Решение № 1554 от 7.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4558/2016 г.

Решение № 1554 от 7.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4558/2016 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Евроконтакт строй" ЕООД, гр. С., чрез своя процесуален представител адв. Венелинова, против Решение № 25/24.02.2016 г., постановено по адм. дело № 451/2015 г. на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 с изх. № 02 - 220 - 2600/3267 от 26.09.2015 г. на Зам. Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - С., с което е отказано отчасти финансово подпомагане по подадено заявление по СЕПП в размер на 27 663,01 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. З АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба моли решението да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да бъде отменен административния акт. Претендира присъждане на направените съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба - зам. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" ангажира становище в посока неоснователност на жалбата, като моли решението като валидно, допустимо и правилно да бъде оставено в сила. Претендират се и сторените по делото разноски.. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав, съобразно чл. 218 АПК като прецени наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административния съд е образувано по жалба на "Евроконтакт строй" ЕООД срещу отказ на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция за изплащане на финансова помощ по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 27 663,01 лева, обективиран в Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 с изх. № 02 - 220 - 2600/3267 от 26.09.2015 г. на Зам. Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - зам. изпълнителният директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия и в предвидената в чл. 59 АПК форма. При издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалноправни разпоредби. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в процесното писмо са посочени правните основания за неговото издаване поотделно за двете схеми СЕПП и НР1, както и словесно са описани причините, поради които на бенефициента "Евроконтакт строй" ЕООД се отказва финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания. Като неразделна част от уведомителното писмо са приложени таблици с допълнения, в които подробно е описано съдържанието на съответните колони - 13 на брой. Отделно са приложени и цитираните вече по горе Таблица № 1 - Оторизирани суми (в лева) и Таблица № 2 - Извършени плащания (в лева). Словесната и табличната част на уведомителното писмо представляват едно цяло и затова в практиката вече се приема, че в административния акт се съдържат и правни, и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и не страда от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В процесното Уведомително писмо са посочени конкретни обстоятелства и като цяло са налице мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто впрочем е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им (макар и не съвсем обстоятелствено-номера, дати и т. н.), с което е спазен принципът за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото уведомително писмо. Позоваването на извършените справки, проверки и т. н. в тяхната съвкупност представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. На следващо място следва да бъде посочено, че съгласно чл. 16б, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол всяка година след приключване на обновяването по чл. 15, ал. 2, Министерството на земеделието и храните открива производство по чл. 66 от Административнопроцесуалния кодекс за одобряване на изготвения специализиран слой "Площи допустими за подпомагане". Това производство представлява сложен фактически състав на процедура, провеждана от министъра на земеделието и храните чрез съответните ОД "Земеделие", която завършва със заповед на министъра на земеделието и храните по чл. 16г, ал. 4 (в конкретния случай с № РД - 46 - 287 от 06.03.2015 г.), с която одобрява окончателния специализиран слой "Площи допустими за подпомагане". Настоящата инстанция намира, че съгласно разпоредбата на чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105, въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи допустими за подпомагане" РА извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Видно от нея РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г ал. 4 от Наредба № 105. В този смисъл заповед № РД - 46 - 287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните създава права и задължения и засяга интереси на земеделските производители. (вж. Т. Р. № 8 от 11.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2015 г., ОСС на ВАС). По делото няма данни издаденият административен акт - заповед № РД - 46 - 287 от 06.03.2015 г. да е обжалван от "Евроконтакт строй" ЕООД в законоустановения 14 - дневен срок, поради което в частта отнасяща се до заявените от него имоти е влязъл в сила и РА както вече бе споменато е обвързана от постановеното в този акт. Неоснователно е релевираното възражение, че заповед № РД - 46 - 287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните не е била съобщена на "Евроконтакт строй" ЕООД, поради което не е започнал да тече срокът за нейното оспорване по отношение на това дружество. В самата жалба е посочено, че "Евроконтакт строй" ЕООД не е участвало в производството по приемане и одобряване на специализирания слой, поради което индивидуално съобщение по реда на чл. 72, ал. 2 от АПК не следва да се изпраща. В този смисъл следва да бъде прието, че законосъобразно заповедта е съобщена по реда, по който е направено уведомяването по чл. 66 от АПК. На последно място следва да бъде посочено, че видно от приетата по делото съдебно техническа експертиза всички описани в процесното уведомително писмо парцели попадат извън приетия със заповед № РД - 46 - 287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните специализиран слой, поради което са недопустими за подпомагане. В този смисъл процентът на наддеклариране е 4.59 %, поради което правилно съгласно чл. 58 от Регламент 1122/2009 е отказано подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 27 663,01 лева. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, основателно се явява искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, определено от съда в размер на 500 лв., съобразно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Размера е определен към момента на приключване на устните състезания и съобразно приложимата редакция на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК преди изменението с ДВ. бр. 8 от 24 Януари 2017 г. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. I от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение