Решение № 9731 от 30.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11794/2010 г.

Решение № 9731 от 30.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11794/2010 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Юлиан Георгиев Аврамов от гр. Русе, срещу решение № 34 от 26.07.2010 г. по адм. д. № 260/2010 г. на Административен съд Русе, с което е отхвърлена подадената от него жалба за прогласяване на нищожност на заповед рег. № з-ДС-1989/8.07.2009 г. на ВНД зам. директор на ОД на МВР Русе за наложена принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната" на основание чл. 76, т. 3 от ЗБЛД. Твърдят се касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението, с доводи, че заповедта по чл. 76, т. 3 от ЗБЛД е в противоречие с норма на общностното право чл. 27, § 1 от Директива 2004/38, поради което се счита, че следва да бъде прогласена нейната нищожност. Ответникът в касационното производство е представил писмен отговор. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е изложил мотиви, че по силата на върховенството на правото на Европейския съюз над националното, цитираната норма от директивата дерогира прилагането на чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБЛД, предвид противоречието между двете разпоредби, но директният ефект на чл. 27, ал. 1 от Директива 2004/38/ ЕО не води до отмяна на правното действие на нормата на чл. 76, т. 3 от ЗБЛД, а има за правна последица нейното неприлагане. Към датата на издаване на заповедта, нормата на чл. 76, т. 3 от ЗБЛД е част от действащото право, поради което за неоснователен е приет довода, че не е налице действаща правна норма, като правно основание за издаване на заповедта, водещо до нейната нищожност. Решението е правилно. Първоинстанционният съд по същество правилно е отхвърлил жалбата с искане за обявяване нищожност на акта, тъй като се установява, че оспорената заповед е издадена на правно основание, част от действащото право. Нарушенията при издаването на заповедта биха могли да се обсъждат само в случай на контрол за законосъобразността на административния акт като издаден в противоречие на чл. 76, т. 3 (отм.) ЗБЛД с чл. 27, ал. 1 от Директива 2004/38, но това не е предмет на производството образувано пред съда, определен в жалбата с искане за обявяване нищожността на административния акт. В случая се установява по безспорен начин, че заповедта не е нищожна, тъй като е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му със закона правомощия, в предписаната писмена форма за валидност и при прилагането на материалноправна норма, част от действащото българско законодателство, която не е отменена по предвидения в закона ред, нито е обявена за противоконституционна от Конституционния съд на Република България, както правилно е приел съдът по същество. Ограничителната мярка е приложена на визирано в закона правно основание въз основа на установените релевантни към съставомерността факти. Ограничаване на правото на жалбоподателя като последица от приложената разпоредба на чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБЛД в противоречие с общностните правила - Директива 2004/38/ЕО сочи за незаконосъобразност на принудителната административна мярка, но не обуславя нейната нищожност. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, Седмо отделение,