Решение № 5783 от 07.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 51/2009 г.

Решение № 5783 от 07.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 51/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 АПК. Образувано е по касационна жалба на Гергана Стайкова Зашкева от гр. Самоков срещу решение № 612 от 29.10.2008 г. по адм. д. № 307/2008 г. по описа на Административен съд - София-област, IV състав. Релевирани оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - София-област не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 612 от 29.10.2008 г. по адм. д. № 307/2008 г., Административен съд - София-област, IV състав е отхвърлил жалбата на Гергана Стайкова Зашкева от гр. Самоков против Решение № 15 от 12.03.2008 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - София-област, с което е оставено в сила Разпореждане № 6909237430/70 от 17.09.2007 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на Националния осигурителен институт - София-област. Съдът е приел за установено, че жалбоподателката няма право на наследствена пенсия, тъй като преживелият съпруг може да получава такава пенсия по реда на чл. 31, ал. 1, б. "в" от ЗП (отм.) за времето, когато не работи и се грижи за кръга от лица, посочени в разпоредбата, на които условия Зашкева не отговаря. Направен е окончателния извод за законосъобразност на административния акт, предмет на съдебен контрол. Обжалваното решение на Административен съд - София-област не страда от визираното в касационната жалба отменително основание. По първоначалното дело е било безспорно установено, че Зашкева е в започнала работа на 26.09.2002 г. в "Самел-90" АД, продължава да работи в същата фирма без да е налице прекратяване на осигуряването за целия спорен период. В тази връзка са представените по цитираното дело данни от Персоналния регистър на осигурените лица, които обстоятелства не са били оспорени от жалбоподателката по това дело. С настоящата касационна жалба не се сочат нови, различни доказателства в тази връзка. Нещо повече касаторката изрично заявява, че не оспорва факта, че работи. Видно от данните по административната преписка на Зашкева е била отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 1.11.1995 г. по чл. 31, ал. 1, б. "в" от Закона за пенсиите (отм.). Съгласно този текст наследствената пенсия се отпуска на съпругата, независимо от възрастта или трудоспособността, ако не работи и се грижи за децата, ненавършили 16-годишна възраст. Следователно такава пенсия се дължи само ако лицето не работи, което законово условие не е налице за касаторката след 26.09.2002 г. В тази връзка административният орган не е нарушил разпоредбата на § 8 от ПЗР на КСО , тъй като започвайки работа и при действието на отменения нормативен акт - Закона за пенсиите, преживелият съпруг губи правото на наследствена пенсия. Правата на Даяна Иванова Зашкева, дъщеря на касаторката и на покойния й съпруг Иван Добринов Зашкев, също не са били нарушени, тъй като с Разпореждане № 9311037251 по протокол 70 от 17.09.2007 г. й е била определена наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 26.09.2002 г. Това обстоятелство Гергана Зашкева не коментира. Що се касае до решение № 9 от 15.02.2007 г. по адм. д. № 264/2006 г. по описа на Софийски окръжен съд, Административно отделение, същото е постановено по друг административен акт. При издаването на Разпореждане № 6909237430/70 от 17.09.2007 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на Националния осигурителен институт - София-област административният орган се е съобразил и с Указ № 487 от 18.12.2006 г. на Президента на Република България за опрощаване на дължимите към държавата суми. По изложените съображения настоящата касационна жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното съдебно решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,