Решение № 12718 от 14.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9639/2019 г.

Решение № 12718 от 14.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9639/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касациона жалба на И. М. и К. К., лично и като законни представители на Н. К., подадена чрез адв. Златков, срещу Решение № 5030 от 17.07.2019 г. по адм. дело № 1360/2019 г. на Административен съд - С.-град, в частта, с която е отхвърлен предявения от Н. К., действаща чрез законните й представители И. М. и К. К. иск срещу Агенция за социално подпомагане за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лв. за претърпени неимуществени вреди за периода от 14.10.2013 г. до 15.05.2014 г. ведно със законната лихва и в частта, с която е отхвърлен предявения от И. М. и К. К. иск срещу Агенция за социално подпомагане за присъждане на обезщетение за горницата от 1 500 лв. до претендиралия размер от 50 000 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че съдът неправилно е приел, че не е доказано наличието на претърпени неимуществени вреди от страна на малолетната Н. К. през исковия период, изразяващи се в болка и страдание в резултат на отделянето й от родителите и настаняването в ЦНСТ "Детство". Съдът неправилно е отхвърлил иска на родителите за размера над 1 500 лв., защото закъснялото изграждане на връзката между детето и майката доказва вредоносния резултат на незаконната заповед и претърпените неимуществени вреди от самото дете и от неговите родители и неправилно е присъдено обезщетение в по-нисък размер. Иска се решението да бъде отменено в оспорената част и се претендират разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Агенция за социално подпомагане, чрез юрк. Ланджев оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на трето отделение, счита, че касационнaта жалба е подадена от надлежни лица, т. е. имащи правен интерес от оспорване на съдебното решение, в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по искова молба на И. М. и К. К., лично и като законни представители на Н. К. против Агенцията за социалио подпомагане за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в общ размер на 100 000 лв., заедно със законна та лихва върху тази сума. Исковите претенции са разпределени (уточнени), както следва: 50 000 лв. обезщетение на малолетната Н. К. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдания за периода от 14.10.2013 г. до 15.05.2014 г. и 50 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от майката и бащата изразяващи се в болка и страдания за периода or 14.10.2013 г. до 15.05.2014 г. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от Н. К., действаща чрез законните й представители И. М. и К. К. иск срещу Агенция за социално подпомагане за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лв. за претърпени неимуществени вреди за периода от 14.10.2013 г. до 15.05.2014 г. ведно със законната лихва; осъдена е Агенция за социално подпомагане да заплати на И. М. и К. К. сумата от 1 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода 14.10.2013 г. до 15.05.2014 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 31.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; Агенция за социално подпомагане е осъдена да заплати на И. М. и К. К. лихва за забава върху главницата от 1 500 лв. за периода от 16.06.2014 г. до 31.01.2019 г. в размер на 705. 15 лв.; отхвърлен е предявения иск от И. М. и К. К. срещу Агенция за социално подпомагане за присъждане на обезщетение за горницата от 1 500 лв. до претендиралия размер от 50 000 лв. Предмет на настоящият спор е решението единствено в частта, в която са отхвърлени предявените искове срещу Агенция за социално подпомагане. В останалата част решението не е обжалвано в срок и е влязло в сила. За да постанови решението си в обжалваната част, съдът е обсъдил събраните по делото гластни и писмени доказателства и въз основа на тях е приел, че предявеният от И. М. и К. К. иск е неоснователен за претендирания размер от 1 500 лв. до 50 000 лв., а предявеният от Н. К., чрез законите й представители И. М. и К. К. иск за присъждане па обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен до претендирания размер от 50 000 лв. Решението е правилно в обжалваните му части. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е дейността на органа - негов издател. По делото не е било спорно, че претенциите за обезвреда произтичат от отмяната на заповед № 3 Д-ЗД22/191 от 14.10.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане"-Л., с решение № 8178 от 16.06.2014 г. постановено по адм. дело № 4980/2014 г. по описа на Върховния административен съд. Отменената заповед е издадена от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Определящо за квалификацията на иска за вреди е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е резултат от санкционираща административна дейност. Настоящият съдебен състав смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционният съд е постановил обосновано и правилно решение, по отношение на отхвърлените искове. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Настоящият състав намира, че административния съд правилно е приел, че в случая е налице единствено първата предпоставка от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно отменен от съда като незаконосъобразен административен акт. Наличието на останалите предпоставки не е доказано от ищците. Първоинстанционният съд правилно е приел, че не се доказа наличието на претърпени неимуществени вреди от страна на малолетната Н. К. за периода 14.10.2013 г. до 15.05.2014 г., изразяващи се в страдание и болка в резултат на отделянето й от родителите й настаняването й в ЦНСТ "Детство". От представените по делото доказателства и показанията на разпитаната свидетелка Т. Г. не се установяват претендираните неимуществени вреди. Съдът правилно е съобразил, че малолетното дете през претендирания период е било на [възраст] и не е било способно да осъзнае, че през времето прекарано в ЦНСТ "Детство" не е било отглеждано от родителите си. По изложените съображения административният съд правилно е отхвърлил иска предявен от Н. К., действаща чрез законните й представители И. М. и К. К. срещу Агенция за социално подпомагане за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лв. за претърпени неимуществени вреди за периода от 14.10.2013 г. до 15.05.2014 г. ведно със законната лихва. Настоящият състав напълно споделя и изложените мотиви от съда по отношение на частта на решението, с което е отхвърлен предявения иск от И. М. и К. К. срещу Агенция за социално подпомагане за присъждане на обезщетение за горницата от 1 500 лв. до претендиралия размер от 50 000 лв. В случая правилно е посочено от съда, че от събраните по делото доказателства се установява, че с издаването на незаконосъобразната заповед е била нарушена връзката на майката и бащата с детето, но за времето на настаняване на детето извън семейството му, за него са полагани адекватни грижи и родителите са имали възможност за редовни срещи с него. По делото не е спорно, че в началото самата майка е отлагала срещите с детето. Не е било спорно и, че майката е била на метадоново лечение, поради установената й зависимост от наркотици. Правилен е извода на съда, че временната раздяла е била поносима и същата не е била окончателна. Настоящият състав споделя извода на административния съд, че причинените вреди не са необратими или дълготрайни и по делото не са ангажирани доказателства от ищците за претърпени други вреди, поради което съдът правилно е отхвърлил претенцията на ищците в размер от 1 500 лв. до 50 000 лв. При постановяване на спорното решение в обжалваната част, съдът правилно е приложил нормата на чл. 52 от ЗЗД. По тези съображения, решението на съда, като правилно и законосъобразно в горепосочената част следва да се остави в сила. Производството по делото пред административния съд е приключило с решение, с което исковата претенция е частично уважена, а искането на адв. Златков за разноски е при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА и е направено своевременно, поради което на адв. Златков следва да се присъди адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 300 лв. За настоящото производство не следва да се присъждат разноски, с оглед изхода на спора. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение,