Решение № 5251 от 4.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6569/2015 г.

Решение № 5251 от 4.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6569/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Дженгис Исмаилов Асанов, чрез адв. Миглена Славова, срещу Решение № 42 от 27.04.2015 г., постановено по адм. д. № 105 по описа на Административен съд - Добрич (АСДч) за 2015 г. С него е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Заповед № 1585 от 30.12.2014 г., издадена от кмета на Община Балчик, с която е наредено прекратяването на наемното правоотношение с Асанов по Договор № 2 от 3.01.2006 г. поради изтичане срока за настаняване, считано от датата на заповедта, наредено е освобождаването на общинското жилище, находящо се в гр. Балчик, ж. к. "Балик", бл. 39, вх. "Б", ет. 4, ап. 13, отдадено с посочения договор в четиринадесетдневен срок, считано от получаването на заповедта от лицето и същият е осъден да заплати на Община Балчик сумата от 300,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение предмет на контрол е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е немотивирано. Неправилно съставът на АСДч е приел, че Асанов е получил писмо с изх. № 94-Д-294-1 от 8.05.2014 г., с което е уведомен, че срокът на договора за отдаване под наем е изтекъл. В хода на административното производство е нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК, тъй като касационният жалбоподател не е бил уведомен за започване на административното производство по издаване на заповедта и не е могъл да защити правата си. Не са съобразени чл. 34, ал. 1 и чл. 35 АПК. Поддържа се, че между Асанов и Община Балчик са сключени допълнителни споразумения за удължаване на срока, неприложени по делото. Иска се отмяна на обжалваното решение, отмяната на спорната заповед и присъждане на сторените по делото разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът - кметът на Община Балчик изразява подробно обосновано становище за неоснователност на касационната жалба в представен по делото писмен отговор. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение, на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба на Асанов срещу Заповед № 1585 от 30.12.2014 г., издадена от кмета на Община Балчик, с която на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл. 46, ал. 1, т. 6 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и предвид Протокол с вх. № 93-20-2 от 25.08.2014 г. на комисия, назначена със Заповед № 711 от 19.06.2014 г. на кмета на Община Балчик е наредено прекратяването на наемното правоотношение с настоящия касатор по Договор № 2 от 3.01.2006 г. поради изтичане срока за настаняване, считано от датата на заповедта, наредено е освобождаването на общинското жилище, находящо се в гр. Балчик, ж. к. "Балик", бл. 39, вх. "Б", ет. 4, ап. 13, отдадено с посочения договор в четиринадесетдневен срок, считано от получаването на заповедта от лицето. С обжалваното решение жалбата на Асанов е отхвърлена. Установено е от първоинстанционния съд, че с Договор за отдаване под наем № 2 от 3.01.2006 г., сключен между Община Балчик и Асанов е отдадено под наем за временно и възмездно ползване общинско жилище № 13, находящо се в гр. Балчик, ж. к. "Балик", бл. 39, вх. Б. Срокът за отдаване на имота под наем бил две години, считано до 31.12.2007 г. До Асанов било изпратено писмо изх. № 94Д-294-1#1 от 8.05.2014 г. на Община Балчик, за да бъде уведомен, че срокът на договора за отдаване под наем на общинско жилище е изтекъл. В писмото било посочено, че с оглед подновяване на договора е необходимо в срок до 31.05.2014 г. да представи определени документи в информационния център при Общинска администрация - гр. Балчик. Писмото не било получено от Асанов. Списъкът с имената на неявилите се граждани при поканване за представяне на документи за подновяване на договорите за отдаване под наем, в който било посочено и неговото име, е обявен на видно място в сградата на Община Балчик, предвид протоколи от 31.04.2014 г. и 6.06.2014 г. С докладна записка вх. № 93-20-2 от 25.08.2014 г. кметът на Община Балчик бил уведомен от началник ОЗ "Сигурност" при общината, че при извършени неколкократно проверки, наемателят Асанов не бил намерен в жилището, като по данни на съседите същият от доста време не живеел на адреса. От правна страна съдът е приел, че Заповед № 1585 от 30.12.2014 г. е издадена от компетентен административен орган, в изискуемата форма и съдържа фактическите и правни основания за нейното издаване, както и разпоредителна част. С позоваване на чл. 46, ал. 1, т. 6 ЗОС съдът е изложил съображения, че като предпоставка за прекратяване на наемното правоотношение законът е поставил изискване за изтичане на срока за настаняване, като това е необходимото и достатъчно условие за издаване на акт като оспорения пред него. Въз основа на доказателствата по делото е приел, че соченото фактическо основание е налице, тъй като Договор за наем № 2 от 3.01.2006 г. е бил сключен за две години, считано до 31.12.2007 г. Предвид това е направил извод, че правилно административният орган е пристъпил към действия по прекратяване на наемното правоотношение. За приложението на чл. 46, ал. 4 ЗОС е посочил, че правнозначимият факт е не продължаване заплащането на наемната цена, а наличието на условия за настаняване в общинско жилище. Приел е, че от страна на административния орган са били предприети действия с оглед представяне от Асанов на необходимите документи за евентуално подновяване на договора за отдаване под наем на общинско жилище. По така изложените съображения съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е неправилно. Неправилна е направената от първоинстанционния съд преценка за съответствие на спорната заповед с приложимите материалноправни разпоредби. От разпоредителната част на административния акт е видно, че кметът на Община Балчик е наредил прекратяването на наемното правоотношение по Договор № 2 от 3.01.2006 г. поради изтичане срока за настаняване, считано от датата на заповедта. Както в тази част, така и в нейните мотиви административният орган не се е позовал на конкретната настанителна заповед въз основа на която Асанов е настанен в жилището, каквато впрочем не е представена по делото с административната преписка. Датата на изтичане на срока на настаняване също така не е конкретизиран в заповедта. Непредставянето или липсата на заповедта за настаняване на Асанов в общинското жилище се явява пречка да бъде установено кога е изтекъл срокът за настаняването на лицето, респективно определен ли е въобще такъв. Именно заповедта за настаняване поражда наемното правоотношение, а условията, при които се упражняват произтичащите от него права и задължения, се определят със сключения между страните договор. С оглед извършване на преценка досежно приложимостта към настоящия случай на разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 6 ЗОС, според която наемното отношение се прекратява при изтичането на срока на настаняване, е необходимо ясно дефиниране в заповедта на срока на настаняването. Изтичането на срока, за който е сключен договора за наем не въздейства върху правоотношението, при положение, че то възниква не от договора, а от заповедта за настаняване. Доколкото по делото не е установено и доказано, че е изтекъл срокът, за който Асанов е бил настанен в общинското жилище и въобще имало ли е такъв, спорната заповед се явява издадена при неправилно приложение на материалния закон. Наред с така изложеното, в производството по издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които представляват самостоятелно основание за нейната отмяна. Това основание не е било отчетено от първоинстанционния съд. От представените в административната преписка доказателства се установява, че настоящият касационен жалбоподател не е бил уведомен за започване на административното производство в съответствие с чл. 26 АПК, тъй като практически до него не е било изпратено съобщение за това. Възраженията му в тази насока са основателни. Този извод се налага, доколкото видно от приложените в първоинстанционното дело два броя писма до него, известия за доставяне и обратни разписки (виж л. 23-26 от това дело), те са изпратени до Асанов на адрес в гр. Балчик, ж. к. "Балик", бл. 39, вх. "В", ет. 4, ап. 13 и не са потърсени от адресата. Адресът, на който се намира жилището, за който е представен договор за наем обаче е в гр. Балчик, ж. к. "Балик", бл. 39, вх. "Б", ет. 4, ап. 13, видно от така представения договор от 3.01.2006 г. и спорната заповед. Предвид неизпращане до лицето на съобщение на неговия адрес, неправилно двукратно (съгласно записаното в протоколите: на 31.04.2014 г. и на 6.06.2014 г.) Асанов е бил включен в списъка, обявен на видно място в Община Балчик, тъй като правилата на чл. 61, ал. 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 АПК са били неприложими. Освен това, посоченият в първия протокол ден на изготвянето му и поставяне на обявление - 31.04.2014 г. не съществува, тъй като месец април ежегодно има тридесет дни. Предвид липсата на доказателства за идентичност на жилищата, посочени като находящи се във вх. "Б" и вх. "В" горните изводи за допуснато нарушение на чл. 26 АПК не се променят при съобразяване представените по делото доказателства за плащане на консумативни разноски за жилище във вх. "В" и посочването на адрес в този вход от Асанов. За издаване на заповедите по чл. 46 ЗОС се прилага общия ред по АПК. Той съдържа административнопроизводствени правила, спазването на които ответникът по касация не е обезпечил при издаването на спорната заповед. Така, когато производството по издаване на административен акт започва по инициатива на компетентния административен орган, той е длъжен да уведоми за това заинтересованите граждани и организации (чл. 24, предл. първо и чл. 26, ал. 1 АПК), като им осигури възможност да преглеждат документите по преписката, да изразят становище по тях и да правят писмени искания и възражения (чл. 34, ал. 1 и 3 АПК). Доказателствата се събират служебно от административния орган, който ги проверява и преценява (чл. 36, ал. 1 и 3 АПК). Административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени (чл. 35 АПК). Тези правила в настоящия случай не са спазени. Посочените по-горе нарушения на административнопроизводствените правила, допуснати от кмета на Община Балчик при издаването на оспорената от Асанов заповед, са съществени и представляват отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. Той е бил лишен от възможността за участие в производството пред административния орган, в това число да прави искания и възражения и да представя доказателства. Това съществено нарушение се е отразило върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в процесната заповед. При съобразяване и обсъждане от органа на обясненията и възраженията на Асанов, е имало вероятност да бъде обоснован правен резултат, противоположен на възприетото административно решение за прекратяване на наемното правоотношение. Предвид изложеното и преценката на административния орган досежно приложението на чл. 46, ал. 4 ЗОС спрямо Асанов е направена при допуснати съществени нарушения. Установява се от приложения в преписката Констативен протокол от 30.07.2014 г., че проверка в наетото от Община Балчик общинско жилище не е извършена от служители на общината. Проверка е направена на жилище на адрес в гр. Балчик, бл. 39, вх. "В", ап. 13, което е различно от процесното. Именно в него не са намерени живущи и относно него съседи, чиито идентификационни данни не са вписани в протокола, са дали информация, че Асанов не живее там. Тази грешка е допусната и в съставената Докладна записка от началник ОЗ "Сигурност", а описаният в спорната заповед Протокол с вх. № 93-20-2 от 25.08.2014 г. на Комисията, назначена със Заповед № 711 от 19.06.2014 на кмета на Община Балчик не е представен по делото. Предвид изложеното, необоснован на доказателствата по делото е изводът на съда, че са налице предпоставките за издаването на спорната заповед. Ако лицето отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище, което не е изследвано практически, наемното му правоотношение, на основание посочената разпоредба на чл. 46, ал. 4 ЗОС е било възможно да бъде продължено. По всички изложени съображения решението предмет на контрол макар да е валидно и допустимо е неправилно, поради което на основание чл. 222, ал. 2, предл. първо АПК подлежи на отмяна. На основание чл. 222, ал. 1 АПК вместо него, следва да се постанови друго, с което предвид всичко гореизложено оспорената от Асанов Заповед № 1585 от 30.12.2014 г., издадена от кмета на Община Балчик бъде отменена като незаконосъобразна. При този изход на спора на Асанов се следват сторените в двете съдебни инстанции разноски за държавни такси и адвокатско възнаграждение, доказателства за реалното изплащане на които са представени по делото: за държавни такси в размер на 15,00 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,