Решение № 801 от 19.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7168/2017 г.

Решение № 801 от 19.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7168/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Самоков срещу решение № 331 от 25 април 2017 г., постановено по адм. дело № 1081/2016 г. по описа на Административен съд С.-област, с което е обявена за нищожна заповед № ЛС-01-1781/27 октомври 2016 г. на кмета на община Самоков. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - Е. Г. К. и Н. Б. Т.-Кърпачева, чрез процесуалния си представител адв. В. Д. в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание излагат съображения за нейната неоснователност. Претендират присъждане на направените пред касационната инстанция разноски, за които представят по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд С.-област е образувано по жалба на Е. Г. К. срещу заповед № ЛС-01-1781/27 октомври 2016 г. на кмета на община Самоков, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Дървена постройка" със ЗП 35 кв. м., находящ се в имот № 165 м. "Ренов дол", землището на село Г. окол. Съдът е приел, че с оглед местонахождението на разпоредения за премахване обект, кметът на община Самоков не разполага с териториалната компетентност да издаде заповед с характер на оспорената, с оглед на което е обявил административния акт за нищожен. Решението е правилно. Съдът е установил релевантните за спора факти и спрямо тях правилно е приложил материалноправните разпоредби. Обсъдил е относимите доказателства като въз основа на тях е достигнал до съответен на материалния закон извод за липсата на компетентност от страна на кмета на община Самоков да издаде заповед за премахване на незаконен строеж, с оглед местоположението на изграденото. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че през 2000 г. в поземлен имот № 165, м. "Ренов дол", язовир И. жалбоподателят е изградил описаната в заповедта за премахване дървена постройка. По делото липсват данни за строежа да са представени строителни книжа, а и не се твърди такива да са били издавани. Правилно е прието от съда, че процесният имот попада в урбанизирана територия. В заповедта, предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е посочено, че разпореденият за премахване обект се намира в имот № 165, м. "Ренов дол", язовир И.. От събраните доказателства се установява, че имот пл. № 165 попада по неодобрената кадастрална карта в землището с. Д. Пасарел, м. "Ренов дол" - язовир "И.", Столична община - район "П.", която местност е територия със земи по § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за която няма изработен и одобрен ПНИ. Тези данни се потвърждават от скицата на имота и представеното от Столична община, направление "Архитектура и градоустройство" уведомление. Установено е още, че територията в обхвата на оспорената заповед, представлява СО-селищно образование, разположено на територията на населеното място район П., Столична община и като такова е включено в границите на урбанизираната територия на общината, за която има одобрен Общ устройствен план на Столична община. При тези данни, правилен и обоснован се явява изводът на пъроинстанционния съд за липсата на представени категорични и безспорни доказателства, че имотът, в който се намира разпоредения за премахване обект, попада именно под административно-териториалната компетентност на община Самоков, а напротив, доказа се, че същият е в територията на Столична община, район "П." и съответно кметът на община Самоков не е разполагал с териториална компетентност да издаде процесната заповед. Наведените в касационната жалба оплаквания са идентични с наведените пред инстанцията по същество, като същите са били изчерпателно обсъдени и обосновано и мотивирано са приети за неоснователни. В тази връзка изложените от съда мотиви се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция. Следва да се отбележи, че за територията на м. "Ренов дол" съществуват множество подобни на процесната постройки, за които има влезли в сила заповеди за премахването им, които са издадени именно от компетентния административен орган, в каквато насока е и константната съдебна практика. По изложените съображения като е обявил заповедта за премахване на незаконния строеж за нищожна, административният съд е приложил правилно материалния закон. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна на съдебното решение, последното като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по касация, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на адресата на административния акт - Е. Г. К. направените пред касационната инстанция разноски в размер на 400,00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за представителство пред касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,