Решение № 2150 от 28.2.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуален представител срещу решение 4348 от 28.06.2022 г. постановено по адм. дело 3022/2022 г. на Административен съд София - град, с което е отменена негова заповед ЧР-СП-82 от 16.03.2022 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Ж. Боговски на основание чл.107, ал.1, т.5 във вр. с чл.108 от ЗДСл. Касационният жалбоподател поддържа в жалбата и писмена защита, че решението е неправилно - постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. По подробно развити доводи в касационната жалба иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу заповедта, в условия на евентуалност делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Претендира сторените разноски пред настоящата инстанция. В представени писмени бележки по делото прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба Ж. Боговски в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител адв. Рухчева оспорва касационната жалба, счита оспореното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила. Претендира разноски, съгласно приложен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед ЧР-СП-82/16.03.2022г. на председателя на Управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура , с която на осн.чл.107, ал.1, т.5 във вр. с чл.108 от ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение на Ж. Боговски, държавен служител, на длъжност директор на дирекция Анализ на риска и оперативен контрол при АПИ с ранг IV старши. За да се произнесе по спора, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но освен изписаното правно основание по чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл., не са посочени конкретни факти - в какво се изразява обективната невъзможност за неизпълнение на длъжността, което прави невъзможна проверката от страна на съда, относно законосъобразността на издадената заповед, както и да установи мотивите на органа за посочената обективна невъзможност и съществуването на тези факти. Изложил е съображения, че липсата на фактически основания е нарушение на изискването за форма и съдържание на акта - чл.59, ал.2, т.4 от АПК, което сочи на материална незаконосъобразност и основание за отмяна, съгласно чл.146, т.4 от АПК. Решението е правилно. Законосъобразен е извода на първоинстанционният съд, че заповедта на административния орган следва да бъде отменена, тъй като служебното правоотношение на служителя е прекратено на осн. чл.107, ал.1, т.5, без в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, предмет на оспорване пред първата инстанция, да са изложени мотиви. Съгласно чл.107, ал.1, т.5 органът по назначаването има право да прекрати служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си извън случаите на чл. 103, ал. 1, т. 3 от закона /поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия/. При правилна преценка на доказателствата и тълкуване на материалния закон АССГ е счел, че в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл.108, ал.1 от ЗДСл, съобразно която Служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба". В случаите по чл.107, ал.1, т.5 се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения . Правилото, въведено с изр. второ на цитираната разпоредба е императивно и изисква в случаите на прекратяване на служебното правоотношение без предизвестие от органа по назначаване, поради обективна невъзможност, същия да изложи в съответния административен акт фактическите обстоятелства, които в конкретния случай имат за последица невъзможност от обективен характер, служителя да не може да изпълнява служебните си задължения. В този смисъл административния акт следва да съдържа описание на нова фактическа обстановка, която да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност поради причини непреодолими и за двете страни по правоотношението, като независещи от тяхната воля, за да осъществява фактическия състав на чл. 107, ал.1, т.5 от ЗДСл. Видно от съдържанието на оспорената пред АССГ Заповед ЧР-СП-82/16.03.2022 г., същата е лаконична и съдържа единствено възпроизведен текст на правното основание по чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл., името и длъжността на лицето, чието служебно правоотношение се прекратява и обезщетенията, които следва да се изплатят. Липсват каквито и да са фактически основания по см. на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК. Мотиви не могат да се извлекат и от административната преписка, но независимо от горното следва да се отбележи, че дори такива да се съдържаха в документ-част от тази преписка, предвид императивния характер и смисъла на разпоредбата на чл.108, ал.1, изр. второ от ЗДСЛ, те следва да са възпроизведени, посочени /т.е. да се съдържат/ в административния акт по чл.108, ал.1 от ЗДСЛ, каквото посочване на фактически обстоятелства в конкретния случай липсва. В този смисъл законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че неизпълнението в конкретния казус от страна на органа по назначаване на императивното изискване на чл.108, ал.1, изр. второ от ЗДСЛ. е абсолютно основание за отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, поради неспазване на установената в специалния закон форма. Неоснователни са доводите в касационната жалба за необоснованост на съдебното решение, поради необсъждане на доказателства, представени с административната преписка и в частност длъжностна характеристика на служителя и доводите на касатора за невъзможност на служителя за изпълнение на служебните задължения. Както беше посочено по - горе в решението, неспазване на императивното изискване за форма и съдържание на оспорения административен акт, визирано в разпоредбата на чл.108, ал.1 от ЗДСл. е самостоятелно основание за отмяна на заповедта, тъй като непосочването на фактическите основания от страна на органа, обосноваващи обективна невъзможност на служителя за изпълнение на служебните му задължения, препятства възможността на съда да извърши преценка на тези обстоятелства по същество. На следващо място посочените в касационната жалба факти и обстоятелства - непредставянето на пълна или обективна информация от страна на служителя, липсата на управленски подход, оперативност и обективност на преценката, не са факти и обстоятелства, стоящи извън волята на служителя и обосноваващи обективна, безвиновна невъзможност за изпълнение на задълженията, попадащи в хипотезата на чл.107, ал.1, т. 5 от ЗДСл. Всички тези факти, изключват възможността за прилагане на безвиновното основание за прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаването на основание чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради необсъждане на всички възражения и доводи на касатора при разглеждане на делото и по - конкретно, че органа по назначаване разполага с оперативна самостоятелност кои служители да освободи и кои да запази в екипа си, с който да осъществява дейността в АПИ. Разпоредбата на чл. 107, ал.1, т.5 от ЗДСл. повелява ,че органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл.103, ал.1 ,т.3. Употребата на термина прекратява недвусмислено сочи на възлагане на правомощие, което се упражнява извън оперативната самостоятелност на органа. Това е така, тъй като при установяване на предпоставките по чл.107, ал.1 ,т.5 от ЗДСл. органа е обвързан с едно единствено решение, което е взел за прекратяване на служебното правоотношение и не е разполагал в втора възможност. Неоснователно е оплакването в касационната жалба и относно необсъждане от страна на съда на направеното възражение за прекомерност на претендираното от противната страна адвокатско възнаграждение. Възражението, свързано с прекомерност на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение, направено с писмена защита от 23.06.2022г. от процесуалния представител на касатора не е направено своевременно, до приключване на устните състезания в хода на съдебния процес в открито съдебно заседание на 14.06.2022г., когато страните следва да изчерпят всичките си искания и възражения и в което е присъствал процесуален представител на касатора, поради което правилно не е взето предвид от първоинстанционният съд. С оглед на изложеното правилни са изводите на АССГ, че издадената заповед е незаконосъобразна. Решението му не е необосновано. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение в насоките, които не са установени от закона. Изложените от касатора доводи за необоснованост на решението са неоснователни. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила С оглед изхода на делото и своевременно заявеното искане в тази насока, в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за заплатен адвокатски хонорар за настоящата инстанция. С оглед представения договор за правна защита и съдействие представен от ответника и представена фактура за направено плащане, разноски на последния следва да се присъдят в размер на 720 /седемстотин и двадесет/ лв., договорен и платен в брой адвокатски хонорар. В случая отново е направено възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение с писмени бележки след приключване на устните състезания по делото на 02.02.2023г. , в което е присъствал представител на касатора, поради което като несвоевременно направено не следва да се обсъжда. Освен горното същото не се явява прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение