Решение № 15814 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11958/2016 г.

Решение № 15814 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11958/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова С. А. С. е подал касационна жалба срещу решението от 7.06.2016 г. по адм. дело № 5577/2015 г. по описа на Административния съд- С. град, с което са отхвърлени предявените от него срещу Държавната комисия по хазарта иск за присъждане на обезщетение в размер на 113 000 лева за имуществени вреди, причинени в периода 1.05.2010 г. - 19.01.2015 г. и иск за присъждане на обезщетение в размер на 15 000 лева за неимуществени вреди, причинени в периода 1.04.2010 г. - 22.03.2013 г. от заповед № 110/25.03.2010 г. на председателя на Държавната комисия по хазарта за прекратяване на служебното му правоотношение, ведно със законната лихва от 04.02.2012 г. до окончателното плащане. Направено е оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважат предявените искове. Държавната комисия по хазарта е оспорила жалбата и е поискала присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че С. А. С. изпълнявал длъжността "главен директор" на дирекция "Разрешения и контрол върху хазартната дейност" в Държавната комисия по хазарта. Служебното му правоотношение било прекратено със заповед № 110/25.03.2010 г. на председателя на Държавната комисия по хазарта. С решение от 17.01.2014 г. по адм. дело № 5402/2013 г. по описа на Административния съд- С. град, влязло в сила на 5.01.2015 г., заповедта на председателя на Държавната комисия по хазарта за прекратяване на служебното правоотношение на С. С. била обявена за нищожна. Със заповед № ЧР-01-6/19.01.2015 г. на председателя на Държавната комисия по хазарта С. бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. Считано от 9.05.2011 г., ищецът упражнил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В периода 28.04.2010 г. - 21.05.2012 г. С. С. работил на друга работа по трудов договор. С влязло в сила съдебно решение от 26.10.2015 г. по адм. дело № 6510/2013 г. по описа на Административния съд- С. град. Д. комисия по хазарта била осъдена да заплати на С. С. обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител за срок от 6 месеца в размер на 3 702,63 лева, заедно със законната лихва, считано от 05.01.2015 г. Въз основа на тази фактическа обстановка административният съд приел, че предявените искове по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди са неоснователни. Съдът се позовал на разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, според която законът не се прилага ако закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение. Първоинстанционният съд посочил, че специалният Закон за държавния служител определя обезщетението, дължимо при незаконно прекратяване на служебното правоотношение, което изключва отговорността на ответника по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Алтернативно съдът обсъдил и липсата на доказателства за претендираните имуществени и неимуществени вреди. Според първоинстанционният съд, ищецът не ангажирал доказателства за размера на възнаграждението, което би получавал в рамките на исковия период. По делото не било установено и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между негативните емоционални преживявания и заболяването на ищеца от диабет и обявената за нищожна заповед за прекратяване на служебното му правоотношение. По тези съображения административният съд отхвърлил предявените искове и присъдил в полза на Държавната комисия по хазарта юрисконсултско възнаграждение в размер на 6310 лева. Касационната инстанция намира, че решението в частта, в която са отхвърлени предявените искове, съответства на материалния закон. Предявените на основание Закона за отговорността на държавата и общините за вреди искове за обезщетяване на вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт, подлежат на отхвърляне поради наличието на специален закон, който ограничава отговорността за вреди на юридическото лице до обезщетение в размер на основната заплата, определена към момента на признаване на уволнението за незаконно, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Както е отбелязал административният съд, налице е изрична правна норма, с която се изключва отговорността на юридическото лице по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. При положение, че ищецът е получил обезщетението, което предвижда специалният закон, административният съд законосъобразно е отхвърлил предявените искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. В подкрепа на извода, че когато вредите са причинени от незаконно уволнение, се прилага специалният закон, е и разпоредбата на чл. 100, ал. 4 от Закона за държавния служител. Тази разпоредба дава право на държавните служители да претендират обезщетение при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди в случаите, когато незаконно са били отстранени от работа, а това означава, че в останалите случаи, свързани със засягане на защитими права на лица на държавна служба, отговорността се реализира по друг ред. В тази част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Решението е неправилно в частта, в която е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 310 лева. Съдът е определил размера на възнаграждението съобразно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение. Действително, решението е постановено преди изменението на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), съгласно което размерът на присъденото възнаграждение на юрисконсулта не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Независимо от това и в действащата към оня момент редакция на чл. 78, ал. 8 ГПК не е предвидено препращане към Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. Използваният в текста на разпоредбата израз "адвокатско възнаграждение" не означава, че възнаграждението се определя съобразно акт, който намира приложение за възнагражденията на лицата, упражняващи адвокатска професия. При положение, че нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК (редакция ДВ бр. 59 от 20 юли 2007 г.), не посочва размер на възнаграждението, нито препраща към Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. административният съд е следвало да присъди възнаграждението в полза на юридическото лице, защитавано от юрисконсулт, по своя преценка, като съобрази с обема и качеството на положения труд. Решението следва да се отмени в частта за разноските за разликата над сумата 100 лева, която съответства по размер на фактическата и правна сложност на делото и употребения за представителството на Държавната комисия по хазарта труд. С оглед изхода на делото пред касационната инстанция, на основание чл. 78, ал. 8, предл. 2 ГПК, в полза на Държавната комисия по хазарта следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд