Решение № 12841 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9261/2014 г.

Решение № 12841 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9261/2014 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директорът на Дирекция "Социално подпомагане"-гр. Варна, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие старши юрисконсулт Елизабета Смъркова, срещу решение № 1138/15.05.2014 г. постановено по адм. дело № 4442/2013 г. по описа на Административен съд Варна. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че обжалваната Заповед № СЗ-Д-Вн-05-1-11/4193/9.08.2013 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Варна, не е нищожна, тъй като не страда от изброените в чл. 146 от АПК пороци. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът Весела Цветкова не изразила становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 2 от АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение е обявена за нищожна Заповед № СЗ-Д-Вн-05-1-11/4193/9.08.2013 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Варна, с която е отказано на Весела Цветкова отпускане на месечна помощ за 1 дете с трайни увреждания Александър Златев по реда на чл. 7, ал. 8 от ЗСПД, считано от 1.07.2013 г. до 30.06.2014 г., осъдена е Дирекция "Социално подпомагане" - Варна да заплати в полза на Весела Цветкова сумата в размер на 260 /двеста и шестдесет/ лева, представляваща разноски по делото, и преписката е върната на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Варна за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона дадени в мотивите на съдебното решение. Варненският административен съд е приел, че обжалваната заповед № СЗ-Д-Вн-05-1-11/4193/9.08.2013 г. на Директора на ДСП- Варна е издадена от компетентен орган, при наличие на съществено противоречие между нейния диспозитив и изложените мотиви. Съдът е приел, че от една страна административният орган е изложил мотивите към заповедта, че не са налице основания за отпускане на поисканата месечна помощ за минал период, позовавайки се на чл. 19, ал. 3 от ППЗСПД във вр. с чл. 7, ал. 8 от ЗСПД, а от друга страна в диспозитивната част е посочил, че на Цветкова се отказва отпускане на месечна помощ по чл. 7, ал. 8 от ЗСПД за бъдещ период - от 1.07.2013 г. до 30.06.2014 г. Едновременно с това в мотивите към акта се твърди, че с предходна Заповед № СЗ-Д-Вн-05-1-11/4192/9.08.2013 г. такава месечна помощ вече е отпусната на Весела Цветкова за същия времеви период - от 1.07.2013 г. до 30.06.2014 г., за който период с процесната заповед месечната помощ е отказана. Решението е неправилно. Видно от доказателствата по делото административният орган в мотивите към обжалваната заповед е обосновал отказа си за отпускане на месечна помощ за едно дете за посочения период с оглед на всички обстоятелства свързани с претенцията на Весела Цветкова. В мотивите към заповедта административният орган е изложил съображения поради които счита претенцията на Цветкова за неоснователна както за минало време с оглед на искането й, така и за бъдещо време поради това, че исканата от нея помощ е отпусната с друга заповед. Констатираното от съда противоречие между диспозитива и мотивите на обжалваната Заповед № СЗ-Д-Вн-05-1-11/4192/9.08.2013 г., в случая не съставлява порок, който да води до извода за нищожност на заповедта. Това противоречие е въпрос по съществото на спора и касае законосъобразността на обжалваната заповед. Предвид изложеното, обжалваното решение на Административен съд Варна следва да бъде отменено и тъй като в него няма произнасяне по същество по материалната законосъобразност на оспорената заповед, делото следва да бъде върнато за произнасяне на първоинстанционния съд по този въпрос след обсъждане на доказателствата по делото. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение