Решение № 396 от 29.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 429/2009 г.

Решение № 396 от 29.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 429/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателя Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание искане на осъдения А. С. А. за отмяна по реда на възобновяването на постановеното по внохд № 231/2008 г. на Окръжен съд Бургас решение № 240/12.01.2009 г. и оправдаването му по обвинението по чл. 216, ал. 5 /предишна ал. 3/ във вр. с ал. 1 НК. Алтернативно се иска връщане на делото на досъдебното или съдебно производство за ново разглеждане.

Искането се основава на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство, и изготвяне на обвинителния акт, които са ограничили правото му на защита.

Поддържат се и нарушения на процесуалните правила, допуснати от въззивния съд, изразяващи се в нарушения при проверката и оценката на доказателствата по делото, довели до погрешни фактически констатации.

В искането освен това се излага довод и за допуснато нарушение на материалния закон, тъй като е приложена нормата на чл. 216, ал. 5/предишна ал. 3 от НК и А. е бил осъден, без да са налице каквито и да е било доказателства, които да доказват обвинението от обективна и субективна страна.

Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за неоснователност на искането.

Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното:

С присъда № 285 от 20.06.2008 г. по нохд № 2/2006 г. Районен съд- Несебър е признал подсъдимия А. С. А. за ВИНОВЕН в това, че за периода юли- септември 1998 г. в ТК"Слънчев бряг" противозаконно повредил чужда недвижима вещ- ресторант " Кубански казаци", като е причинил значителни вреди на стойност 42062131,49 лева, поради което и на основание чл. 216, ал. 5/предишна ал. 3/ във вр.с ал. 1 и чл. 54 НК ГО ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Признал е подсъдимия за ВИНОВЕН и в това, че за периода юли-септември 1998 г. в ТК "Слънчев бряг" от ресторант Кубански казаци" противозаконно е присвоил чужди движими вещи на обща стойност 36511411/тридесет и шест милиона петстотин и единадесет хиляди и четиристотин и единадесет/неденоминирани лева/-особено големи размери, които владеел, собственост на М. В. от гр. Н., поради което и на основание чл. 206, ал. 3 във вр.с ал. 1 и чл. 54 НК ГО ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ЛИШИЛ е подсъдимия от правото да заема държавна и обществена длъжност, както и да упражнява професия, свързана с финансова отчетност за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

ПОСТАНОВИЛ е и КОНФИСКАЦИЯ на една втора от имуществото на подсъдимия.

На основание чл. 23 НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ на подсъдимия едно ОБЩО наказание лишаване от свобода, най-тежкото в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изтърпяването на което е ОТЛОЖИЛ за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

С горното решение Окръжният съд-Бургас е ИЗМЕНИЛ присъдата, като е ОТМЕНИЛ присъдата и е оправдал подсъдимия в частта по обвинението по чл. 206, ал. 3 във вр.с ал. 12 НК. ОТМЕНИЛ е присъдата в частта за групиране на наказанията по чл. 23, ал. 1 НК. ОТМЕНИЛ е присъдата в частта, с която за деянието по чл. 216, ал. 5 и чл. 37 НК е бил лишен от право да заема държавно и обществена длъжност, както и да упражнява професия свързана с финансова отчетност за срок от две години.

ИЗМЕНИЛ е присъдата в частта по чл. 66, ал. 1 НК като е НАМАЛИЛ изпитателния срок от четири на ТРИ ГОДИНИ. ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й част.

С настоящето искане се атакува единствено обвинението по чл. 216 НК, което е приключило с осъдителна присъда.

Искането е процесуално допустимо. Подадено е от осъдения в 6-месечния срок по чл. 421, ал. 3 НПК от влизане на присъдата в сила, която не е проверявана по касационен ред.

Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО:

По доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Изложени пространно в искането, те се състоят в следното: 1. Нарушения допуснати на стадия на досъдебното производство при изготвяне на обвинителния акт, изразяващи си в това, че прокурорът не е посочил предмета на престъплението, не е конкретизирал имуществото, не е посочил начина на извършване на деянието, както и доказателствата които го установяват, не е ясно в заключителната част за какво е обвинен - за унищожаване или за повреждане на чужда вещ. Обвинението било неясно, което е довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия, тъй като обвинителният акт не е дал възможност да разбере в какво се обвинява, и обстоятелствата свързани с това. Освен това, съществувало различие между цените на отделните вещи в съдебно техническата експертиза с вх. № 814/18.05.2001 г. и постановлението на разследващия орган за привличането на обвиняемия. Не било ясно още, въз основа на какви доказателства е установено наличието на повредени и унищожени вещи, след като липсвали доказателства за това какво е приел подсъдимия от АД "Слънчев бряг", като наемател, както и от фамилия В.

1. Нарушения на процесуалните правила в стадия на съдебното производство в двете съдебни инстанции, състоящи се в: неправилна оценка на доказателствата и кредитиране на показанията на свидетели, които не са били очевидци на демонтажа на вещите в ресторанта, а невъзприемане показанията на очевидците М. А., Кр. Кръстев, Хр. Спасов, Ат. Каишев и К. Неправилно бил ценен снимковия материал,, също и протокола за оглед на местопроизшествието, направени месеци след освобождаването на ресторанта от подсъдимия. Неправилно била приета в съдебно заседание на 20.06.2008 г. оспорената от подсъдимия съдебна експертиза. Съдът е излязъл от рамките на обвинението, като е приел че деянието е осъществено чрез използване на трети лица, съзнателно мотивирайки ги да повредят чуждата вещ.

Изброените доводи са идентични с поддържаните в жалбата/вкл. и допълнителната/ депозирани пред въззивния съд, който в рамките на въззивната проверка е дал отговор по реда на чл. 339, ал. 1 НПК.

Съображенията изложени в мотивите се споделят от настоящата инстанция.

Нарушения при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати. Формата и съдържанието му изцяло съответстват на ТР № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т.н.д. № 2/2002 г. на ОСНК.

Приложеният по делото обвинителен акт съдържа необходимите реквизити визирани в чл. 246 НПК. В обстоятелствената му част са изложени всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението по чл. 216, ал. 3 НК, както и участието на подсъдимия в него. Посочено е, че след 23.07.1998 г. започнал да изнася от ресторанта, собственост на св. В движимите вещи-машини и съоръжения и да ги складира в складовете си. При изнасянето на вещите, подсъдимият е ползвал персонала на наетото от него заведение, както и наети допълнително работници. Отразено е, че по негово нареждане свидетелите Б, Каишев и А. демонтирали парковото осветление, металните врати, аспирационната система, електрическите осветителни тела, централният водомер, дори керемидите по покрива, като демонтирането е осъществено с помощта на кирки и било извършено максимално бързо, като свързващите елементи, са били изкъртвани насила. Посочена е стойността на повредените и унищожените вещи, подробно описани по вид и цена . Обстоятелството, че вещите са конкретизирани в заключителната част на обвинителния акт не съставлява нарушение, тъй като тяхната обща стойност е изрично отбелязана в обстоятелствената част, и тя изцяло съответства на поименно изброените повредени и унищожени вещи. Предмета на престъпление е изрично уточнен с обвинителния акт, който съставлява единство на обяснителна/обстоятелствена/ част и заключителна част. Визирани са и гласните и писмени доказателства, обуславящи обвинителната теза. Неправилно се поддържа, че деянието не е конкретизирано. Видно е от обвинителния акт, че в него са посочени съставомерните признаци на възведеното обвинение за деяние по чл. 216, ал. 3 НК, което е конкретизирано по място и време на извършването му. С фактите и обстоятелствата подсъдимият е бил запознат и не е бил лишен от правото на защита.

Оплакванията за неправилната оценка на събрания доказателствен материал, респ.частичното кредитиране на разпитаните свидетели също е обсъдено от въззивния съд.

Правото на съда да възприеме част от доказателствата, а други да не кредитира е суверенно, обусловено от принципа за непосредственост по чл. 18 НПК. Съдът основава решението си върху доказателствения материал, който събира и проверява лично в пределите на своята компетентност. В този смисъл, преценката за доказателствената стойност на показанията на свидетелите В, Кралев, Чобанов, Касапов, Бабев и М., както и частично на А., Кръстев, Кайряков и С. почива на конкретните факти, установени и проверени по делото. Установено е, че след прекратил експлоатацията на заведението "Руска тройка" - бивш "Казански казаци"-реституирана земя на наследниците на Д. В. и закупено от тях заведението построено върху нея, в периода м.юли-м.септември 1998 г. по нареждане на подсъдимия, наети от него работници, сред които свидетелите Б, Каишев и М. А. чрез физическо въздействие - отделяне, откачване, отвиване, срязване, разбиване, късане, изкъртване и пр. са увредили и унищожили различни съставни елементи от изградените системи в различните помещения от ресторанта. Св. Н. К. технически ръководител и вещо лице към БОС, ангажиран от св. В в изготвения от него протокол/л.133-135, т. 1 от дос.пр./, с когото посетили отново обекта на 17.09.1998 г. описал състоянието на заведението, след напускането му от подсъдимия.

По отношение на свидетелите М. А., Кр. Кръстев, Хр. Спасов, Ат. Каишев и К., чиито показания не са кредитирани в цялост, предходните инстанции са изложили мотиви в съответствие с чл. 305, ал. 3 НПК - за първоинстанционния съд/ и чл. 339, ал. 2 НПК - за въззивната инстанция. Мотивите са съобразени с конкретните данни, а именно, че посочените свидетели са заинтересовани поради наемането им и заплащането им от подсъдимия да депозират показания, които да благоприятстват последния относно даденото от него нареждане. В този смисъл, заявеното от тях, че демонтирали и изнасяли само собствените и поставени от А. вещи, е в противоречие с останалия доказателствен материал.

Относно констативния протокол и опис съставен от св. К, който съдържа данни за състоянието, в което е оставено заведението от подсъдимия след изнасяне на вещите в него и причинените щети, въззивният съд е взел отношение на л.21 от мотивите. Съдът е приел искането за игнориране на констативния протокол с описа на констатираните от св. К щети за неоснователен. Обстоятелствата в него са потвърдени от св. В от разпитания св. К. Д. е частен писмен, със съдържание възпроизведено от посочените лица, при посещението им в обекта на 17.09.1998 г. и е приложен в т., л. 133-135 от дос.пр. Констатациите в него са възпроизведени и от Кр. В. Независимо, че св. В са пострадали от деянието на подсъдимия, те са и очевидци на последиците от действията на последния, чиито показания ведно с тези на св. К съставляват годно доказателство, което е послужило при изготвената съдебна техническа експертиза. Освен посочения документ, по делото е приложен и протокол за оглед на местопроизшествието с дата 25.11.1998 г.със снимков материал, за които подсъдимият също неоснователно възразява, както и протокол за оглед от 8.06.2000 г. Независимо, че е изготвен по-късно, отразеното в него съответства на състоянието на обекта през м. август 1998 г., когато подсъдимият го е напуснал. Това обстоятелство е отразено от поемното лице М. В. подписал протокола, което е присъствало и на огледа на 25.11.1998 г.

Възражението, че съдът е приел на 20.06.2008 г. неправилна е необоснована експертиза е обсъдено от въззивния съд. Прието е, че паричната равностойност на предмета на престъпление се определя по средните пазарни цени към момента на деянието, а не по балансовата стойност и овехтяването на отделните вещи.

Съдът е отговорил и на довода относно статута на заведението. Защитата е поддържала, че това е незаконен строеж, който подлежи на събаряне, поради което не би могло изобщо да се поставя въпрос за паричната му стойност. По делото е установено, че с влязло в сила решение № 194 по гр. д. № 603/1993 г. Нес. районен съд е осъдил АД"Слънчев бряг" да предаде собствеността и владението на ресторант "Кубански казаци" намиращ сe в ТК"Слънчев бряг", общ. Несебър, изграден в дворно място, собственост на наследниците на Д. В. М. В., Дим. Вангелов, Кр. Вангелов и Ив. В. През 1997 г. Вангелови сключили споразумение с АД"Слънчев бряг", по силата на което те заплатили сумата 20 850 000 неденоминирани лева на дружеството, представляваща средната пазарна цена на ресторанта, с което имуществените отношения между двете страни били уредени. Изложеното не поставя под съмнение факта на придобит по силата на реституцията и споразумение за продажба обект, че той е валидно съществуващ със своя цена, дадена след експертна съдебно-техническа експертиза/т. 1, л. 20 от дос. пр./. Следователно към инкриминирания период обектът е съществувал реално, притежавал е парична стойност, и е могъл да бъде предмет на деяние по възведеното обвинение. В посоченото решение е отбелязано, че при строежа на обекта не е спазена разпоредбата на чл. 224 и сл. от ППЗТСУ (отм.), което прави обекта незаконно изграден. Съдът обаче пояснява, че въпреки това обектът е подобрение в имота на наследниците, което обстоятелство може да се реши по реда на чл. 72 и сл. от ЗС в случай на спор между тях и дружеството. Без значение е дали обекта е законен или не, щом като собствениците на земята не искат неговото премахване, а приемат строежа, съгласно ПВС 6 от 1974 г. От данните по делото е видно, че страните са били съгласни с фактическото положение, наследниците са приели строежа и са заплатили неговата стойност. С протокол за въвод от 09.07.1997 г./ л.120- 121/ от дос.пр., въз основа на изпълнителен лист по гр. д. № 603/93 г. наследниците са въведени в обекта, на който въвод е присъствал и подсъдимия Ал. А., полагайки подпис в протокола като лице-наемател.

Относно нарушението на материалния закон.

Поддържа се в искането, че съдилищата са постановили осъдителна присъда, без да са налице каквито и да е доказателства от обективна и субективна страна. Не бил доказан предмета на престъпление/ повредените и унищожени вещи/, каквито изобщо не съществували. Не била установена по безсъмнен начин и собствеността на процесните вещи. Не ставало ясно защо описаните вещи-унищожени и повредени са част от недвижимия имот. Нямало доказателство за умишлено или по непредпазливост въздействие лично от подсъдимия върху вещите, както и да е мотивирал трети лице де извършат престъплението.

Доводът е неоснователен и обсъден от въззивния съд.

Деянието е доказано в съответствие с чл. 303, ал. 2 НПК.

Подсъдимият противоправно, без правно основание е повредил чужд имот, какъвто в случая се явява ресторант"Кубански казаци". Той е бил наемател както в отношенията си с ЕАД"Слънчев бряг", така и с наследниците В, на които е била възстановена собствеността на земята върху която е бил построен ресторанта. Последният е станал тяхна собственост по силата на договор за покупко-продажба с ЕАД"Слънчев бряг". Обективно е установено, че след като отказал да плаща определения от В. наем, подсъдимият е разпоредил демонтажа на инсталираните в обекта вещи на свои работници и наети лица, съзнателно мотивирайки ги да повредят чуждите вещи, обяснявайки им, че на собствениците следва да се предаде само сградата.

Независимо, че въздействието върху процесните вещи не е осъществено лично от подсъдимия, деянието по чл. 216, ал. 3 вр.с ал. 1 НК е съставомерно, тъй като именно той е причинил виновно и противоправно престъпния резултат, чрез мотивиране и използване действията на трети лица. В резултат на разпореденото и осъществено физическо въздействие, са били отделени множество съставни части на съоръжения и инсталации в помещенията на ресторанта, довело до неговото частично увреждане. Всички елементи върху които е упражнено физическо въздействие са били трайно прикрепени към помещенията, структурно и функционално свързани с различни системи на сградата и като такива са представлявали съставна част от недвижимия имот. Установено е, че в резултат на извършеното, ресторантът е бил временно негоден за ползване по предназначението си.

Деянието е доказано и от субективна страна.

Извън показанията на свидетелите участващи в демонтажа на части и съоръжения, съществени са и тези на св. М. В., която в жалбата - сигнал до РП-Несебър - л.13, т. 1 от дос.пр., и в съд.зас. /л.77 от първ. дело/ е заявила, че в телефонен разговор подсъдимият казал, че ще й предаде "четири стени" и ще "събори, ще ликвидира този ресторант". От данните по делото става ясно още, че А. по сигнал на М. В. за изнасяне на вещи от обекта, е бил предупреждаван за това доколкото има спорни въпроси да ги решава по законен ред-л.8, л.52 от дос.пр.т. 1.

С оглед на изложените фактически обстоятелства, установени и приети от редовните съдебни инстанции, които не подлежат на преобсъждане от касационната инстанция, изводите за съставомерността на инкриминираното деяние, авторството и наказателната отговорност на осъдения А. са съответни на събраните, проверени и анализирани доказателства.

Настоящият касационен състав не констатира съдилищата да са допуснали нарушения на процесуалните правила, респ.нарушение във връзка с приложението на закона, които да водят до извод, че съдебният акт е постановен при съществени нарушения по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Разпоредбите на чл. 13, 14, чл. 107, ал. 5 НПК са спазени от съдилищата, делото е разглеждано два пъти от първоинстанционния и въззивния съд, събрани са всички възможни и относими към предмета на обвинението доказателства.

Предвид горните мотиви, тъй като при постановяване на присъдата и решението касателно обвинението по чл. 216 НК не са допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 НПК, искането за възобновяване на делото и отмяна на съдебните актове по реда на извънредното производство по глава тридесет и трета от НПК, следва да се остави без уважение.

К. съобрази изложеното, трето наказателно отделение на Върховния касационен съд