Решение № 1917 от 15.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10085/2020 г.

Решение № 1917 от 15.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10085/2020 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба М. Попова и А. Попов и двамата от гр. Несебър, чрез процесуалния им представител адв. Дамянов, против решение № 1172 от 7.07.2020 г., постановено по адм. д. № 4002/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № 180 А845 от 27.04.2018 г. на Кмета на община Пловдив, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 и т. 6 от ЗУТ е одобрено изменение на подробен устройствен план – план за регулация и застрояване (ПУП – ПРЗ) на част от кв. 189 - нов по плана на Втора градска част, гр. Пловдив, като уличната регулационна линия по улицата с о. т. 122 е - 123 а минава по имотната граница на поземлен имот с идентификатор 518. 353; отреждането на УПИ ІІІ - банка се привежда в съответствие с проектен идентификатор и се променя предназначението му, като става УПИ ІІІ - 518. 1807, за жилищно застрояване и обществено обслужващи дейност, без промяна на параметрите на застрояване съгласно ПУП – ПРЗ и РУП, одобрен със заповед № 0 А - 1079 от 09.09.1998 г.; предвижда се ново подземно застрояване по границите на УПИ; установява се устройствена зона Смф2/Ц6 с устройствени показатели: височина 6 ет. /18. 00 м, Пзастр. до 60 %, Кинт до 4. 0, Позел. мин. 40 %. С решението жалбоподателите М. Попова и А. Попов са осъдени да заплатят разноските по делото. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че в противоречие с чл. 133, ал. 4 и ал. 2 от ЗУТ съдът е достигнал до извод за законосъобразност на оспорената заповед. Твърди в тази връзка, че неправилно съдът е приел, че е налице влезнал в сила мълчалив отказ по отношение на одобряването на проект за изменение на ПУП – ПРЗ на Централна градска част (ЦГЧ) и специфични правила и нормативи (СПН), за който е налице предварителен проект от 2014 г. Твърди, че тъй като изработването на този ПУП – ПРЗ за ЦГЧ и СПН е започнало служебно по инициатива на общината, а не по заявление на лице, то не е налице формиран мълчалив отказ за одобрението му и съответно ПУП по оспорената в това производство заповед е следвало да бъде процедирана съгласно изискванията на чл. 133 от ЗУТ. В тази връзка твърди и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила досежно това, че не е отчетена експертизата, приета при първоначалното разглеждане на делото, преди отменително решение на ВАС, на в. л. Василев, от която се установява, че при отчитане на предварителния проект на ПУП – ПРЗ на ЦГЧ и СПН по него северната регулационна граница на ПИ № 518. 353 става вътрешна към граница към дъно на УПИ III, като в тази връзка и по този план отстоянието към нея е следвало да е 6 м., а не предвидените по оспорената заповед – 3 м. В тази връзка твърди допуснати намалени отстояния и от двуетажното и от шестетажното проектирано тяло, съответно е допуснато нарушение на чл. 32, ал. 2 и 3 от ЗУТ. Твърди и необоснованост на решението, като постановено в противоречие с доказателствата, съответно нарушение на чл. 8, ал. 2 от АПК, тъй като съдът не е отчел, че на жалбоподателите Попови е отказано одобрение на план именно с аргумент, че следва да процедират самостоятелно такова съобразявайки чл. 133 от ЗУТ. Искат оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспорената заповед на кмета на община Пловдив. Претендират разноски за всички инстанции. Ответникът Кметът на община Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Ангелов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на касаторите. Ответникът "Ай Ди Ел" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Демерджиев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Ответниците Община Пловдив, Х. Германов, Т. Иванов, Е. Ангелова, В. Димов, В. Тотев, Е. Гълъбова - Тотева, К. Райчева, И. Райчев и С. Райчева не се явяват и не се представляват в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационната жалба. Ответникът С. Христова, чрез назначения й особен представител, адв. Рангелова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, адресати на оспореното решение и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АС – гр. Пловдив е образувано във връзка със съдебно решение № 17676 от 23.12.2019 г. по адм. д. № 3918/2019 г. на ВАС, с което е отменено решение № 2752 от 20.12.2018 г. на АС – гр. Пловдив по адм. д. № 1533/2018 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АС – гр. Пловдив с дадени указания по тълкуването и прилагането на закона и за събиране на доказателства, които съдът при постановяване на оспореното в това производство решение е съобразил и изпълнил. За да постанови оспореното в това производство решение АС – гр. Пловдив е приел, че спорният между страните въпрос е дали е налице мълчалив отказ относно проект за ПУП – ПРЗ и СПН за ЦГЧ на гр. Пловдив, съответно дали са приложими разпоредбите на чл. 133, ал. 2 и 4 от ЗУТ и следва ли одобряването на изменението на оспорения ПУП – ПРЗ да се съобрази с предварителния проект, приет с протокол на ОЕСУТ № 56 от 12.12.2014 г. за ПУП – ПРЗ и СПН за ЦГЧ на гр. Пловдив. Посочил е и че със заповед № 170 А2912 от 20.11.2017 г., с която е допуснато изработването на ПУП – ПРЗ, е предписано като допълнително изискване проектът да се съобрази с предвижданията на ПУП – ПРЗ и СПН на ЦГЧ в процедура по изработване. Приел е, че по отношение на одобряването на предварителния проект на ПУП – ПРЗ и СПН за ЦГЧ на гр. Пловдив е налице влезнал в сила мълчалив отказ, поради и което правилно при издаване на оспорената заповед е процедирано изменение на действащия ПУП, одобрен със заповед № 1079 от 1998 г. като не е следвало да бъде съобразен с предварителния проект за ПУП – ПРЗ и СПН за ЦГЧ. Посочил е и че от приетата по делото СТЕ е установено, че оспореният ПУП е съобразен с действащия такъв в частта за кв. 189 и за УПИ III – за банка, одобрен със заповедта от 1998 г. Приел е и че констатираната разлика във височината на предвидената сграда по плана от 1998 г., която е 17, 50 м. точно котирана, и предвидената по оспорения план най – голяма височина до 18 м. е съответна на закона за зоната, в която се намира имота. Приел е и че с оспорения в това производство план в частта му за застрояването не се променя конфигурацията на сградите, начина и характера на застрояването по плана от 1998 г. Приел е освен това, че съгласно приетата СТЕ е констатирано, че има пълно съответствие относно застрояването на УПИ III – банка, кв. 189 по плана на "Втора градска част" по процесния ПУП и застрояването, предвидено за този УПИ с "ПУП – ПРЗ и СПН за ЦГЧ на гр. Пловдив", т. е. с предварителния проект. Посочил е, че от заключението на вещите лица се установява безспорно, че при съпоставка на процесния ПУП с предварителния проект за ЦГЧ и ПУП по заповед № 1079 от 1998 г. е констатирано, че изменението на ПУП за УПИ III, кв. 189 не касае промяна в характера и начина на застрояване, нито конфигурацията и разположението на предвиденото застрояване, а касае само привеждане на регулационните граници на УПИ III с кадастралните такива и промяна на предназначението на имота от такъв отреден за банка в такъв – за жилищни и обществено обслужващи дейности. Т. е. приел е, че предвиденото застрояване по процесния ПУП съответства изцяло на плана от 1998 г., а предвидената промяна в застрояването касае предвиденото ново подземно такова, което пък е установил, че съответства на законовите изисквания. Приел е и че по оспорения план са спазени показателите за застрояване в зависимост от зоната, в която се намира имота. Поради това е приел съответствие на оспорената заповед с материалния закон. Посочил е и че същата е издадена без допуснати съществени нарушени на административно производствените правила и при спазване на изискванията за форма. Поради това е отхвърлил оспорването. Решението е правилно като краен резултат. Правилно съдът е определил спорния по делото въпрос, а именно дали са приложими разпоредбите на чл. 133, ал. 2 и 4 от ЗУТ и следва ли одобряването на изменението на оспорения ПУП – ПРЗ да се съобрази с предварителния проект, приет с протокол на ОЕСУТ № 56 от 12.12.2014 г. за ПУП – ПРЗ и СПН за ЦГЧ на гр. Пловдив. Неправилно съдът е приел, че е налице мълчалив отказ относно проект за ПУП – ПРЗ и СПН за ЦГЧ на гр. Пловдив, приет с протокол на ОЕСУТ № 56 от 12.12.2014 г. Тук е основателно възражението на касатора, че тъй като се касае за план, чието изработване е започнало не по заявление на заинтересовано лице, а служебно от община Пловдив, то не е налице формиран мълчалив отказ. Напротив от доказателствата по делото, включително от приетата тройна СТЕ по делото се установява, че посоченият план, който през 2014 г. е приет като предварителен проект, към момента е на етап на процедиране като окончателен проект и обсъждане на възраженията по него, като все още обаче не е налице окончателен акт за одобряването му. И това потвърждава извода, че не е налице мълчалив отказ за одобряване на посочения предварителен проект. Въпреки така посоченото обаче е правилен като краен резултат извода на съда, че в настоящата процедура са неприложими разпоредбите на чл. 133 от ЗУТ и в частност тези на чл. 133, ал. 1, 2 и 4 от ЗУТ по следващите съображения. Поради това и не се променя извода за правилност на оспореното решение като краен резултат. От доказателствата по делото се установява, че със заповед № 170 А2912 от 20.11.2017 г., е допуснато изработването на ПУП – ПРЗ, е предписано като допълнително изискване проектът да се съобрази с предвижданията на ПУП – ПРЗ и СПН на ЦГЧ в процедура по изработване. Видно от обяснителната записка, с която е внесен проекта за изменение на ПУП – ПРЗ по оспорената заповед в него е заложено съобразяване с изискванията на ПУП – ПРЗ и СПН на ЦГЧ, като от приетата по делото СТЕ се установява, че спорният план в частите си на застрояване и регулация е съобразен и с този план. Тук следва да се посочи, че съобразяването е досежно процедираните изменения, които са в частите на регулацията на имота (улица от о. т. 123 а до о. т. 122 е не се засяга от изменението, като само уличната регулационна линия на имота, предмет на оспорения план се поставя съобразно имотната граница на ПИ идентификатор № 518. 353) и промяната на предназначението на УПИ III от отреждане за банка в отреждане за жилищно застрояване и обществено обслужващи дейности. Неоснователно е възражението на касаторите за приложимост на разпоредбата на чл. 133 от ЗУТ и съответно назаконосъобразност на заповедта, тъй като не е съобразена с тези изисквания. Съгласно чл. 133, ал. 1 от ЗУТ "В процеса на изработване на подробни устройствени планове инвестиционно проектиране за нови строежи в поземлените имоти може да се разрешава въз основа на подробен устройствен план, който е извадка от изработвания проект за подробен устройствен план". Видно от цитираната норма същата се отнася за инвестиционно проектиране на нови сгради в територии, за които е налице процес по изработване на ПУП. При наличие на тези предпоставки се процедира т. нар. пран – извадка по реда на чл. 133 от ЗУТ. Тази разпоредба не е приложима в настоящия случай, тъй като не се касае за инвестиционно проектиране на нови сгради. Напротив в случая застрояването за УПИ III, кв. 189 е прието и установено със заповед № 0 А – 1079 от 9.09.1998 г. и от доказателствата, включително приетата при първото разглеждане на делото единична СТЕ, както и приетата в настоящото производство тройна такава се установява, че не е налице промяна в застрояването за този УПИ, няма и предвиждане на нови сгради, а процедираното изменение на ПУП не е в производство на инвестиционно проектиране на нови сгради. Напротив установява се, че по оспорения план застрояването е съответно на застрояването, предвидено със заповед № 0 А – 1079 от 9.09.1998 г., така и на предвижданията в одобрения предварителен проект на ПУП – ПРЗ и СПН за ЦГЧ от 2014 г. Т. е. не са предвидени нови строежи, съответно не е приложим чл. 133, ал. 1 от ЗУТ. Тази разпоредба касае освен случаите на предвиждане на нови строежи и то в поземлени имоти, а не в урегулирани поземлени имоти, т. е. в случаите при процедиране на първа регулация. Съгласно чл. 133, ал. 4 от ЗУТ "Когато планът - извадка изменя действащ подробен устройствен план, планът - извадка се изработва като проект за изменение на действащия план". Тази разпоредба допуска изработване на план – извадка и при вече налична регулация. В настоящия случай обаче и тази разпоредба не е приложима, тъй като тя касае отново план – извадка, а както беше посочено план - извадка се изработва само при наличие на условията по ал. 1 на чл. 133 от ЗУТ, т. е. при инвестиционно проектиране на нови сгради, която хипотеза в случая не е налице. След като в случая не се извършва инвестиционно проектиране за нови строежи, при каквито условия по силата на чл. 133, ал. 1 от ЗУТ следва изработването на план - извадка от проекта за ПУП, то посочената разпоредба е неприложима в настоящия случай (В този смисъл решение № 5908 от 5.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 637/2010 г., II от.). Предвид липсата на предпоставки за прилагане на процедурата по чл. 133 от ЗУТ, правилно при издаване на оспорената заповед е използван редът за изменение на действащ ПУП, поради установения такъв от 1998 г. В случая оспореният план, заложен и като съобразяващ се с ПУП – ПРЗ и СПН на ЦГЧ, изменя действащия ПУП от 1998 г. само в частта на регулацията и промяна на предназначението на имота, поради и което същият следва да се процедира като проект за изменение на действащ ПУП, каквото е сторено и с оспорената заповед. Същата е издадена с правно основание чл. 134, ал. 2, т. 2 и т. 6 от ЗУТ, а именно като процедираното с нея изменение касае само и единствено регулацията, като регулационните граници на УПИ III се поставят в съответствие с имотните и не касае промяна в застрояването. С оспорената заповед не е налице и изменение на предвидената улична регулация в частта от о. т. 123 а до о. т. 124 а, засягаща имота на жалбоподателите Попови, същата е съответна на регулацията, предвидена в заповедта за одобряване на ПУП със заповед № 0 А – 1079 от 9.09.1998 г. и в тази част не е налице изменение по оспорената заповед. А съобразяване с одобрения предварителен проект на ПУП – ПРЗ и СПН за ЦГЧ е предписано само в частите, в които е направено изменение с оспорената заповед, като в тези части е установено съответствие. Отделно от горното за пълнота следва да се посочи, че от доказателствата се установява, както и от протокол № 14 от 18.04.2018 г. на ОЕСУТ, в който е разгледано възражението на Попови, с което те са поискали да бъдат включени към разработката по процедираното изменение на ПУП – ПРЗ по оспорената заповед, че за техния имот предвиден по предварителния проект на ПУП – ПРЗ и СПН на ЦГЧ за УПИ XIII – 518. 366, застрояването с височина от 6 ет/18 м., Пзастр. 60 %, Кинт 4, 0 е установено при условията и съобразяване на плана за застрояване за УПИ III, кв. 189 на гр. Пловдив, предвидено в заповед № 0 А – 1079 от 9.09.1998 г., който в тази част с оспорената заповед не се изменя. Т. е. не е налице противоречие между предвиденото застрояване в УПИ III по плана от 1998 г., както и по плана по оспорената заповед, който не предвижда изменение в частта на застрояването, различно от предвиденото по плана от 1998 г., с предвиденото застрояване за имота на жалбоподателите по предварителни проект за ПУП – ПРЗ и СПН за ЦГЧ от 2014 г. Във връзка с изложеното оспорената заповед е издадена в съответствие и при правилното приложение на закона като проект за изменение на действащия план, а не по реда на чл. 133 от ЗУТ, който е неприложим по изложените по – горе съображения. С оспореният в това производство план се изменя действащият подробен устройствен план от 1998 г., но само и единствено в частта на регулацията и промяната на предназначението на имота. В тези части направените изменения са съответни на изискванията на закона, тъй като се установява наличието на правното основание по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, а именно приета е кадастрална карта и е налице изменение на същата след одобряване на регулацията по заповедта от 1998 г., както и допуснатото изменение на предназначението на имота е съответно и допустимо за зоната, в която се намира. В останалите части не е налице изменение на действащия план от 1998 г. По изложените съображения оспореното решение като правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касаторите за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация Кмета на община Пловдив за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция е основателно и следва да бъде уважен съобразно правилата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Искането на ответника по касация "Ай Ди Ел" ЕООД предвид изхода на спора е основателно и като доказано, представени са доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1440 лв., следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от ЗУТ, Върховният административен съд