Решение № 6458 от 30.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6769/2018 г.

Решение № 6458 от 30.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6769/2018 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по три касационни жалби, като първата е подадена от "Финикал" ЕООД и "Екоенергоинвест" ЕООД и двете със седалище в с. Оризари, общ. Родопи, чрез процесуалния им представител адвокат И. Демерджиев, против решение № 7512/28.11.2016 г. по адм. дело № 1996/2016 г. на Административен съд - София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружествата против решение № Ц-27/31.07.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ в частта му по раздел ІV, точка 5. Наведени са доводи за нищожност на административния акт, както и необоснованост и противоречие с приложимия материален закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения се претендира отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на жалбата, по която е образувано производството пред АССГ, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции. Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание и писмено становище по съществото на спора моли съда да отхвърли касационната жалба като неоснователна. Другите две касационни жалби са подадени съответно от Комисията за енергийно и водно регулиране и "Електроенергиен системен оператор" ЕАД против допълнително решение № 2299/4.04.2018 г., постановено по адм. дело № 1996/2016 г. на АССГ, с което е допълнен диспозитива на решение № 7512/28.11.2016 г. като съдът е отменил по жалбата на "Финикал" ЕООД и "Екоенергоинвест" ЕООД решение № Ц-27/31.07.2015 г. на КЕВР и в частта по раздел ІV, точка 6. В касационните жалби са релевирани доводи за недопустимост на допълнителното решение, алтернативно за неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Процесуалните представители на КЕВР и "ЕСО" ЕАД претендират присъждане на разноски. В представени писмени отговори и в съдебно заседание процесуалният представител на "Финикал" ЕООД и "Екоенергоинвест" ЕООД оспорва касационните жалби. Прокурорът от Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за основателност на касационните жалби на КЕВР и "ЕСО" ЕАД и за неоснователност на касационната жалба на "Финикал" ЕООД и "Екоенергоинвест" ЕООД. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустими. Разгледани по същество, касационните жалби на КЕВР и "ЕСО" ЕАД са основателни, по следните съображения: Производството по адм. дело № 1996/2016 г. е започнало по подадена жалба от "Финикал" ЕООД и "Екоенергоинвест" ЕООД срещу решение № Ц-27/31.07.2015 г. на КЕВР, в частта му по раздел ІV, т. 5 и т. 6, с която за производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи, е определена цена за достъп до електропреносната мрежа без ДДС, в размер на 7.14 лв. /МВч /т. 5 с ценообразуващи елементи – необходими годишни приходи 20 307 хил. лв. и количества електрическа енергия – 2 844 860 МВч /т. 6/. С решение № 7512/28.11.2016 г. по адм. дело № 1996/2016 г. АССГ е отхвърлил жалбата на "Финикал" ЕООД и "Екоенергоинвест" ЕООД срещу решението на КЕВР само в частта му по раздел ІV, т. 5, за което е изложил мотиви. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от двете дружества, по която е образувано адм. дело № 537/2017 г. на ВАС. С протоколно определение от 29.01.2018 г. ВАС, четвърто отделение е прекратил производството по делото и го е върнал на АССГ за постановяване на допълнително решение по реда на чл. 176 АПК, като е констатирал, че в обжалваното решение съдът не се е произнесъл в обжалваната част по раздел ІV, т. 6 от решение № Ц-27/2015 г. Посочено е, че липсват, както мотиви, така и диспозитив. АССГ се е произнесъл с допълнително решение № 2299/4.04.2018 г. като е приел, че производството е по реда на чл. 250 ГПК. В решението е посочено, че в решение № 7512/28.11.2016 г. са изложени мотиви за отмяна на решение № Ц-27/2015 г. на КЕВР относими както за т. 5, така и за т. 6, поради което е счел, че не е необходимо да ги преповтаря и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК е допълнил решение № 7512/28.11.2016 г. като е отменил по жалба на "Финикал" ЕООД и "Екоенергоинвест" ЕООД решение № Ц-27/2015 г. на КЕВР и в частта по раздел ІV, т. 6, с която са определени ценообразуващите елементи на цената по раздел ІV, т. 5. При постановяване на допълнителното решение, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Такова е неизпълнението на задължението му да разгледа законосъобразността на административния акт с оглед отменителните основания по чл. 146 АПК по наведените в жалбата възражения и при прилагане на разпоредбата на чл. 168 АПК. С основното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружествата в частта по раздел ІV, т. 5, за което е изложил съответните мотиви, а с допълнителното решение е отменил решение № Ц-27/2015 г. на КЕВР в частта по раздел ІV, т. 6, като се е позовал на мотивите в основното решение. Оттук следва извода, че АССГ не се е съобразил с дадените задължителни указания на ВАС да се произнесе с мотиви и диспозитив по отношение на обжалваната част по раздел ІV, т. 6 от решение № Ц-27/2015 г. на КЕВР, тъй като мотиви по отношение на раздел ІV, т. 6 липсват. Това предполага изследване на основния въпрос - дали законосъобразно са определени ценообразуващите елементи на цената за достъп и от там дали оспореното решение на КЕВР е материално законосъобразно и изпълнява целите на закона. Допуснатото от съда нарушение на процесуалните правила налага отмяна на допълнителното решение и връщане на делото в тази му част за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Касационната жалба, подадена от "Финикал" ЕООД и "Екоенергоинвест" ЕООД следва да бъде обсъдена само относно възраженията срещу раздел ІV, т. 5 от решение № Ц-27/2015 г. на КЕВР. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение № 7512/28.11.2016 г. по адм. дело № 1996/2016 г. на Административен съд - София-град е отхвърлена жалбата им срещу решение № Ц-27/31.07.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране в частта по раздел ІV, т. 5, с която за производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи, е определена цена за достъп до електропреносната мрежа без ДДС, в размер на 7.14 лв./МВч. Въз основа данните от представената административна преписка, съдът е установил, че производството по определяне на цени е започнало по заявление за утвърждаване на цени на електрическата енергия, подадено от ЕСО на 31.03.2015 г., по което е изчислена за предстоящия регулаторен период от 1.07.2015 г. до 30.06.2016 г., цена за достъп на производители от слънчева или вятърна енергия, която се изкупува по преференциални цени в размер на 5.59 лв./МВч. Към заявлението е приложено самостоятелно предложение за утвърждаване на посочената цена за достъп, основана на осигурени допълнителни резервни мощности, балансиращи променливата генерация от соларните и вятърни паркове, които по изброените причини са останали некомпенсирани в периода 2012-2014 г. Компенсация не е постигната и с предходното решение № Ц-6/13.03.2014 г. В предложението са посочени и изходните условия, съставляващи база за определяне на процесната цена на достъп: разходите за осигуряване на допълнителния резерв, формирани на база средночасова разполагаемост 170 МВт, остойностени по цена от 10 лв/МВч; очакваното значително намаление на приходите от реактивна енергия, вследствие изменението на чл. 7 от приложимата наредба, поради ограничаване на използването на реактивна енергия от разпределителните дружества и крайните клиенти и неизплатените задължения на клиентите към ЕСО към 31.01.2014 г. за реактивна енергия. Посочена е норма на възвращаемост, вече утвърдена с решение № Ц-6/2014 г., като са определени и прогнозните количества енергия от ФЕЦ и ВяЕЦ за регулаторния период. Всички ценообразуващи елементи са представени в табличен вид, съпоставени с предходния регулаторен период. Преди изготвяне на доклада от назначената работна група, от ЕСО е внесено допълнение от 22.05.2015 г., в което към ценообразуващите елементи по таблицата от предложението му от 31.03.2015 г. е включен и изчислен некомпенсиран разход за осигуряване на допълнителен резерв за първично и вторично регулиране, свързан с производството на енергия от ФЕЦ и ВяЕЦ. Предложено е също така изменение при поетапно компенсиране на разходите, считано от 1.07.2015 г. На тази нова база е формирана предлагана цена на достъп, възлизаща на 11.60 лв. Обосновано, в резултат съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, административният съд е счел, че при приемане на процесното решение са изпълнени всички нормативни изисквания във връзка с подготовката и общественото му обсъждане, кворума на заседанието, на което е прието, и мнозинството. В тази връзка правилно е констатирано, че атакуваният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на материалната и времевата му компетентност, в писмена форма и при излагане на фактическите и правни основания за това. Възраженията на жалбоподателите са обсъдени подробно, при което е прието, че в случая е съобразена разпоредбата на чл. 27 НРЦЕЕ, за регулиране на цената за достъп до електропреносната мрежа, която има специален характер по отношение на общите правила за утвърждаване, определяне и изменение на цени по глава четвърта от нея. Цената за достъп може да включва различни компоненти в зависимост от структурата на разходите, при изпълнение на условието по чл. 31, т. 2 ЗЕ - да възстановява икономически обоснованите разходи за дейността на енергийното предприятие, което в случая е налице. В резултат, за законосъобразно е прието извършеното компенсиране на направените разходи за допълнителна разполагаемост за периода от септември 2012 до април 2015 г. В подкрепа на този извод са и разпоредбите във връзка с договорите за достъп, уредени в Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за управление на електроенергийната система. Доколкото използването на преносната мрежа е не само за пренос на ел. енергия, но и за предоставяне на допълнителни услуги и получаване на системни услуги, е съобразено съдържанието на системните услуги, легално дефинирано в нормата на т. 53а ДР ЗЕ, като е отчетена спецификата при предоставянето им от страна на ЕСО на ФЕЦ и ВяЕЦ, силно зависими от променливите метеорологични условия. Прието е, че необходимите приходи са изчислени от КЕВР в съответствие с утвърдените необходими разходи и нормата на възвращаемост, като КЕВР е отчела о прогнозните количества ел. енергия, която ще бъде произведена от производители от ВИ. Съдът е посочил, че КЕВР правилно е приел за икономически обосновано да бъде включен разход от 100 МВт на час допълнителна разполагаемост, а не както е поискало ЕСО, тъй като дружеството не е купувало средно за отчетния период по 170 МВт допълнителна разполагаемост за всеки час. Съдът е посочил, че именно натрупаният при оператора на преносната мрежа дефицит, както и некоригирането на необходимите приходи с приходите за реактивна енергия в съответствие с измененията на чл. 7 от Наредба № 1/2013 г. са факторите, които са довели до съществена разлика между цената, определена с решение № Ц-6/2014 г. и цената – предмет на процесното решение. В съдебния акт са анализирани доводите по жалбата за неравнопоставеност между отделните производители на електрическа енергия. В тази връзка е посочено, че в областта на енергетиката равнопоставеност означава не еднакви цени за достъп за всички производители, а равни възможности за участие на енергийния пазар и то по начин, който да не води до неоснователно обременяване на една категория предприятия за сметка на друга. Необходимостта ЕСО да извърши допълнителни разходи, обусловени от спецификата на производство от процесните централи обективно обуславя определянето на по-висока цена за достъп за тях. Правилно за неоснователни са счетени и възраженията за противоречие на акта с целта на закона. Изцяло е разграничено правото на производителите на енергия от възобновяеми източници на преференциално изкупуване на произведената от тях ел. енергия при спазване правилата на ЗЕВИ, от правото им да използват преносната мрежа, уредено в ЗЕ и то по начин, по който да се оптимизират разходите и ефективно да се ползват енергийните ресурси. Обсъдени са и възраженията на жалбоподателя за недължимост на цена за достъп на ЕСО, тъй като заплащал такава на съответното електроразпределително дружество, при което същите са приети за неоснователни с оглед изричното правило на чл. 29, ал. 3 ПТЕЕ. Съдът е намерил за ирелевантно заключението по допуснатата и изслушана съдебно-икономическа експертиза като е посочил, че цените се определят по силата на Наредба № 1/2013 г. Въпреки това, позовавайки се отговора по т. 5 от заключението съдът е приел, че цените за достъп са законосъобразни, тъй като вещото лице е установило, ч е в цената за достъп се включват само част от разходите на системния оператор и цената за достъп не покрива и не следва да покрива годишните разходи на "ЕСО" ЕАД в пълния им размер за дейността по лицензията "пренос на електрическа енергия". По тези съображения, обжалваната част на акта на регулаторния орган е приета за законосъобразна, а жалбата против нея - за неоснователна. Решението е правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и относимост, а приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните, установени факти, съдът правилно е приложил материалния закон, поради което не намират основание доводите на касатора за неправилност на решението. Съдът е изпълнил и задължението си за проверка на акта на всички основания по чл. 146 АПК, като правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса и събрал относимите доказателства, въз основа данните от които приел, че оспорващите дружества не са доказали твърденията в жалбата. Изложени са мотиви, че изчисленията направени от КЕВР в процесното решение № Ц-27/31.07.2015 г. в частта му по раздел ІV, т. 5, с която е определена цена за достъп до електропреносната мрежа в размер на 7.14 лв./МВч са законосъобразни. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за нищожност на частта от процесния административен акт, тъй като в чл. 21, ал. 1, т. 17 ЗЕ е регламентирано правомощието на КЕВР да разглежда искания на енергийните предприятия за компенсиране на невъзстановяеми и произтичащи от наложени им към обществото разходи по чл. 34 и чл. 35 ЗЕ, да утвърждава техния обоснован размер и определя начина на компенсирането им при спазване на изискванията за държавните помощи. Следва да се отбележи, че такава цена е предвидена и определена в решението на КЕВР в частта му относно определянето на цена за задължение към обществото на "НЕК" ЕАД, която е в размер на 37.90 лв. /МВч без ДДС, в това число компонента, отразяваща разходите за ел. енергия, произвеждана от възобновяеми източници, в размер на 22.51 лв. /МВч. Цената за задължение към обществото се заплаща от присъединените към електроенергийната система крайни клиенти на свободния пазар на ел. енергия, клиентите на доставчика от последна инстанция, електропреносното и електроразпределителните дружества за закупената ел. енергия за покриване на технологичните разходи. Следователно задължението за заплащането им е регламентирано и за "ЕСО" ЕАД и няма как тези разходи да се заложат и включат два пъти. Правилни са и направените изводи, че са спазени изискванията на чл. 45 и чл. 46 от Наредба № 1/2013 г. относно приемането на доклад на закрито заседание и обсъждането му в открито заседание, както и че в съответствие с чл. 14 ЗЕ е проведено обществено обсъждане, а информацията, включително докладът и проектът на решение, са обявени на интернет страницата на КЕВР, достъпна до всички лица, като Комисията е изпратила и индивидуални писма до заинтересуваните организации. В тази връзка е обсъдена приложимостта на чл. 26 АПК, като е отчетено, че в специалното производство по Наредба № 1/2013 г. и ЗЕ липсва задължение за изпращане на индивидуални покани до всички производители на ел. енергия. В случая, в закрито заседание на 8.06.2015 г. от КЕВР е приет проект за решение, като е насрочено обществено обсъждане на проекта за решение на 10.06.2015 г. и в съответствие с чл. 14 ЗЕ е проведено обществено обсъждане, като информацията, включително докладът и проектът на решение са обявени на интернет-страницата на КЕВР. Публикуването на информацията във връзка с провеждане на публичното обсъждане за приемане на цената за достъп на "ЕСО" ЕАД е дало обективна възможност на жалбоподателите да участват в него, независимо от поканите до заинтересовани организации на производители на ел. енергия от ВЕИ. В самото решение на КЕВР са обсъдени становищата на заинтересованите страни и са изложени мотиви - правните и фактически основания за издаване на административния акт, обосноваващи приемане на определена цена за достъп до електропреносната мрежа в размер на 7,14 лв. /МВч без ДДС. В касационната жалба са наведени доводи за нарушение на задължението на "ЕСО" ЕАД по чл. 36а, ал. 1 ЗЕ, от което се прави заключение за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Според цитираната норма енергийните предприятия и операторите на преносните и разпределителните мрежи, в едномесечен срок, преди подаване на заявлението си за утвърждаване или за изменение на цени в комисията, следва да го оповестят в средствата за масова информация. Настоящият съдебен състав счита, че в хода на изпълнение на процедурата по приемане на процесното решение № Ц-27/2015 г. всеки е могъл да се запознае с проекта на решението, в което е включено и предложението на "ЕСО" ЕАД, да присъства на общественото обсъждане, да изрази становище и да представи доказателства в негова подкрепа. Дори и да се приеме, че е било допуснато такова нарушение, то не е съществено спрямо касаторите, защото дружествата са обжалвали решение № Ц-27/2015 г. пред съда и са упражнили правото си на защита. Нарушението на административно производствените правила е съществено само тогава, когато ако не е било допуснато, би довело административния орган до други изводи, или което води до недопустимо ограничаване на правото на защита на заинтересованите лица и организации. В конкретния случай данните за определянето на цената за достъп са взети от заявленията /основно и допълнително/, подадени от "ЕСО" ЕАД. Същите са преценени и анализирани от КЕВР, поради което не са налице други обстоятелства и факти, които биха довели административния орган до различни изводи от направените. По делото е безспорно установено, че "Финикал" ЕООД и "Екоенергоинвест" ЕООД са осъществили правото си на защита, поради което то не е било ограничено. Ето защо правилно съдът е приел, че решението е постановено в съответствие на чл. 26, ал. 2 във вр. чл. 61, ал. 3 АПК и с чл. 25, ал. 3 ЗЕ и чл. 38, ал. 3 от Правилника за дейността на КЕВР и нейната администрация. Неоснователни са и твърденията за липсата на доказателства и икономическа обосновка относно разходите за допълнителен резерв в размер на 100 МВт за всеки час. Дължимата цена за достъп е определена не само въз основа на данните за предходния 12-месечен отчетен период, наречен базисна година, но в него са включени и разходи за компенсиране, направени от "ЕСО" ЕАД за осигуряване на допълнителни резервни мощности за балансиране на променящата се генерация енергия, произвеждана от вятърни и соларни паркове и то за периода 2012-2015 г. Оплакването е неоснователно с оглед действащите към момента на приемане на решението принципи и правила при ценообразуването. Нормата на чл. 27 НРЦЕЕ е част от раздел трети от тази наредба, уреждащ правоотношенията във връзка с регулирането на цените. Първата и третата алинея от нея показват базата данни, която подлежи на оценка и анализ при утвърждаването им от регулаторния орган, като ал. 1 има за предмет прогнозните приходи и прогнозното количество ел. енергия, а ал. 3 - пределната стойност на разходите за закупуване на студен резерв и допълнителни услуги. В същото време ал. 4 сочи компонентите, които се включват в цената за достъп в неизчерпателен вид, тъй като позволява включване, освен на цената за мощност/разполагаемост и цената за енергия и други елементи, функционално свързани със структурата на разходите. Именно, като разход "ЕСО" ЕАД е посочило пред комисията финансовите средства за осигуряване на допълнителен резерв за първично и вторично регулиране, свързан с производството на ел. енергия, произведена от вятърни централи и фотоволтаици. Понятията са легално дефинирани в пар. 1, т. 13 и т. 45 от допълнителната разпоредба на ПУЕС. Първичното регулиране е автоматична децентрализирана функция на турбините регулатори на синхронизираните към електроенергийната система производствени агрегати, която поддържа баланса между производството и потреблението, като променя изходящата мощност на генераторите в зависимост от отклоненията на честотата. А вторичното е централизирано автоматично управление на генераторни блокове в контролна зона и/или блок, базирано на използване на резерва за вторично регулиране за изпълнение на формулираните две цели. Както в административното, така и в съдебното производство "ЕСО" ЕАД обосновава направените за това разходи с обективната необходимост от закупуване на допълнителни резервни мощности, чрез които да се балансира променливата генерация на соларни и вятърни паркове. То е обусловено от случайното изменение на параметрите на първичните енергийни източници, които тези производители използват - слънце и вятър, предизвикващи големи отклонения в отдаваната от тях мощност. Това не е характерно за други производители на енергия от възобновяеми източници, поради това по отношение на тях не се твърдят от оператора направени допълнителни разходи. Преценено от този аспект, възражението на жалбоподателите за неравностойно третиране е неоснователно и правилно не е уважено от първоинстанционния съд. Най-общо данните, предоставени от "ЕСО" ЕАД за направени разходи в периода от 2012 г. до 2015 г., които са останали незаплатени, не са опровергани в хода на производството по проверка законосъобразността на решението на комисията и поради това са приети от нея и от съда. Още при издаването на решение № Ц-6/2014 г. е изследван въпросът с останалите невъзстановени разходи, извършени от "ЕСО" ЕАД за балансиране на енергийната система при промените в нея, предизвикани от ФЕЦ и ВяЕЦ и са предприети частични мерки за компенсирането им, които обаче не са довели до пълното възстановяване за предходния период. Поради тази причина "ЕСО" ЕАД ги е посочило отново в разчетите си за предходния регулаторен период, като едновременно с това е предложил мерки за възстановяването им за следващите два регулаторни периода. Регулаторният орган е съобразил тежестта на задължението и упражнявайки правомощията си е направил корекция, като е приел за обосновано компенсирането на разходите не за два, а за три последващи регулаторни периода. Поради това правилно административният съд е счел, че определената цена за достъп е различна, не само защото не е била предмет на регулиране с предходни решения, но и при отчитане на спецификата на цената, произтичаща от новите норми на чл. 84, ал. 2 и § 197 от ПЗР на ЗЕ и чл. 12 ПТЕЕ. В определението на понятието "системни услуги", дадено в чл. 53а от ДР на ЗЕ са посочени видовете услуги, които се включват в него, докато в чл. 94 ПУЕС са посочени видовете допълнителни услуги, които съгласно чл. 93, ал. 3 ПУЕС операторът на преносната мрежа закупува за реализиране на някои системни услуги. В заявлението си за определяне на цена за достъп "ЕСО" ЕАД е включило допълнителни регулиращи мощности за закупуването на допълнителен резерв за вторично регулиране в размер на 170 мВт, но КЕВР е признала този размер до 100 МВт на час. Тези допълнителни мощности се включват в чл. 27, ал. 4 Наредба № 1/2013 г. и представляват компонента на цената за определяне на цената за достъп. Цената за достъп по обжалваното решение е образувана на база на утвърдени прогнозни необходими годишни приходи и утвърдено количество ел. енергия, което е доставено в мрежата за продажба и пренос през съответния период. Правилно съдът е отчел, че разпоредбата на чл. 31, т. 1 ЗЕ изисква от комисията при изпълнение на функцията си по ценово регулиране, да се ръководи от допълнителни принципи: цените да са недискриминационни, да са основани на обективни критерии и да са определени по прозрачен начин. Едновременно с това трябва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността на енергийните предприятия, включително разходите за управление на енергийните обекти и за поддържане на резервни и регулиращи мощности, необходими за надеждно снабдяване на клиентите. Така, с оглед установеното по представените от "ЕСО" ЕАД разчети пред регулаторния орган, че определената цена за достъп с предходното решение № Ц-6/2014 г. не е довела до пълното компенсиране на разходи, направени след септември на 2012 г. в резултат на ЗИДЗЕ, обн. ДВ, бр. 54/2012 г. в сила от 17.07.2012 г., правилно е прието, че процесното решение, с което за следващ регулаторен период, невъзстановеният размер също е отчетен при определяне на цената, не противоречи на приложимия материален закон. Отделно от това следва да се отбележи, че цената за достъп се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия за разлика от преференциалната цена за продажба на енергия, която не се дължи, а се получава от тези производители и има различен характер в сравнение с цената за достъп до електропреносната мрежа. Законодателят е предвидил преференциална цена за изкупуване на ел. енергия от производителите на енергия от слънце и вятър, но това не означава, че тези производители нямат задължения, произтичащи от характера на електроенергийната система и постигането на баланс в тази система. Заплащането на цени за достъп до електропреносната мрежа представлява едно от задълженията на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър, което не влиза в противоречие с правото им да получават цената за произведената от тях енергия като по този начин се постига необходимият баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите, тъй като е недопустимо всички останали производители на електрическа енергия, както и клиенти, да бъдат натоварени с тежестта на разходите, произтичащи от дейността на една група производители. Следователно определената цена за достъп до електропреносната мрежа за производители от слънчева и вятърна енергия в случая е определена в съответствие с материалноправните разпоредби на Наредба № 1/18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия /отм., но действаща към момента на издаване на акта/. С оглед изложеното следва изводът, че процесната цена за достъп на тези производители не е дискриминационна, а е обоснована на реалните разходи за управление на енергийната система, както и на обективни критерии - силното влияние на метеорологичните условия и на икономическата обстановка /произвежда се електрическа енергия само при благоприятни метеорологични условия, без да се отчита нейната необходимост за стопанските нужди/. По тези съображения, съдът счита касационната жалба за неоснователна. Обжалваното решение № 7512/28.11.2016 г. е правилно и следва да се остави в сила. А с оглед изхода от спора и искането, направено от процесуалните представители на КЕВР и "ЕСО" ЕАД, "Финикал" ЕООД и "Екоенергоинвест" ЕООД следва да бъдат осъдени да заплатят на КЕВР и на "ЕСО" ЕАД по 100 лева юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. По отношение на направеното искане за присъждане на държавна такса от страна на процесуалния представител на "ЕСО" ЕАД и с оглед връщане на делото в частта му по раздел ІV, т. 6, въпросът с разноските за водене на делото във Върховния административен съд ще следва да се реши при новото му разглеждане от първоинстанционния съд - чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение