Решение № 12865 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1393/2012 г.

Решение № 12865 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1393/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 129, ал. 7 и чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Спирит фестивалс" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, срещу решение № 1525/06.12.2011 г. по адм. д. № 2007/2011 г. на Административен съд-гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 1105445/04.05.2011 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП-гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-229/15.07.2011 г. на началник отдел "Обжалване" в Дирекция "ОУИ" - Бургас, в качеството на изпълняващ правомощията на директор на Дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП, с който декларираният от жалбоподателя ДДС за възстановяване за данъчния период м. 03.2011 г. в размер на 1 115, 66 лв. е прихванат с други изискуеми задължения по ЗДДС за данъчния период м. 07.2010 г., в частта му, относно размера за разликата над 213,98 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът ДД "ОУИ" - Бургас не е взел становище. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Пред първоинстанционния съд жалбоподателят е поддържал допуснати от страна на органа по приходите нарушения на процедурата по връчване на АПВ, който е с дата на издаване 04.05.2011 г., но му е бил връчен на 16.05.2011 г., когато е била подадена следващата СД за м. 04.2011 г., а със СД за м. 04.11 г. твърди, че е извършил сам приспадане по реда на чл. 92, ал. 1, т. 2 ЗДДС на декларирания ДДС за възстановяване за м. март 2011 г. Съдът е приел възраженията му за неоснователни с мотиви, че релевантен за прихващането е фактът на възникнали изискуеми и неплатени задължения към датата на подаване на СД. Решението е правилно. Установява се, че във връзка с подадена СД за ДДС за данъчен период м. 03.2011 г. с посочен в кл. 60 ДДС за възстановяване в размер на 1 115,66 лв., е извършена проверка по прихващане, при която е констатирано, че съгласно справка за задълженията на задълженото лице към 04.05.2011 г. са налице изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски на дружеството в общ размер 32 374 лв., от които ДДС за внасяне в размер на 26 125,33 лв. по подадена СД за данъчния период м. 07.2010 г. На основание чл. 129 от ДОПК е издаден оспорения в производство АПВ № 1105445/04.05.2011., с който декларирания от жалбоподателя ДДС за възстановяване за данъчния период м. 03.2011 г. в размер на 1 115,66 лв. е прихванат с други изискуеми задължения по ЗДДС за данъчния период м. 07.2010 г. Страните не спорят по така установената в хода на проверката и по делото фактическа обстановка. Оплакванията на жалбоподателя, поддържани и в касационната жалба са, че органът по приходите му е връчил АПВ № 1105445/04.05.2011 г. едва на 16.05.2011 г., т. е. след подаване на СД за ДДС за следващия данъчен период м. 04.2011 г. и в тази СД дружеството само е извършило приспадане по реда на чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДДС на декларирания ДДС за възстановяване за м. 03.2011 г. с декларирания за м. 04.2011 г. резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 901,68 лв. Съгласно чл. 128, ал. 1 от ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Според чл. 129, ал. 1 от ДОПК, прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Съобразно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗДДС, данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 от ЗДДС се прихваща, приспада или възстановява съгласно т. 1 - при наличие на други изискуеми и неизплатени данъчни задължения или задължения за осигурителни вноски, събирани от НАП, възникнали до датата на подаване на справка-декларацията, като органът по приходите прихваща тези задължения с посочения в СД данък за възстановяване. За остатъка, ако има такъв, се прилага редът по т. 2, съгласно който когато няма други изискуеми и неизплатени задължения по т. 1 или техният размер е по-малък от посочения в СД данък за възстановяване, регистрираното лице приспада данъка за възстановяване или остатъка по т. 1 от дължимия данък за внасяне, посочен в подаваните в следващите два поредни данъчни периода справки-декларации по ДДС. Следователно, хипотезата на чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДДС намира приложение доколкото е налице и е изчерпана хипотезата на чл. 92, ал. 1, т. 1, предложение първо от ЗДДС. В случая, към датата на подаване на СД по ДДС за м. 03.2011 г., по която е установено правото на дружеството за възстановяване на декларирания за периода резултат ДДС за възстановяване, са налице други изискуеми и неизплатени данъчни задължения на дружеството. Поради това, правилно органът по приходите е изпълнил задължението си да извърши прихващане по реда на чл. 92, ал. 1, т. 1, предложение първо от ЗДДС. Неотносим към спора е фактът, че АПВ е връчен след като е подадена СД за следващия данъчен период - м. 04.2011 г. Извършеното приспадане на ДДС с подадената СД за следващия данъчен период, не влияе на законосъобразността на издадения АПВ по СД за м. 03.2011 г. Релевантен за прихващането е фактът на възникнали изискуеми и неизплатени задължения до датата на подаване на СД, а не до датата на връчване на АПВ. Наред с това, съгласно чл. 68, ал. 2 от ППЗДДС, на приспадане по реда на чл. 92, ал. 1 от ЗДДС подлежи данъкът за възстановяване или остатъкът от него след прихващането - ако такова е извършено до подаване на следващата справка-декларация. Безспорно, СД за данъчния период м. 04.2011 г. е подадена от жалбоподателя на 16.05.2011 г., към която дата вече е извършено прихващане от органа по приходите, поради което към момента на приключване на проверката и издаване на АПВ на 04.05.2011 г., не е налице започнала процедура по приспадане по реда на чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и правилно, на основание чл. 92, ал. 1, т. 1, предложение първо от ЗДДС, във вр. с чл. 68, ал. 2 от ППЗДДС, органът по приходите е извършил прихващане. Доколкото е налице започване на тримесечна процедура по приспадане на ДДС и такова е осъществено от самото ДЗЛ с подадената СД за следващия месец, ако е налице размер на ДДС, който е и приспаднат по реда на чл. 92, ал. 1, т. 2 ЗДДС и прихванат с АПВ по реда на чл. 92, ал. 1, т. 1, пр. първо от ЗДДС, ДЗЛ има възможността сам да извърши корекция в резултатът по ДДС в следващите данъчни периоди или да заяви искане до органа по приходите по реда на чл. 129 ДОПК. По изложените съображения като е приел оспорения АПВ за законосъобразен първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК Върховният административен съд, първо отделение,