на плащанията на площ за съответната година и приемане заявления за подпомагане през следващата година. При това положение първоинстанционният съд е счел, че ДФЗ получава специализираната карта с обновения слой "Площи в добро земеделско състояние" от Министерството на земеделието и храните, но това не освобождавало изпълнителният директор на фонда преди издаването на уведомителното писмо - индивидуалния административен акт, да събере всички относими доказателства и да ги изясни. По отношение на мярката НР2 е преценено, че не са представени достатъчно доказателства за поетия многогодишен ангажимент по Наредба № 11/3.04.2008 г., с която се уреждат условията и редът за прилагане на следните мерки от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони: "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони" и "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони". Относно заявителите по мярката се следи за спазване на изискванията по чл. 4 от същата, като в чл. 12 са разписани и основанията за отказ от финансово подпомагане, като изплащането на претнедираната финансова помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделският стопанин: е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него; не е спазил срока за подаване на заявлението за кандидатстване съгласно Наредба № 5 от 2009 г.; не спазва условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние за съответните пощи; за една и съща площ са подадени две или повече заявления и спорът между засегнатите кандидати не е разрешен и др., но липсва основание за отказ при заявяване на площи, попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г. Според настоящия съдебен състав обожалваното решение е валидно и допустимо постановено, но е неправилно. Не могат да се споделят аргументите на първоинстаниционния съд за допуснати нарушения на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като процесното уведомително писмо е подробно мотивирано и съдържа изискуемите фактически и правни основания за издаване на акта, които са отразени словом и в приложени към писмото таблици, които съставляват неразделна част от него. Редът и начинът на изчисляване на недопустимата площ са изчерпателно обяснени на стр. 2 до стр. 9 от процесното уведомително писмо. Правните основания за отказ от плащане на субсидии по схемите за директни плащания за площ за кампания 2014 г. са ясно и разбираемо описани в оспорения административен акт, като в таблиците се съдържат цифровите изражения на изчисленията, които са извършени автоматично от системата ИСАК, въз основа на предварително въведените данни относно заявените парцели от земеделския производител. Тези изчисления са посочени в таблицата за формиране на оторизираната сума за подпомагане на база площи, заявени от кандидата за подпомагане. Следва да се има предвид и обстоятелството, че самият първоинстанционен съд е отразил подробно в съдебния си акт, че оспореният отказ за финансово подпомагане "е мотивиран, както следва: По СЕПП: На основание чл. 43, ал. 3, т. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 17, ал. 7 във връзка с чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания е констатирано застъпване на площи, за които са подадени две или повече заявления, и застъпването не е отстранено /УП изх. № 02-220-2600/3778/8.08.2014 г./. На основание чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП, след извършени административни проверки /чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП във връзка с чл. 28, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор и чл. 24 във връзка с чл. 1 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол/, за БЗС от колона 5 са установени площи, които кандидатът е заявил, но не стопанисва и попадащи в специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за 2014 г. /от изм. - ДВ, бр. 101 от 2012 г., в сила от 18.12.2012 г., до изм. и доп. ДВ. бр. 16 от 27 Февруари 2015 г. - "Площи в добро земеделско състояние"/. Общият размер на декларираната от заявителя площ е 1216,44 ха, от които установената /определената/ площ е в размер на 1152,79 ха, оторизираната площ за изчисление на субсидия - 1025,49 ха, наддекларираната площ - 63,65 ха. На стр. 6 от УП /съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009/ е посочен процент на наддеклариране - 5,52 % /съотношение между наддекларирана и установена площ/ и общо редукции и санкции - 13 787,ЗЗ лева. Определена е санкционирана площ - 127,30 ха, равна на удвоения размер на наддекларираната площ, като исканата сума не се оторизира в цялост и се отказва подпомагане в размер на 71 255,35 лева /стр. 9 от УП/. По НР2: След извършени административни проверки /чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП във връзка с чл. 28, ал. 1 от Регламент № 1122/2009, чл. 24 от Наредба № 105/22.08.2006 г., чл. 12, т. 1 и чл. 1, ал. 2 от Наредба № 11/3.04.2008 за условията и редът за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони", за БЗС от колона 5 са установени по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него и попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г. Общият размер на декларираната от заявителя площ е 69,40 ха, от които установената /определената/ площ е в размер на 8,58 ха, оторизираната площ за изчисление на субсидия - 0 ха, наддекларираната площ - 60,82 ха. На стр. 6 от УП /съгласно чл. 16 от Регламент № 65/2011 г./ е посочен процент на наддеклариране - 100 % /съотношение между наддекларирана и установена площ/. Определена е санкционирана площ - 8,58 ха, равна на установената площ, исканата сума не се оторизира и се налага санкция в размер на 6996,56 лева за бъдещ период до сума, отговаряща на разликата между декларираната и установената площ /наддекларираната площ/". Освен това настоящият съдебен състав констатира, че в приложената по делото административна преписка се съдържат множество документи, от които може да се извлече основанието за отказ от подпомагане относно всеки от заявените парцели от "САРНО" ЕООД, с оглед на което изводите за немотивираност на оспореното уведомително писмо не са в съответствие със съдържанието на атакувания административен акт и с критериите, заложени в Постановление на Върховния съд № 4/76 г. и Тълкувателно решение № 16/75 г. на ОСГК на ВС. Съдът не възприема и доводите на първостепенния съд по отношение установената липса на проверки на място по смисъла на чл. 37, ал. 3 и ал. 4 и чл. 26а - чл. 26б от ЗПЗП и на изготвен доклад за извършена проверка на място, който се подписва от съответните експерти и от проверяваното лице или негов представител, контролен лист и заповед, с която са определени конкретно проверяващите, които също липсват по делото. Тези констатации противоречат на отразеното в обжалваното решение правилно становище, че проверките на място по смисъла на чл. 37, ал. 3 и ал. 4 и чл. 26а - чл. 26б от ЗПЗП, в редакциите към датата на подаване на заявлението, се извършват не за всички парцели, а в рамките на 5 на сто от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска. В конкретния случай кандидатът не твърди и не представя доказателства, че е попаднал в законно регламентирания процент от всички подадени заявления за подпомагане, поради което липсата на извършена проверка на място и съответно на изготвен доклад, заповед за проверка и контролен лист изобщо не представлява нарушение на административнопроизводствените правила. Основателно е възражението, развито в касационната жалба, против извода на първоинстанционния съд относно наддекларираните площи, които са получени като резултат от установени, но неотстранени застъпвания. Издателят на процедния административен акт се е позовал на уведомително писмо изх. № 02-220-2600/3778 от 08.08.2014 г., с което е указал на кандидата да отстрани допуснатите застъпвания и да представи документи, удостоверяващи правото му на ползване на декларираните имоти. Според първостепенния съд в случая липсват доказателства, че цитираното писмо е редовно получено от заявителя, въпреки приложения по делото констативен протокол за поставяне и сваляне на съобщение по реда на чл. 61, ал. 3 АПК. Настоящият съдебен състав намира, че при съставяне на визирания констативен протокол не е осъществено твърдяното нарушение, доколкото по делото е безспорно установено, че писмо изх. № 02-220-2600/3778 от 08.08.2014 г., заедно с приложена към него таблица за установените застъпвания, е изпратено на посочения от самия заявител адрес за кореспонденция в гр. С., което е видно от л. 92 от адм. д. № 2184/2015 г. На л. 97 от делото е приложен документ, от който се установява по безспорен начин, че пратката не е потърсена, което означава, че адресатът не е намерен на заявения адрес. Н. може да се сподели становището на първостепенния съд, че издателят на уведомителното писмо е следвало да ползва и други начини за съобщаване, тъй като приложимата норма на чл. 61, ал. 3 от АПК изисква алтернативно наличието на две хипотези: неизвестен адрес или лицето не може да бъде намерено на посочения от него адрес, като във втората хипотеза законодателят не е регламентирал задължение за административния орган да предприеме съобщаване по други начини, различни от посочения адрес за кореспонданция. Както бе отразено по- горе адресът в гр. С. е посочен от самия кандидат като адрес за кореспонденция и тъй като той не е намерен на същия адрес, правилно е приложена законовата последица, визирана в нормата на чл. 61, ал. 3 от АПК - съставен е констативен протокол за поставяне и сваляне на съобщения по чл. 61, ал. 3 от АПК /на л. 95 от делото/, подписан от тричленна комисия, от съдържанието на който се установява, че съобщението е поставено на 17.09.2014 г. и е свалено след един месец на дата 16.10.2014 г. в присъствието на тричленната комисия. От съществено значение в случая е обстоятелството, че в хода на първоинстанционното производство жалбоподателят е разполагал с достатъчно процесуални възможности да обори извода на административния орган за неотстранени застъпвания и за наличие на двойно заявени площи, което обаче не е сторено от страна на оспорващото лице. Решаващият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира за основателно и инвокираното в касационната жалба възражение за неправилно приложение на материалния закон. Това е така, защото в мотивите на обжалваното решение е отразено, че съдът кредитира приетата съдебно- техническа експертиза като обективна и компетентно дадена, но първостепенният съд не е обърнал необходимо внимание на констатациите в СТЕ, които са основани на проверка на приложените по делото писмени доказателства, на проверка в Министерството на земеделието храните и в ДФ"Земеделие" относно основанията за недопустимост за подпомагане на процесните БЗС, които напълно съвпадат с отразеното в процесното уведомително писмо, което е видно от обстоятелствената част на приетата експертиза и от приложенията към нея, включително сравнителната таблица на л. 59 и сл. от адм. д. № 11147/2015 г. Следователно първоинстаницонният жалбоподател не е опровергал констатациите на административния орган и те изцяло са потвърдени от заключението на приетата съдебно- техническа експертиза. По отношение на приложения протокол за теренна проверка и снимки от извършени теренни проверки, настоящият съдебен състав счита, че те не е следвало да се обсъждат в обжалваното съдебно решение, тъй като са относими към издадената от министъра за земеделието и храните заповед № РД - 46-287/06.03.2015 г. за одобряване на окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г. Ето защо въпросите, свързани с надлежното извършване на теренните проверки и уведомяването на земеделския производител за тях, представянето или непредставянето на възражение от него, както и относно извършеното заснемане на парцелите са извън предмета на настоящия процес, защото са свързани с евентуален спор досежно законосъобразността на горепосочената заповед. Визираната заповед не следва да се обсъжда в хода на настоящото производство, защото тя съставлява самостоятелен административен акт, който се оспорва в отделно съдебно производство, в което ответник е министърът на земеделието, храните и горите, който не е страна в настоящия процес. В този смисъл е Тълкуветелно решение № 8 от 11.12.2015 г. на ВАС на РБ по т. д. № 1/2015 г., в което изрично е посочено, че издадената от министъра заповед на основание чл. 16г ал. 4 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. е акт, който подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност и следователно при неоспорване от заинтересованото лице по предвидения от закона ред, този акт вече е породил права и задължения. В случая няма спор относно правнорелевантния факт, че "САРНО" ЕООД не е обжалвало заповед № РД - 46-287/06.03.2015 г. за одобряване на окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г., поради което касационният жалбоподател е действал при условията на обвързана компетентност и законосъобразно е определел площите, за които не следва да се предостави претендираното финансово подпомагане. Освен това в проведеното първоинстанционно производство е установено, че за част от парцелите, заявени за подпомагане причина за недопустимостта е неотстраняване на установено при извършване на административните проверки застъпване между заявените парцели от "САРНО" ЕООД и от други кандидати. По силата на чл. 43 от ЗПЗП, ДФ"Земеделие - Разплащателна дирекция, следва да намалява или отказва плащане по процесните мерки - СЕПП и НР2, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването не е отстранено. В случая не е оспорно обстоятелството, че представител на "САРНО" ЕООД не се е явил в законоустановения 20 - дневен срок и не е представил писмени доказателства, удостоверящи че е реалният ползвател на заявените имоти. При тези данни първоинстанционният съд е извел неправилно заключение за незаконосъобразност на атакуваното уведомително писмо в частта му относно отказа по мярка НР 2, тъй като в Наредба № 5 от 2009 г. липсвало основание за отказ - заявяване на площи, попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г. Първостепенният съд неправилно и необосновано е игнорирал нормата на чл. 12 от приложимата Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, в която са регламентирани основанията за отказ от финансово подпомагане, между които са посочени основанията: земеделският стопанин е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него; за една и съща площ са подадени две или повече заявления и спорът между засегнатите кандидати не е разрешен. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че при издаване на оспорения индивидуален административен акт не са осъществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Като е достигнал до обратния извод първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и спорът между страните да се реши с постановяване на акт по същество, с който да се отхвърли жалбата на "САРНО" ЕООД, като неоснователна. С оглед изхода на спора ответникът по касационната жалба следва да заплати на касатора своевременно претендираните от него разноски за двете съдебни инстанции, възлизащи общо на 550 лв., от които: 350 лв. - внесено възнаграждание за вещо лице по адм. д. № 11147/2015 г., 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение в касационното производство. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,