Решение № 15913 от 12.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10685/2012 г.

Решение № 15913 от 12.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10685/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса - Пазарджик, чрез процесуалния си представител Георги Тодовичин срещу решение № 386 от 17.07.2012 г., постановено по адм. дело № 66/2012 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при условията на необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът МЦДП "Вива" ЕООД гр. Пазарджик в депозирано до съда възражение изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил писмена покана с изх. № 13/29-04-101 от 3.02.2011 г. на Директора на РЗОК - Пазарджик, с която лечебното заведение е задължено да възстанови сумата от 18 768.97 лв. /осемнадесет хиляди седемстотин шестдесет и осем лева и 97 стотинки/, представляващи неоснователно получени суми за периода първо и второ тримесечие на 2009 г. поради надвишени регулативни стандарти /РС/, както следва: надвишени РС в частта "Направление за медико-диагностична дейност" (бл. МЗ - НЗОК № 4) на обща стойност 18 333.97 лв. /осемнадесет хиляди триста тридесет и три лева и 97 стотинки/; надвишени РС в частта "Медицинско направление за консултация и провеждане на съвместно лечение" (бл. МЗ - НЗОК № 3) на обща стойност 435.00 лв. /четиристотин тридесет и пет лева/. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че индивидуалният административен акт е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби основание за отмяната му като незаконосъобразен по чл. 146, т. 4 от АПК. Така постановеното решение е неправилно. Писмената покана се отнася до превишаване на регулативните стандарти за периода първо и второ тримесечие на 2009 г. През този период, освен от договор № 130392 от 27.03.2009 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ, спорните правоотношения са се уреждали и от решение № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г. на УС на НЗОК за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 ЗЗО. В т. 166 - 169 от цитираното решение се предвижда утвърждаването на регулативни стандарти /РС/, разпределянето по тримесечия, както и начина на определяне. В т. 167 от решение № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г. на НЗОК изрично е записано правомощието на районната здравноосигурителна каса да определя индивидуалните регулативни стандарти на всеки от отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ при спазване на утвърдените от директора на НЗОК регионални РС за съответното тримесечие. В тази връзка следва да се има предвид и чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. В чл. 42, ал. 1 от договор № 130392 от 27.03.2009 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ е посочено изрично, че изпълнителят на медицинска помощ може да назначава извършване на специализирани медицински дейности /СМД/ и медико - диагностични дейности /МДД/ по брой или стойност на отделните видове, определени в индивидуални регулативни стандарти (РС). Следователно правомощието на РЗОК да администрира бюджета за здравни цели, както и кореспондиращото му задължение на изпълнителите на медицинска помощ да осъществяват дейността си спазвайки регулативните стандарти, са нормативно и договорно регламентирани. Законът за бюджета на НЗОК се приема за всяка година в различен обем в зависимост от финансовото положение на държавата и има едногодишно действие. Неговото спазване, респ. вместването на медицинските услуги в рамките на утвърдените регулативни стандарти, обезпечава финансовия ред на страната. При преценка на всеки бюджет трябва да се има предвид, че той е отражение на икономическото състояние на държавата. Всяко несъблюдаване на Закона за бюджета на НЗОК ще има за последица промяна на параметрите на приходната или разходната му част, които са плод на управленско решение и не могат да се контролират от съда. В този смисъл са развитите съображения по Решение № 2, конст. д. № 12/2006 г. по описа на Конституционния съд. В това решение е посочено, че граматическото тълкуване на чл. 4 от Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса /ЗБНЗООК/ за 2009 г. (отм.) води до извода, че обхватът и обемът на медицинската помощ трябва да бъдат определени, т.е. не са неограничени. Лечебното заведение МЦДП "Вива" ЕООД гр. Пазарджик е предало и РЗОК е приела отчета за първото тримесечие на 31.01.2009 г., а протоколът за определяне на РС за първото тримесечие е предаден на дружеството на 30.03.2009 г. Отчетът на лечебното заведение за първия месец на второто тримесечие е предаден и приет от РЗОК на 30.04.2009 г., а протоколът за определяне на РС за второто тримесечие е предаден на изпълнителя на 7.05.2009 г., действително извън срока по чл. 25, ал. 2 от Правила за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико - диагностични дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ (Решение № РД-УС-10 от 12.01.2009 г.). Неоснователни са възраженията на ответника, които са в смисъл, че надвишаването на регулативните стандарти за първо и второ тримесечие на 2009 г. се дължи на късното връчване на протокола с тези стандарти. Съгласно § 5 от Допълнителната разпоредба на Правилата за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико- диагностичните дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, представляващи приложение № 16 към решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 ЗЗО, до изготвянето на окончателните регулативни стандарти за съответното тримесечие, изпълнителите на СИМП и ПИМП, сключили договор с РЗОК трябва да назначават медицинските дейности и съобразно определения регулативен стандарт за предходното тримесечие. Сключеният между лечебното заведение и НЗОК индивидуален договор определя параметрите на дължимата медицинска дейност и начина за нейното заплащане. Клаузата на чл. 42 установява правилата, по които ИМП може да назначава извършване на специализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности по брой или стойност на отделните видове, определени в индивидуални регулативни стандарти. Това означава, че излизането извън тези рамки трябва да е за сметка на лечебното заведение или на ЗЗОЛ, защото се надвишават медицинските дейности - предмет на договора, които НЗОК е приела да финансира. Превишението води до получаване на суми без правно основание, които съгласно чл. 43, ал. 3 от индивидуалния договор подлежат на възстановяване. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като основателна, а решението на първоинстанционния съд, като неправилно следва да бъде отменено и жалбата на МЦДП "Вива" ЕООД гр. Пазарджик срещу писмена покана с изх. № 13/29-04-101 от 3.02.2011 г. на Директора на РЗОК - Пазарджик, да бъде отхвърлена. С оглед направеното в касационната жалба искане за присъждане на разноски, следва на жалбоподателя да се присъдят такива, като размера им трябва да се определи съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното Върховният административен съд, шесто отделение,