Решение № 2948 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11418/2011 г.

Решение № 2948 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11418/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 2731 от 06.06.2011 г., постановено по адм. д. № 8326/2010 г. Административен съд София-град по жалба на Петя Георгиева Андонова от гр. Сандански е отменил като незаконосъобразно ЕР на НЕЛК № 0458 от зас. 117 от 09.07.2010 г. в частта му, с която е потвърдил ЕР на ТЕЛК № 0767 от 23.04.2010 г. относно % трудова неработоспособност. Върнал е преписката на ответника за произнасяне съобразно мотивите на решението. Срещу това решение чрез процесуален представител е подадена касационна жалба от НЕЛК с оплакване, че е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответницата по делото Петя Георгиева Андонова се явява лично, оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок, от надлежна страна и допустима, а по същество за неоснователна. Предмет на производството пред първата съдебна инстанция е ЕР на НЕЛК № 0458 от зас. 117 от 09.07.2010 г. в частта му, с която е потвърдил ЕР на ТЕЛК № 0767 от 23.04.2010 г. относно определените на жалбоподателката Петя Андонова 36% трудова неработоспособност за отразените в акта общи заболявания, водещото от които е бронхиална астма-леко към средно тежко протичане, а се констатират още артериална хипертония II- стадий, сърдечна форма, нестабилна стенокардия, чернодробна стеатоза, хроничен гастродуодент, хиатус херния и др. Поради необходимостта от специални медицински познания, по делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, чието заключение е прието в съдебно заседание без възражения от страните. Съдът в мотивите на обжалваното решение е приел, че заключението на изготвената по делото медицинска експертиза опровергава констатациите на органа по медицинската експертиза досежно определения процент на трайно намалена работоспособност за заболяването бронхиална астма. Според експерта - бронхиалната астма на Андонова не е лека форма, а е средно към тежко протичаща, което води до неправилно определен процент на трайно намалена работоспособност и налага промяна на процента към по-висок. По делото са приложени писмени доказателства - епикризи от различни болнични заведения - Специализирана болница за активно лечение по белодробни болести "Св. София", МБАЛ"Св. Врач" ЕООД гр. Сандански, установяващи необходимостта от непрекъснато лечение на Петя Андонова за установеното заболяване от 2003 г. в епикриза от МБАЛ"Александровска" и продължаващо към настоящия момент, което опровергава твърденията на НЕЛК за липсата на данни за базисна терапия. Съдът е обосновал правните изводи, че с оглед на установената неработоспособност за средна към тежка форма, най-ниският процент неработоспособност е 40%, а максималният е 70%, което сочи за занижаване на % при жалбоподателката в оспореното ЕР, който е 36%. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Представените по делото епикризи на жалбоподателката, въз основа на които вещото лице е изготвило заключението си, са от моменти, предхождащи издаването на оспореното ЕР на НЕЛК № 0458 от 09.07.2010 г. Те са обусловили и становището на експерта за занижение на определения процент неработоспособност от страна на НЕЛК, към момента на издаване на акта. Настоящата инстанция счита, че неправилно съдът е цитирал ал. 2 от нормата, според която установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. В случая, това са обясненията на жалбоподателката в съдебно заседание от 18.05.2011 г. за състоянието й, които не е следвало да бъдат причислявани към "факти от значение за делото", поради това, че изхождат от самата страна и касаят състоянието й след издаване на оспореното ЕР. Тази неточност, обаче, не може да се приеме за съществен порок на съдебното решение, тъй като мотивите съдържат и други правни доводи, които са съществени при осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност на процесния административен акт. По изложените съображения касационният състав счита, че не са налице основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,