Решение № 4179 от 3.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7750/2021 г.

Решение № 4179 от 3.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7750/2021 г., I о., докладчик председателят Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу решение № 693/16.04.2021 г. на Административен съд Благоевград по адм. д. № 865 по описа за 2020 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-22000119000702-091-001/17.12.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София в частта, неотменена при оспорването по административен ред. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие със съществените съдопроизводствени правила и с материалния закон. Твърди пропуск на съда да формира мотиви по спора за съществуването на установените с РА задължения за корпоративен данък. Отправя упреци към дейността на съда по преценка на доказателствените средства при решаване на спора за отреченото с РА право на приспадане на данъчен кредит. Според него тази дейност се ограничава единствено до възпроизвеждане на заключенията на основното и допълнителното заключения на съдебно-счетоводната експертизи и не включва анализ на доказателствата по доставчици, а такъв анализ бил дължим с оглед различния предмет на доставките. Не били обсъдени представените от жалбоподателя в о. с. з. на 10.01.2021 г. нови доказателства. Не ставало ясно кои са приетите за установени от съда факти, за да обоснове извод за осъществяване на доставките. Пренебрегнати били доводите от юрисдикционния акт при оспорването на РА по административен ред. Сам касаторът обсъжда представените в хода на съдебното дирене пред първата инстанция писмени доказателства. Изразява убеждение, че със събраните в хода на ревизията и с новопредставените писмени доказателства не се установява спорния факт на осъществяване на доставките от издателите на фактурите. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "Елос" ООД отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора е за основателност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Пред АС Благоевград е оспорена неотменената при обжалването по административен ред част от ревизионен акт № Р-22000119000702-091-001/17.12.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, поправен с ревизионен акт за поправка на ревизионен акт /РАПРА/ № П-22000120056678-003-001/6.04.2020 г., с която са установени в тежест на "Елос" ООД допълнителни задължения за ДДС в общ размер 95 958.59 лева и за лихви за забава в общ размер 25 535. 17 лева и за корпоративен данък за отчетната 2017 г. в размер 17 954. 41 лева със закъснителна лихва 2 604.54 лева. Източник на задължението за косвения данък е извършена от органите по приходите корекция на декларираните от РЛ резултати по ЗДДС в отделни данъчни периоди заради отказ да се признае упражнено в тези периоди право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 102 262. 67 лева. Отреченото данъчно предимство е по 6 бр. фактури, издадени от "Прайм констракшън" ЕООД с предмет на доставките СМР и компоненти за видеонаблюдение; по 10 бр. фактури, издадени от "Портокали" ЕООД с предмет на доставките СМР и рекламни услуги; по 13 бр. фактури, издадени от "Тренд дивелопмънт" ЕООД с предмет на доставките СМР и изграждане на интегрирана система за съхранение на лични данни; по 4 бр. фактури, издадени от "Бул строй 2018" ЕООД с предмет на доставките наем на превозно средство и по 3 бр. фактури, издадени от "Термо софтуер инженеринг" ЕООД с предмет на доставките СМР. По установяванията на органите по приходите с изключение на "Тренд дивелопмънт" ЕООД никой от доставчиците не е наел лица по трудово правоотношение в периодите на доставките. Представените договори и приемо-предавателни протоколи не установявали извършени СМР, тъй като липсвали информационни източници за местонахождението и собствеността върху обектите, вложените материали, използваната строителна техника и т. н. Заявено е очакване за установяване на лицата изготвили рекламната визия на паната по фактурите на "Портокали" ЕООД и на информация за отпечатването, монтажа и демонтажа на съоръженията, както и на лицата извършили фактически интегриране на система за защита на лични данни по доставката, документирана от "Тренд дивелопмънт" ЕООД при отчитане на обстоятелството, че за тази доставка е платено по чужда банкова сметка. Към установените факти е отнесен и този, че доставчикът "Бул строй 2018" ЕООД не притежава МПС, които да отдаде под наем, а и превозните средства не са индивидуализирани. Отказът да се признае правото на приспадане е основан на разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. Задължението за корпоративен данък е резултат от преобразуване на декларирания СФЛ за 2017 г. на основание чл. 16, ал. 2, т. 6 ЗКПО и чл. 23, ал. 2, т. 1 ЗКПО с данъчни постоянни разлики по чл. 26, т. т. 1 и 2 ЗКПО в размер 149 770 лева, представляващи отчетени разходи по фактури, издадени от "Термо софтуер инженеринг" ЕООД, "МК консулт груп" ЕООД, "Девис" ЕООД, "Авенир фарма" ЕООД, "Елвиа комерс" ЕООД, "Нова медия 2017" ЕООД и "СН Инвест 17" ЕООД. Според органите по приходите фактурите не документират осъществени стопански операции, разходите отчетени по тях не са във връзка със стопанската дейност на РЛ и начисленото за неизвършени услуги възнаграждение представлява отклонение от данъчно облагане. С първоинстанционното решение е отменен РА в обжалваната част. Съдът е описал динамичния фактически състав по издаване на РА. Признал е компетентността на издателите на му и е отрекъл в извънсъдебната фаза на производството да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Констатациите в мотивите на съдебния акт възсъздават значителни части от заключенията на ССЕ. Правни изводи са обективирани само по спора за правото на приспадане на данъчен кредит и се свеждат до извод за осъществяване на предпоставките за възникване на данъчното предимство. Решението е неправилно. Основателни са касационните оплаквания за допуснати при постановяването на оспореното решение съществени нарушения на процесуални правила. Решението на АС Благоевград не съдържа преценка на доказателствата и констатации по фактите. Липсват правни изводи по спора за съществуването на установените с РА публични задължения за корпоративен данък за 2017 г. и за акцесорното задължение за лихви. Не е даден отговор на нито един от доводите на ответника в първоинстанционното производство. Преценката на доказателствата предполага обсъждане на доказателствените средства за определяне на доказателствената им стойност. В резултат на тази оценъчна дейност съдът следва да определи кои факти приема за доказани, т. е да извърши фактически констатации. Отнасяйки тези констатации към хипотезата на съответната материалноправна норма да формира правни изводи относно съществуването на спорното право/задължение - вж. чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Не представлява оценка на доказателствените източници възпроизвеждането на юрисдикционния акт на директора на Дирекция ОДОП. Доказателствените източници не са обсъдени, не е преценена доказателствената им стойност и не е заявено от съда кои факти приема за установени. Познавателната дейност на съда се е свела до преразказ на заключенията на ССЕ. Макар да е ограничил обсега на доказване до единствено спорния факт на осъществяване на доставките, като елемент от пораждащия правото на приспадане на данъчен кредит фактически състав, първостепенният съд не е посочил на кои информационни източници и то преценени по правилата на чл. 236, ал. 2 във вр. с чл. 12 ГПК и по препращане от § 2 от ДР на ДОПК е основал извод за осъществяването му. В о. с. з на 19.01.2021 г. са приети представени от жалбоподателя писмени доказателства, за чието съществуване не е споменато. Опущенията на съда в процеса на доказване опорочават и правораздавателната дейност за привързване на правни последици към установените факти - чл. 235, ал. 2 от ГПК. Средството за преодоляване на възприетите опущения на първостепенния съд е отмяната на постановеното от него решение /чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК/ и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС Благоевград. Дължимо е постановяване на заключителен съдебен акт със съдържанието по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК. Първостепенният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото във ВАС в съответствие с правилото на чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение