Решение № 8246 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8739/2015 г.

Решение № 8246 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8739/2015 г., III о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на З. Р. З., чрез процесуалния му представител адв. Алексиев срещу Решение № 1096 от 15.05.2015 г., постановено по адм. дело № 668/2015 г. по описа на Административен съд - В., с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявеният иск. Претендира разноски пред двете инстанции. Ответната страна - Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) В. не представя отговор по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като обсъди становищата на страните и представените по делото доказателства, настоящата инстанция установи следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - В. е отхвърлил предявения от З. Р. З. против ОД на МВР В. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300 (триста) лева, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита в съдебно производство, приключило с отмяна на наказателно постановление с Решение № 2787 от 23.09.2013 г. по НАХД № 4423/2013 г. по описа на Районен съд - В. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че не са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника, а именно - недоказана по делото причинно-следствена връзка между твърдяната вреда и отмененото наказателно постановление. Настоящата инстанция счита, че постановеното решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но по-различни от изложените от първоинстанционния съд мотиви. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Обратно на изложените в обжалваното решение мотиви, в Т. Р. № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. По делото е безспорно установено, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Не е доказано обаче от ищеца наличието на реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт по НАХД № 4423/2013 г. по описа на Варненския районен съд. По делото, приключило с отмяна на обжалваното наказателно постановление, правната защита на ищеца е осъществена от адвокат, чиято представителна власт произтича от представено пълномощно (л. 9). В това производство не е представен изискуемият се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд. Представянето на такъв извън рамките на производството, за което е сключен, след приключването му, когато вече е постановено решение по спора, не основава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Видно от доказателствата по делото договорът за адвокатска защита и съдействие е представен в исковото производство по гр. дело № 2807/2014 г., приключило с Решение № 2787 от 23.09.2013 г. на Варненския районен съд, което е обезсилено като недопустимо с Решение № 335 от 25.02.2015 г. по гр. дело № 2925/2014 г. на Варненския окръжен съд. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, но по различни от изложените в него мотиви. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение