Решение № 9727 от 11.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5228/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район против Решение 55/21.03.2023г. на Административния съд Кюстендил, постановено по адм. д. 159/22 година. С обжалваното решение, по жалба на Рилска пъстърва ООД е отменено Решение ПО-01-52/30.03.22г. на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район в частите по раздел I, II, III.2 от него и преписката е изпратена на директора на БДЗБР за постановяване на нов административен акт в обема на исканията по заявление РР-16-35/14.07.21г. от Рилска пъстърваООД при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. Със същото решение БД ЗБР е осъдена да заплати на жалбоподателя деловодни разноски в размер на 1830 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Касаторът твърди, че са налице всички касационни основания по чл.209, т.3 АПК неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на решението на БД ЗБР в оспорените му части. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът Рилска пъстърва ООД чрез процесуалния си представител адв. Данева оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Върховната административна прокуратура / сега Върховна прокуратура/ чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е от страна по делото, за която решението е неблагоприятно и е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК. По основателността на касационната жалба, касационният състав приема следното: Предмет на контрол пред административния съд е Решение ПО-01-52/30.03.2022г. на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район /БДЗБР/ в частите по раздели I, II и III.2. Съдът е приел за установено следното: Рилска пъстърва ООД е титуляр на Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект 4160055/17.09.2018г. на директора на БД ЗБР с цел на водовземане за аквакултури на воден обект р. Рилска, ляв приток на р.Струма, с код на водното тяло BG4ST500R1042 р.Рилска от вливане на р.Манастирска и р.Илийна до вливане на р.Шарковица в местността Рилски манастир, община Рила, област Кюстендил. Разрешеното водно количество по това разрешително е до 40л/сек., с лимит - до 742000куб.м./годишно. Определеният минимално допустим отток в реката е 500л/сек. Мястото на водоползване е рибарник от два рибовъдни басейни, разположени на десния бряг на р.Рилска с обща площ на басейните 1.350дка. Ползваните води от рибарника чрез отвеждащ бетонов канал се заустват в р.Рилска на кота 941.20м. Съоръжението включва: масивно водохващане в руслото на р.Рилска на кота 946м., състоящо се от масивен преливаем яз с дължина 25м и утайник със страничен преливник; довеждащ открит бетонов канал с размери 200/1.2/1.0м; рибарник от два басейна като първият басейн е с площ 1 дка, разделен на 9 клетки /от които се ползват само 5/ с размери 30.00/2.80/1.00м, с общ обем от 420куб.м., предназначен за производство на риба за консумация, а вторият басейн е с площ 0.35дка, състоящ се от 11 клетки, от които 9 са с размери 16/1.00/1.00м и 2 с размери 16/16.5/1.00м., с общ обем на басейните от 304 куб.м., предназначен за еднолетен зарибителен материал; отвеждащ бетонов канал за заустване на ползваните води. Разрешителното за водовземане е със срок до 10.01.2020г. Неразделна част от разрешителното е Приложение, съдържащо Условията на водовземане. С решение ПО-01-144/07.11.2019г. на директора на БД ЗБР Разрешителното за водоползване е продължено до 01.06.2025г. Съдът е установил, че административното производство по издаване на оспореното решение е образувано по подадено от дружеството заявление РР-16-35/14.07.2021г. до директора на БД ЗБР, с което на основание чл.72, ал.1, т.2 /чл.78/ и чл.79, ал.2 и ал.3 от ЗВН и чл.44/чл.45 от Наредбата за ползването на повърхностните води е поискано изменение и продължаване на срока на разрешителното за водовземане. Съдът е посочил, че заявлението е второ по ред, след като с уведомление РР-02-17/16 от 14.07.2022г. дружеството е поискало от органа да не разглежда предходното заявление с вх.РР-02-17/16.06.2021г. Към заявлението са приложени Прединвестиционни проучвания и Схема с техническо описание и параметри на съоръженията, включително информация за водовземното съоръжение, с данни за местоположение на речното водохващане, геодезическо заснемане, обосновка на заявеното водно количество, схема с техническо описание и параметри на съоръженията, част хидрология, изводи относно минималното екологично водно количество и осигуряване протичането на минимално екологичния отток в реката. Приложения към Прединвестиционните проучвания са извадка от КК на Рилски манастир с нанесено местоположение на водовземното съоръжение, схема с техническо описание и параметри на съоръженията с емпирична и теоретична крива на обезпеченост на средните и минимално месечни водни количества. Установено е от съда, че дружество планира да осъществи програма за интензивно отглеждане на рибата до достигане на производство от 80 000 кг. пъстървови риби с крайно средно единично тегло от 400гр., като изготвилите документите специалисти са изчислили, че среднодневното потребление на рибния комплекс възлиза на Qср.денонощен = 300л/сек, Qср.год. = 25920куб.м./d и Qгодишно = 9 460 800 куб.м./годишно. Изчисленото минимално екологично водно количество в периода на маловодие е 0.523куб.м./сек., поради което исканото водно количество от 0.300куб.м./сек е допустимо. Посочено е от съда, че със заявлението е поискано изменение на Разрешителното за водовземане в раздели Разрешено водно количество и Лимит на ползваната вода. Поискано е увеличаване на разрешеното водно количество от 40л/сек на 300л/сек и на лимита на ползваната вода от 742 000куб.м./годишно на 9 460 800куб.м./годишно. Поискано е и продължаване на срока на Разрешителното. Съдът е посочил, че част от преписката е Решение 177/03.04.2019г. на МС за приемане на Списък на защитени зони за опазване на дивите птици и Списък на защитени зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. По т.1 от решението е приет Списък на защитени зони за опазване на дивите птици. В списъка от Приложение 1 е включена защитена зона с код BG0002129 с наименование Рила буфер, включваща областите Благоевград, Кюстендил, Пазарджик и Софийска област, като в област Кюстендил е включена община Рила. Съдът е обсъдил писмо изх.П-01-110(1)/21.05.2021г. от директора на БД ЗБР, изготвено на основание чл.12, ал.5 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони и чл.155, ал.1, т.23 от ЗВ. С него инвестиционното предложение /ИП/ на дружеството е оценено като допустимо спрямо режимите, определени в утвърдените План за управление на речните басейни /ПУРБ/ 2016-2021г. и План за управление на риска от наводнения /ПУРН/ 2016-2021г. при спазване на разпоредбите на ЗВ и условията в писмото-становище. Писмото е издадено по уведомление от дружеството вх.РД-11-423/19.05.2021г. Съдът е посочил, че част от преписката е и Решение 44-С/2021г. на директора на РИОСВ Благоевград, с което на основание чл.31, ал.7 от ЗБР и чл.18, ал.1 и ал.2 от посочената Наредба е съгласувано ИП на дружеството. Според Решението, ИП няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания и местообитания на видове и популации, включително птици, предмет на опазване в защитени зони от екологичната мрежа Натура 2000. Съгласно писмо изх.1275/12/ от 19.08.2021г. на директора на РИОСВ Благоевград, Решение 44-С/2021г. е влязло в законна сила поради липсата на постъпили жалби. Съдът е посочил, че в оспореното Решение ПО-01-52/30.03.2022г., органът е аргументирал отказа си в 8 подточки от т.6 на Решението, както следва: т.6.1: заявлението отговаря на изискванията на чл.72, ал.1, т.2 от ЗВ, т.к. е подадено от титуляра на разрешителното на 14.07.2021г., т.6.2: водните басейни се захранват с вода от съществуващото водохващане, част от повърхностното водно тяло, което е оценено в добро състояние, съгласно Приложение 5.1.1 от Раздел V Актуализация на списъка на целите за опазване на околната среда в ПУРБ на ЗБР /2016-2021г./. Общата екологична оценка за него е опазване на доброто състояние и предотвратяване влошаването. Независимо от доброто състояние, водното тяло е идентифицирано като подложено на значим натиск /над 64%/ от осушени участъци, видно от Раздел II Приложение 2.2.3.в Натиск от осушени участъци в ЗБР. Натискът от осушени участъци е изчислен като съотношение между засегнатите участъци и общата дължина на речния участък. т.6.3: ИП попада в зони за защита на водите по см. на чл.119а, ал.1, т.5 от ЗВ защитена зона с код BG0002129 Рила буфер за опазване на дивите птици, като е цитирано Решение 177/03.04.2019г. на МС. Видно от приложение 7.2д от Раздел VII от ПУРБ на ЗБР /2016-2021г./ - Кратък преглед на програма от мерки за постигане на целите за опазване на околната среда е разписана мярка за осигуряване на водни количества във връзка с постигане на БПС на предмета на опазване на защитените зони от Натура 2000. т.6.4: В приложение 7.2.г. от Раздел VII от ПРРБ Кратък преглед на програмата от мерки за постигане на целите за опазване на околната среда за посоченото повърхностно водно тяло код BG4SТ500R1042 р.Рилска от вливане на р.Манастирска и р.Илийна до вливане на р.Шарковица са предвидени и разписани мерки основни и допълващи, чрез изпълнение на конкретни действия: Въвеждане на условие в разрешителните за водовземане и/или ползване на ВТ на задължителен мониторинг от титуляра на разрешителните, за оценка осигуряването на непрекъснатост на реката и общо хидроморфологично въздействие; Реконструкция на изградени рибни проходи в съответствие с изискванията на Наредбата за изискванията към рибните проходи, а до издаването й - ръководството на ФАО; Изпълнение на процедурата по преразглеждане на издадените разрешителни за водовземане от повърхностни води; Осигуряване на минимално допустимия отток в реките след съоръженията за водовземане или регулиране на оттока; Контрол на оттока в участъка след съоръжения за водовземане от повърхностни води и/или съоръженията за регулиране на оттока. В ПУРБ /2016-2021г./ има заложени мерки на ниво район на басейново управление: Мярка Предотвратяване на влошаването на състоянието на водите от проекти и дейности на етап инвестиционни предложения с предвидено действие за изпълнение Недопускане реализация на инвестиционни предложения, водещи до негативна промяна на състоянието на водните тела, подробно описани в приложение 7.2.г, Раздел VII от ПУРБ 2016-2021г., публикуван на сайта на БДЗБР. т.6.5: При реализацията на дейностите предмет на ИП е необходимо да се вземат предвид и общите мерки за предотвратяване, намаляване или възможно най-пълно отстраняване на предполагаеми неблагоприятни последствия, съгласно Становище по Екологична оценка 4-2/2016г. на проекта на ПУРБ /2016-2021г./ на ЗБР. Такава е мярка 13.1 от Приложение 13.3.6.а Мерки за изпълнение при прилагането на ПУБР Да не се допуска разрешаване на водовземане от водни тела, когато това водовземане може да влоши екологичното им състояние и/или е предпоставка за влошаване на природозащитното състояние на водозависими природни местообитания и/или местообитания на видове, предвид натиска от водовземания. т.6.6: Отнемането на заявените водни количества /в увеличен размер/ в съчетание с идентифицирания значим риск от осушени участъци за водното тяло, би довело до риск и от влошаване на оценката по БЕК /биологични елементи за качество/, което е предпоставка за влошаване на доброто му състояние. Същото е в противоречие с целите на ПУРБ на ЗБР за БУ /2016-2021г./ за опазване на доброто състояние на водните тела и предотвратяване на влошаването им. т.6.7: Крайният срок на действие на разрешителното е определен на 01.06.2025г. Към момента на постановяване на решението не е налице обективна необходимост и законова обоснованост за продължаване на този срок. т.6.8: Във връзка с разпоредбата на §125 от ЗВ и чл.26, ал.1, т.2 и т.4 и чл.27, ал.1 от Наредбата за ползването на повърхностните води за определяне на минимално допустимия отток в реката, на 15.11.2021г. е изпратена до МОСВ заявка за определяне на минимално допустим отток /10 на сто от средно многогодишното водно количество и минималното средно месечно водно количество с обезпеченост 95 на сто/ в мястото на водохващане по издаденото разрешително. Информацията е предоставена с писмо вх.РР-16-35(3)/16.11.2021г., съгласно което Q 95% мин.ср. = 0.595куб.м./сек., което следва да се отрази в разрешителното. На основание на гореизложеното е налице основание за изменение на Условие 4 на Раздел Условия на водовземането и следва да се създаде Условие 6 от същия раздел в издаденото разрешително. С оглед на горното и на основание чл.72, ал.1, т.2 и ал.2, чл.78, чл.119а, ал.1, т.5 във вр. с чл.52, ал.1, т.4 от ЗВ, чл.42 и чл.49 от Наредбата за ползването на повърхностните води, §6 от ЗИД на ЗВ и във вр. с чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК органът е решил, следното: -по Раздел I е отказал изменение на Разрешително за водовземане 41160055/17.09.2018г., продължено с Решение ПО-01-144/07.11.2019г. на директора на БДЗБР по заявлението на жалбоподателя, -по Раздел II е отказал продължаване на срока на действие на Разрешителното по заявлението на жалбоподателя, -по Раздел III е изменил Разрешителното, както следва: -по раздел III.1 Условие 4 на Раздел Условия за водовземането по разрешителното се изменя така: През периода на действие на разрешителното да се осигури подаването на минимално водно количество от 595л/сек след водохващането на р.Рилска, необходимо за нормалното функциониране на екосистемите в руслото на реката и технически средства за измерването му.. -по раздел III.2 създава се условие 6 в Раздел Условия за водовземането по разрешителното със следния текст: В срок до три месеца от влизане в сила на решението да се монтира видеонаблюдение на водохващането и на съответния участък от реката. Установено е, че оспореното решение е връчено на адресата на 28.04.2022г., а жалбата е подадена чрез куриер и е постъпила в съда на 29.04.2022г. Съдът е посочил в решението си обясненията на управителя на дружеството, който сочи, че ИП включва отглеждане на студенолюбив вид пъстърва, поради което е изключително важно опазването на реката. Механизмът на водоползване включва отклоняване на разрешеното количество вода, което минава през стопанството и след 300 метра се връща обратно в реката. Независимо от отклонения воден поток, в реката остава отток, който е многократно над разрешеното количество. Водата, която преминава през стопанството не променя качеството, което се доказва с осъществявания мониторинг пред БД ЗБР. Изменението на разрешителното е поради желание на дружеството за интензификация на производството. Целта на ИП е произвеждане на по-качествен продукт без застрашаване качеството на водата. Технологията за отглеждане на пъстървата включва температура и кислород във водата. За да има достатъчно кислород във водата за отглеждане на пъстърва е необходимо да има количество вода или добавяне на течен кислород. Дружеството ще добавя течен кислород във водата с цел използване на количество вода на границата на допустимостта на ресурса. Датата на подаване на заявлението за продължаване на срока е определена с оглед времето на отглеждане на рибата, което е 2 години от заявяване на хайвера до готовия продукт. Съдът е обсъдил в решението си и заключението на съдебно-техническата експертиза, според което ИП на дружеството касае интензификация на технология за отглеждане на пъстървови риби, включваща увеличаване на посадките и обема на отглежданата риба, което налага ползване на по-големи количества вода с цел обновяване /превъртане/ на водните количества в басейните от 15 до 18 пъти в денонощие. Вещото лице е анализирало приложените в преписката документи от ИП, становището на директора на БДЗБР за допустимост на ИП, решение 44-ОС/2021г. на директора на РИОСВ Благоевград и е извършило справка с ПУРБ на ЗБР 2016-2021г. Посочило е, че в ПУРБ на ЗБР не е отчетен натиск от осушени участъци от аквакултури, като значимия натиск се отнася за МВЕЦ. По отношение на рибовъдството вещото лице сочи, че при производство на аквакултури водата се използва само като естествена среда за обитаване /отглеждане/ на рибата, без водопотребление и промяна в количеството и качеството й. Самите рибовъдни басейни на практика се явяват утайници и филтри за преминаващата през тях вода от реката /основно за пясъчните и земни наноси, носещи от реката при високи води/, което допълнително обяснява липсата на замърсявания на водата, излизаща от тях и вливаща се в същия водоизточник /воден обект/. Характерът на производство на рибата в речните ферми изисква спазване на технология за отглеждане, най-вече изискванията при хранене използване на висококачествени балансирани гранулирани фуражи, при които се постига почти 100% усвояване на храната и спазване на технологичен режим за хранене с хранителните таблици и дажби при многократно, дозирано и порционно хранене. При тази технология на отглеждане на рибата и липсата на третирането й със забранени за използване препарати, няма причини да се влошава качеството на водата, която рибата обитава. Още повече, че безопасността и качеството на рибата като храна за пряка консумация, в най-голяма степен зависят именно от качеството на водата и производителите в най-голяма степен са заинтересовани то да бъде много добро. Към това обстоятелство се добавя и постоянния мониторинг на обектите за аквакултури, изискван по разрешителните от МОСВ или от БД и постоянния и строг контрол на водите във водоемите, извършвани от органите на МОСВ, като няма данни и няма случай в резултат на дейността аквакултури да е регистрирано влошено качество на водата на изхода на обекта за аквакултури. В случаите на басейново рибовъдство, рибата се отглежда в бетонови и/или землени басейни, които се снабдяват с вода чрез канал/и от повърхностни водни обекти, като цялото количество вода, постъпващо в тях се връща обратно в същия воден обект в рамките на територията на самата ферма. Това означава, че цялото количество вода, преминаващо през рибовъдните басейни, с изключение на обема вода за първоначалното им напълване, представлява възвратими води. Постъпващата в басейна вода постоянно и в пълен обем се връща обратно в същия воден обект, като в самия басейн водата представлява среда за обитаване от рибата. В ИП на дружеството този принцип на дейност на производството на аквакултури е спазен, т.к. водите от басейните се връщат директно в реката, непосредствено след рибното стопанство без да са променени параметрите на водата. Според вещото лице, не се осъществява натиск от осушени участъци поради неговата незначителност от 3.18%. Водното количество в ИП не би нарушило екологичното състояние на водното тяло. В случаите, когато водното количество в реката е под 0.823куб.м./сек., е предвидено водовземане да се извършва само на водите, които надвишават приетото екологично водно количество, като в периодите на маловодие се осигурява да протичат през реката 0.523куб.м./сек. Посочено е от вещото лице, че за разлика от рибовъдството, МВЕЦ оказват сериозен натиск върху хидроложкия режим в дадения участък, който се изразява в значително намаляване на водното количество/оттока в участъка между водовземането и заустването при деривационните МВЕЦ, нарушаването непрекъснатостта на реката, изменение на водното ниво след МВЕЦ и промяна на скоростта на течението /завиряване/ в участъка над мястото на водовземане. Причините в ПУРБ на ЗБР 2016-2021г. за определяне на значим натиск от осушени участъци от над 64% за водното тяло са водовземане за всички ВЕЦ, изградени в поречието на водното тяло. Рибите не могат до доведат до никакви негативни влияния върху водното тяло. При отглеждането на рибата не може да се получи замърсяване, включително на точкови източници от хранителни или други препарати, т.к. такива почти не се използват. Изводът на органа по т.6.6 от решението вещото лице преценил като необоснован, т.к. натискът е незначителен. Изготвеният геоложки доклад е на база дългогодишни изследвания и различни видове изчисления. БЕК са основно изискване за състоянието на речните басейни с цел живеещи в тях организми да живеят в чиста от отрови среда. В ИП на дружеството няма замърсяване и няма строителство. Отнемането на заявените водни количества не би довело до риск от влошаване на оценката по БЕК. Заключението на вещото лице съдът е преценил като обективно и достоверно, т.к. се основава на приложените по делото писмени доказателства и вещото лице притежавало нужната компетентност за формиране на изводите по експертизата. С оглед установеното съдът е формирал следните изводи: приел е, че оспорения акт е издаден от оправомощен орган в пределите на неговата законова компетентност. Съдът е преценил като неоснователно възражението на жалбоподателя за липса на материална компетентност на органа в частта по раздел II от Решението досежно продължаване срока на разрешителното. Посочил е, че подаването на заявлението преди изтичане на срока на действие на разрешителното е само една от предпоставките за уважаване на искането. Посочил е също така, че нормата на чл.78, ал.2 от ЗВ изисква формиране на изводи от органа и относно спазване на нормативните разпоредби, планови предвиждания, обществени интереси и изпълнение на условията по издаденото разрешително. Отделно от това, правилото на чл.49 от Наредба за ползването на повърхностните води, издадена по делегацията от чл.135, ал.1, т.1а от ЗВ, задължавала органа в процедурата по заявлението на дружеството да приведе разрешителното в съответствие с действащата нормативна уредба и с действащите към момента ПУРБ и ПУРН. Съдът е приел, че решението по правен характер представлява индивидуален административен акт по легалната дефиниция на чл.21, ал.1 от АПК и за него важи изискването за форма по чл.59, ал.2 от АПК. Посочил е, че решението има наименование, орган-издател, адресат на акта и подпис на органа. Съдът е преценил като неоснователно възражението на жалбоподателя за липса на конкретни мотиви в акта досежно оспорените раздели I и II от Решението на органа. Посочил е, че в изложението органът е посочил факти и обстоятелства във връзка с предмета на заявлението и ИП към него, приложимото материално право е извел в осем отделни точки по т.6 от Решението и въз основа на тях е формулирал разпоредителните части от акта. Посочил е също така, че съответствието на мотивите с материалния закон е въпрос по съществото на спора. Съдът е преценил, че не така стои въпросът с мотивите досежно оспорения раздел III.2 от Решението на органа, т.к. в т.6.8 от решението липсват мотиви за необходимостта от въвеждане на ново условие 6 на раздел Условие на водовземането в издаденото разрешително, свързано със задължението на дружеството да монтира видеонаблюдение. Мотивите на органа по т.6.8 от Решението обслужвали единствено волеизявлението по раздел III.1, свързано с изменение на Условие 4 от Раздела към разрешителното за подаване на минимално водно количество от 595л/сек след водохващането. Липсата на мотиви за извода на органа в оспорения раздел от Решението е посочена от съда като достатъчно основание за отмяна на тази част от акта, без спора да се разглежда по същество. Преценката на съда е за спазени изискванията на Раздел V Изменение, продължаване, прекратяване и отнемане на разрешително за използване на повърхностни води и повърхностни водни обекти от Наредба за ползването на повърхностните води чл.43 и чл.45. Изменението и продължаването на разрешителното е обективирано в заявление със съдържанието по чл.43, т.1-5 от Наредбата. Представеното към заявлението ИП включвало мотивите и обосновката за исканото изменение. По арг. от чл.60, ал.3, т.1 от ЗВ представения ИП съдържа хидрология и водностопански изследвания, доказващи необходимостта от увеличаване на разрешеното водно количество и на лимита на ползваната вода във водния обект по разрешителното за водовземане. Нормата на чл.45 от Наредбата изключвала необходимостта от изготвяне на писмена преценка по чл.62 от ЗВ. Според съда, не е дължимо обявяване на изменението по см. на чл.75, ал.1 от ЗВ по реда на чл.62а от ЗВ поради липса на промяна на параметрите на използване на водното тяло. Съдът е посочил, че противно на твърдението на оспорващия, органът е спазил общите изисквания по чл.35 и чл.36 от АПК, приобщил е приложените към заявлението писмени документи. Събраните доказателства е проверил и ги е преценил при издаване на оспореното Решение, като е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. Изводите на органа се основават на действащи правни норми и на известни на заявителя писмени документи - разрешителното за водовземане и неговото изменение, ИП за изменение на разрешителното, ПУРБ на ЗБР 2016-2021г. и решение на МС 177/03.04.2019г. Решението съдържало обсъждане на относимите към заявлението обстоятелства, включени в предметния обхват на чл.78, ал.3 във вр. с ал.2 от ЗВ. Според съда съвкупният анализ на приложените по делото доказателства налагали извод за неправилно приложение на материалния закон от органа при приемането на оспорените части от решението. Съдът е посочил, че фактическият състав за уважаване на заявлението по чл.78, ал.2 във вр. с ал.3 от ЗВ включва кумулативно наличие на три предпоставки - подадено заявление преди изтичане на срока на разрешителното по чл.78, ал.2, т.1 във вр. с ал.1 от ЗВ ; ненарушаване на нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси по чл.78, ал.2, т.2 от ЗВ; изпълнение на условията на издаденото разрешително по чл.78, ал.2, т.3 от ЗВ. По посочените елементи, съдът е формирал следните изводи: приел е, че заявлението за изменение на разрешителното е подадено в администрацията на органа на 14.07.2021г.. По отношение на предпоставката по чл.78, ал.2, т.2 от ЗВ е приел, че заявлението и приложеното към него ИП съответстват на нормативните разпоредби, планови предвиждания и обществени интереси. Отказите на органа, мотивирани в т.6.2 т.6.6 от Решението с предвижданията в действащия ПУРБ за ЗБР 2016 2021г., не съответствали на приложимите предвиждания в посочения ПУРБ. По т.6.2 от оспореното Решение, съдът е преценил извода на органа като неотносим към дейността на жалбоподателя, т.к. натиска в Приложение 2.2.3.в е резултат на действието на деривационни МВЕЦ. Съдът се е позовал и на изводите на вещото лице, според което осъществявания от дейността на стопанството на дружеството натиск от осушени участъци е незначителен /3.18%/. Посочил е и обяснението на вещото лице за неотносимостта на този натиск, а именно, че за разлика от рибовъдството, МВЕЦ оказват сериозен натиск върху хидроложкия режим в дадения участък, който се изразява в значително намаляване на водното количество/оттока в участъка между водовземането и заустването при деривационните МВЕЦ, нарушаването непрекъснатостта на реката, изменение на водното ниво след МВЕЦ и промяна на скоростта на течението /завиряване/ в участъка над мястото на водовземане. Поради горното, посоченото в т.6.2 от оспореното Решение обстоятелство, съдът е преценил като ирелевантно за преценката досежно приложимите към ИП планови предвиждания. По т.6.3 от оспореното Решение, административният съд е съобразил целта на водоползването /за аквакултури/, технологията на водовземане, разкриваща се от съдържането на разрешителното, представения към заявлението ИП, обяснението от управителя на дружеството и заключението на вещото лице, преценявайки, че не може да създаде условия за нарушаване на мярката. Посочил е, че се касае до рибовъдство, при което рибата се отглежда в басейни, които се снабдяват с вода чрез канал от повърхностен воден обект и цялото количество вода, постъпващо в басейните се връща обратно във водния обект в рамките на територията на стопанството. Това означавало, че постъпващата в стопанството вода постоянно и в пълен обем се връща обратно в същия воден обект. Отделно от това, ИП запазвало количеството на минимално допустимия отток в реката. Позовал се е на отговора на въпрос 3 от заключението на вещото лице, според който исканото по ИП водно количество от 300л/сек нямало да наруши допустимия отток в реката. В случаите, когато водното количество в реката е под 0.823куб.м./s е предвидено водовземане да се извършва само на водите, които надвишават приетото екологично водно количество, а в периода на маловодие се осигуряват да протичат през реката 0.523куб.м./s. След като параметрите на ИМ не водят до нарушаване на екологичното състояние на водното тяло, нямало основание да се счита, че мярката за опазване на околната среда по Приложение 7.2д от Раздел VII от ПУРБ не би се изпълнила. По т.6.4 от оспореното Решение съдът е приел, че част от посочените мерки за опазване на околната среда на водното тяло от Приложение 7.2.г от Раздел VII от ПУРБ са неприложими към ИП, а другата част досежно изпълнение на процедурите по преразглеждане на издадените разрешителни за водовземане от повърхностни води и за предотвратяване влошаването на състоянието на водите от проекти и дейности на етап ИП не се установявало, че водят до нарушаване на околната среда на водното тяло. Според съда органът не сочел и не доказвал, че при изпълнение на контролни правомощия и осъществения мониторинг са установени нарушения на условията по разрешителното, респ. че исканото изменение на разрешителното ще доведе до негативна промяна на състоянието на водното тяло. По т.6.5 от оспореното Решение съдът е посочил, че органът е приел за относими към дейностите от ИП на общите мерки по Становище по Екологична оценка 4-2/2016г. на проекта на ПУРБ и по-конкретно - мярка 13.1 от Приложение 13.3.6.в Мерки за изпълнение при прилагането на ПУРБ да не се допуска разрешаване на водовземане от водни тела, когато то може да влоши екологичното им състояние и/или е предпоставка за влошаване на природозащитното състояние на водозависими природни местообитания на видове, предвид натиска от водовземания. Според съда, органът не сочел факти и обстоятелства, нарушаващи посочената мярка от Становището по ЕО. В подкрепа на извода си съдът е посочил, че с Решение 44-ОС/2021г. на РИОСВ Благоевград, ИП е съгласувано без вероятност същото да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания и местообитания на видове и популации, вкл.птици, предмет на опазване в защитени зони от екологична мрежа Натура 2000. Посочил е и писмо изх.П-01-110(1)/21.05.2021г. на ответния орган, съгласно съдържанието на което, ИП е преценено като допустимо спрямо режимите, утвърдени в ПУРБ. В т.11 от писмото органът е посочил, че ИП няма да окаже значително въздействие върху водите и водните екосистеми при спазване на посочените мерки. Съдът се е позовал на заключението на съдебно-техническата експертиза, че нямало причини за влошаване качеството на водата предвид характеристиките на производство на аквакултури, при което водата се използвала като естествена среда за обитаване на рибата, без водопотребление и промяна в количеството и качеството й, достигало се до почти 100% усвояване на храната и липсвало третиране на рибата със забранени за използване препарати. Изводът на съда е, че ИП изпълнява посочената от органа марка 13.1 от Приложение 13.3.6.а от ПУРБ. След като е възпроизвел в решението си съображенията на органа по т.6.6 от оспореното решение, съдът е приел, че ИП не влияе върху идентифицирания значим риск от осушени участъци на водното тяло. Не се установявало според съда и възможност ИП да повлияе върху оценката по БЕК, т.к. ИП е определено като допустимо спрямо режимите в ПУРБ и без вероятност да окаже значително отрицателно влияние върху защитената зона. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице за установена липса на възможност за влошаване на качеството на водата в резултат на реализиране на ИП, поради което не можело да се идентифицира влошаване на оценката по БЕК. Съдът е приел, че съображенията му по т.6.2т.6.7 от решението, определяли извода на органа по т.6.7 от решението като незаконосъобразен. Технологията на отглеждане на рибата, описана от управителя на дружеството и потвърдена от вещото лице, установявала обективна необходимост от удължаване на срока. Отделно от това, ИП е допустимо по правилата на ПУРБ. Съдът е преценил, че мотивите на органа в оспореното решение не покривали изискването и за нарушени обществени интереси по арг. от чл.49, ал.1 от ЗВ. Съдът е преценил като установено обстоятелството, че предвиденото в ИП водовземане не нарушава условията в ПУРБ на ЗБР 2016-2021г., няма негативно въздействие върху качеството на водите и върху защитената зона, нито върху брега, не води до разхищение на води, не застрашава отбраната и сигурността на страната, нито води до ограничаване на общото водовземане или ползване. По отношение на предпоставката по чл.78, ал.2, т.3 от ЗВ съдът е посочил, че нито е твърдяно от органа, нито доказателствата по делото установявали неизпълнение на което и да било условие от издаденото на жалбоподателя разрешително за водовземане. Посочил е, че експертизата доказвала изпълнение на условията по разрешителното досежно параметрите и целите на водовземането. Решаващият извод на съда е за наличие на предпоставките по чл.78, ал.2 във вр. с ал.3 от ЗВ за уважаване на заявлението на дружеството. Съдът е преценил отказа на органа в раздели I и II от Решението като материалнонезаконосъобразен, поради което го е отменил. Съдът е преценил оспореното решение в раздел III.2 от него като незаконосъобразно, поради немотивираността му и противоречието му с материалния закон. Посочил е, че нормата на чл.27 от Наредба за ползването на повърхностните води задължава оборудване на водовземните съоръжения с одобрени по реда на ЗИ средства за измерване на използваните водни обеми и за измерване на минимално допустимия отток в реката след водовземането, включително осигуряване на видеонаблюдение, с изключение на случаите по чл.48, ал.5 от ЗВ. Нормата на чл.48, ал.5 от ЗВ касае случаите на водоползватели титуляри на разрешителни за водовземане по чл.44 от ЗВ за аквакултури и свързаните с тях дейности, какъвто е жалбоподателя по делото. Попадайки в изключението по чл.48, ал.5 от ЗВ, жалбоподателят нямал задължение за монтиране на посоченото от органа видеонаблюдение. След отмяната в тази част на оспореното решение, според съда, не е дължимо изпращане на преписката в същата част на органа за ново произнасяне, т.к въпросът е извън съдържанието на поисканото със заявлението и не се включва в регламентацията по чл.49 от Наредба за ползването на повърхностните води. Съдът е аргументирал и противоречие на решението в оспорените части с целта на закона, т.к. е резултат от нарушаване на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. Според съда, упражнявайки правомощията си във връзка със заявлението, станало причина за приемане на оспореното решение, органът е нарушил законния интерес на дружеството да оптимизира стопанската си дейност, прилагайки превратно закона, т.к. заявлението и ИП към него не нарушавали целите и принципите по чл.2 и чл.2а от ЗВ. Съдът е приел, че на основание чл.143, ал.1 и §1, т.6 от ДР на АПК БДЗБР дължи заплащане на жалбоподателя на деловодни разноски в размер на 1 830лв., включващи 50лв. ДТ, 780лв. за вещо лице и 1000лв. адвокатско възнаграждение. Включеното в списъка за разноските и доказано заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 000лв. съдът е намалили до минималния размер по чл.8, ал.3 от Наредба 01/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, въз основа на възражението на ответника и поради липса на значителна правна и фактическа сложност на делото. Посочил е, че предвид изхода от спора ответникът няма право на деловодни разноски. Касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно единствено като краен резултат. Касационната инстанция не споделя мотивите на административния съд, с които е отменено решението на директора на БДЗБР като незаконосъобразно в оспорените части. Необосновани и неправилни са решаващите изводи на административния съд. Необосновано и неправилно съдът е приел, че осъществявания от дружеството натиск от осушени участъци в резултат на дейността му, е незначителен и е ирелевантно обстоятелство за преценката досежно приложимите към ИП планови предвиждания. Неправилно по този въпрос съдът е възприел изводите на вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза. Релевантният въпрос е бил, дали при установения в ПУРБ на ЗБР /2016-2021/ значим натискът от осушени участъци за водното тяло, за водовземане от което, е издаденото разрешение на дружеството, изменението на последното със значително увеличение на параметрите на черпената вода, е в съответствие с предвижданията на ПУРБ. Вместо да изложи съображения по този правнорелевантен въпрос, съдът е преценявал степентта на натиска, осъществяван от дейността на дружеството. За преценката си по този въпрос, съдът не се е нуждаел от заключение на вещо лице, тъй като въпросът е правен. Необоснован е изводът на административния съд, че параметрите на инвестиционното предложение не водят до нарушение на екологичното състояние на водното тяло, поради което няма основание да се смята, че мярката по Приложение 7.2д. от Раздел VII от ПУРБ не би се изпълнила. За да формира този извод, съдът се е позовал на констатацията на вещото лице, че в случая се касае за рибовъдство в басейни, които се снабдяват с вода от канал, от повърхностен воден обект, при което цялото количество вода, постъпващо в басейните се връща обратно във водния обект в рамките на територията на стопанството. От съдържанието на представеното по делото заключение на вещото лице, не може да се прецени въз основа на какви обективни данни, вещото лице е направило тази констатация. Съдът също не е изискал уточнение от вещото лице по този въпрос, най-малкото, не съществуват ли присъщи загуби на вода от дейността и ако такива са възможни, какъв би бил процентът им предвид конкретното съоръжение за водовземане и отвеждане на водата до басейните и обратно, и заявените количества ползваната вода, и може ли той да повлияе в на необходимите водни количества във връзка с постигането на благоприятното природозащитно състояние на предмета на опазване в защитената зона. От друга страна, съдът неправилно е дал вяра на вещото лице по този въпрос, без тя /вещото лице/ да разполага с необходимата компетентност по него. Установено е от разпита на вещото лице в съдебно заседание, че тя е геолог, а не хидролог. Не става ясно също така от заключението, защо вещото лице приема, че при конкретното ИП не са налице причини за влошаване качеството на водата, предвид характеристиките на производство на аквакултури. За тази своя констатация, вещото лице, без да е хидробиолог или да доказва компетентност в отглеждането на риби, сочи, че водата при това отглеждане не променя качеството си, достига се до 100% усвояване на храната и липсва третиране на рибата със забранени за използване препарати. Не става ясна информацията, която стои в основата на тези констатации на вещото лице и източниците й, още повече, че при разпита в съдебно заседание, вещото лице изрично е заявило, че не е правило анализ на мониторинга. По същите съображения, касационната инстанция преценява като необосновани изводите на съда, че в резултат на реализирането на ИП липсвала възможност да се влоши качеството на водата, поради което не можело да се идентифицира влошаване на оценката по БЕК, както и че ИП е допустимо по правилата на ПУРБ и е налице обективна необходимост от удължаване на срока на разрешителното, както и че липсват предпоставки за преценка за нарушен обществени интерес и неизпълнение на условията на разрешителното. Следва да се посочи, че в основата на всички изводи на съда е заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза. Заключението не може да се определи като обективно и компетентно, както неправилно е преценено от административния съд, тъй като в него не се сочат източниците на информация / научна или в резултат на емпирична/, ползвана от вещото лице, за да формира констатациите и изводите си, като по този начин тази информация не може да се провери от съда и да се прецени верността на изводите на експерта. На следващо място, част от въпросите, на които вещото лице е отговорило изискват знания в областта на хидробиологията и ихтиологията, за които вещото лице не е съобщило да притежава компетентност. Не на последно място по значение за годността на заключението като доказателство по делото е и обстоятелството, че по повод на въпрос на ответника, в съдебно заседание, вещото лице е посочило, че е работило при ответника, но не е работило по тази преписка . Съобщило е също така, че при възлагане на задачата от съда е предупредила за конфликт на интереси, но й било отговорено, че ням. Съдът не е изискал допълнителна информация по този въпрос, а е трябвало, за да не допусне нарушение на чл.196, вр. с чл.22, ал.1 ГПК. По тези съображения, касационната инстанция преценява решаващите изводи на административния съд като необосновани и неправилни. Въпреки, горния извод, решението на административния съд е правилно като краен резултат. Липсват изложени съображения от административния орган в оспореното решение относно допустимостта на производството пред него. Те са били наложителни, както от гледна точка на редовността на подаденото заявление от 14.07.21г., така и от гледна точка на допустимостта на производството по това "второ" заявление. В приложение на чл.47, ал.1 от Наредба за ползването на повърхностните води, административният орган е следвало да прецени редовността на заявлението - съдържа ли то всички реквизити и приложени към него документи, посочени в чл.47 от Наредбата. Не става ясно, защо органът е приел, че от съдържанието на самото заявление от м.07.21г. става ясно искането изменение и мотивите за него, каквото е изискването на чл.43, т.5 от Наредбата. Не става ясно от решението, защо органът приема, че заявителят има право да ползва съществуващите съоръжения към момента на подаване на заявлението, при положение, че към него не е представен актуален документ, удостоверяващ това право, каквото е изискването по чл.43, т.8 от Наредбата. В решението е посочено, че с писмо вх. РР-02-17(6)/14.07.2021г. е поискано да се прекрати процедурата за издаване на разрешително по заявление с вх. РР-02-17/16.06.21г. от "Рилска пъстърва" ООД, без да се уточни и посочи, дали по заявлението от м.06.2021г. е образувана процедура и прекратена ли е тя във връзка с писмото на "Рилска Пъстърва" ООД и, ако е прекратена, от коя дата. Посочване на данни и съображения по този въпрос е било наложително, с оглед преценката на органа относно допустимостта на производството по заявлението на "Рилска Пъстърва" ООД от 14.07.21г. предвид разпоредбата на чл.27, ал.2, т.2 АПК. Административният орган не е изпълнил задължението си и по чл.47, ал.4 от Наредба за ползването на повърхностните води, да изиска от заявителя информация за изясняване на факти и обстоятелства от значение за провеждане на процедурата. Констатира се наличие на разлика в описанието на мястото на водовземане, индивидуализирано чрез координати в разрешителното от 2018г. и мястото на водовземане, посочено в заявлението за изменението му. В разрешителното за водовземане от 2018г. мястото на водовземане е индивидуализирано със следните координати WGS84 N-42 6 58, E-23 17 50 в заявлението посочените координати са B-42 06 58.10049, L -23 17 49.65019. Административният орган е следвало да изясни посочената разлика в описанието, дали води до разлика в мястото на водовземане или неговите параметри, или е само разлика в индивидуализацията на едно и също място на водовземане. Налице са несъответствия и относно мястото на водоползване. Видно от Разрешителното от 2018 г. в графата място на водоползване е посочен рибарник, състоящ се от два рибовъдни басейни, разположени на десния бряг на р. Рилска с обща площ от 1,35 дка, в Рилски манастир. В заявлението за изменение на разрешителното мястото на водоползване е описано като рибно стопанство. В разрешителното от 2018 г. рибарникът е описан чрез броя на басейните, площта им, броя клетки в басейните, размер на клетките, предназначение на басейните и общия им обем. В заявлението за изменение на разрешителното няма подробно описание на рибното стопанство, но такова отчасти е налице в Прединвестиционното проучване, приложено към него. При сравнението на описанията в двата документа /разрешителното от 2018г. и ПИП/ се констатират разлики в предназначението на басейните. В прединвестиционното проучване са описани карантинни и складови басейни, каквито не са описани в разрешителното от 2018 година. Описани са 20 броя стоманобетонови басейна, а в разрешителното са описани 2 броя басейни, състоящи се от 20 броя клетки / 9 в единия и 11 в другия/. Налице е разлика и в посочения посочения обем. В разрешителното от 2018г. първият басейн е описан с общ обем 420 куб.м., а вторият с общ обем -304. В прединвестиционното проучване е посочено, че обемът на водата в басейните е около 1500 куб.м. Констатираните разлики в описанието на мястото на водоползването логично поставят въпроса, дали в заявлението за изменение на разрешителното, мястото на водоползване е със същите параметри, каквото е мястото на водоползване, описано в разрешителното от 2018 година или е налице разлика в посока на увеличаването му, още повече, че в Решение ПО-01-114/17.09.18г. на директора на БД ЗБР, с което преиздадено разрешително за водовземане от повърхностен воден обект на Рилска Пъстърва ООД, е посочено, че на Рилска Пъстърва ООД е учредено право на ползване на рибоугоителни съоръжения със застроена площ 4808 кв.м. в поземлен имот, представляващ Двор горско стопанство, находящ се в местност Горско стопанство, землище на Рилския манастир. За изясняване на този въпрос е от значение и преценката, доколко планираното в ИП производство от 80 000 килограма пъстървови риби с крайно средно единично тегло от 400g е постижимо в рибарника с параметрите, описан в разрешителното от 2018 година. Административният орган не е изложил мотиви в оспореното решение относно релевантното за преценката му обстоятелство, доколко са изпълнени условията на разрешителното в това число и изискването за провеждане на собствен мониторинг от титуляра на разрешителното, чрез договор с акредитирана лаборатория, на местата за това, посочени в разрешителното, по начина, с честотата и по показателите, посочени в него, както и дали резултатите са изпращани в БД ЗБР и констатирани ли са отклонения в стойностите на показателите. Безспорно е между страните, че исканото изменение на разрешителното е по молба на лицето, в полза на което е предоставено и е свързано с увеличение на разрешеното водно количество. Според настоящия съдебен състав, с исканата промяна в разрешеното водно количество, се изменят параметрите на разрешеното използване на водите, при евентуалното уважаване на заявлението. Наличието на тези две посочени обстоятелства осъществяват хипотезата на чл. 75, ал.1 ЗВ, поради което административният орган е следвало да прецени и изложи съображения в решението си относно необходимостта от извършване на обявяване по реда на чл.62а на исканото изменение на разрешителното. Поради допуснатите от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила, липсата на мотиви по относими за преценката му обстоятелства, решението на директора на БД ЗБР в оспорените части, е незаконосъобразно и следва да се отмени, а делото се върне като преписка на органа за ново произнасяне по нея. С оглед изхода на спора на ответника в касационното производство следва да се присъдят поисканите разноски, направени от него пред настоящата инстанция. След като производството пред касационната инстанция не разкрива по-голяма фактическа и правна сложност от производството пред първоинстанционният съд, възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от "Рилска Пъстърва" ООД е основателно. На ответника в касационното производство следва да се присъдят разноски, направени за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Искането за разноски е направено своевременно, а разноските са доказани с договор за правна помощ и съдействие от 10.05.23г. / лист 50 от касационното дело/, отчет по сметка на К. Данева във Fibank за дата 17.11.23г. / лист 51 от касационното дело/. Воден от горните съображения и на осн. чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд