Решение № 12 от 27.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 1591/2017 г.

Решение № 12 от 27.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 1591/2017 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Костадинка Недкова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по подадена от [фирма] молба по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на решение № 38/25.01.2017 г. по т. д. № 295/2016 г. на Окръжен съд - Пловдив. Молителят поддържа, че е лишен от правото да участва в процеса, тъй като е бил нередовно призован до делото. Аргументирано е, че не са му връчени, в качеството на ответник по исковете, препис от исковата молба с доказателствата, тъй като връчването е нередовно оформено по чл. 50, ал. 2 ГПК, при липса на предпоставките за това. Твърди се, че връчването е следвало да се извърши по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК. Поддържа се, че офисът на дружеството по време на висящността на исковото производство е бил на вписания в търговския регистър адрес на управление, като е узнало за делото и постановеното по него решение на 18.05.2017 г., когато му е връчена поканата за доброволно изпълнение по образуваното срещу дружеството изпълнително дело въз основа на постановеното осъдително решение, предмет на производството по отмяна. Ответникът по молбата, [фирма], не взема становище по нея. Върховният касационен съд, ТК, Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, предвид наведеното основание за отмяна, приема следното: Окръжният съд е приел, че на ответника по иска - настоящ молител, е връчен препис от исковата молба с доказателствата при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК, тъй като призовката до дружеството, изпратена на вписания в търговския регистър адрес на управление - [населено място], [улица], ет. 5, ап. 16, е върната в цялост с удостоверяване на 19.08.2016 г. от длъжностното лице, че "по сведения на Н. К. от ап. № 16 - нов собственик на адреса, няма офис на фирмата; представляващият е напуснал адреса". Решението по делото е постановено на 25.01.2017 г. след проведено закрито заседание по чл. 376 ГПК, като препис от същото е приложен по делото и е приет за връчен на ответника по иска, на основание чл. 50, ал. 2 ГПК. По отношение на Н. К. се установява, че същата е бивш съдружник в молителя [фирма], като с решение от 7.02.2006 г. на Окръжен съд - Пловдив по ф. д. № 420/2004 г. е вписано прехвърляне на дружествените й дялове на друг съдружник с договор с нотариална заверка на подписите от 27.01.2006 г. К., считано от 12.12.1996 г., се явява и собственик на апартамента, вписан като адрес на управление на дружеството, съобразно представения нотариален акт за продажба на недвижим имот и нотариален акт за поправката му. Въз основа на показанията на свидетеля, Г. М., работник -строител при молителя, се установява, че за периода от започване на работата си в дружеството през март 2012 г. до лятото на 2017 г. е получавал задачите за изпълнение на обектите, съответно се е отчитал за тях, в офиса на дружеството, помещаващ се в една от стаите на апартамент № 16, находящ се в [населено място], [улица], ет. 5, като останалите стаи в апартамента са се ползвали от собственичката му - Н. К.. Според свидетеля, имало е случаи, когато в офиса не е имало човек. Офисът на дружеството е преместен през лятото на 2017 г. на нов адрес - в [населено място], [улица], като на свидетеля не са известни причините за това. Поканата за доброволно изпълнение на вземанията, присъдени с решението, чиято отмяна се иска, е връчена на 18.07.2017 г. лично на управителя на дружеството на адреса, до който са изпратени от съда преписи от исковата молба с доказателствата. Молбата за отмяна е основателна. Независимо, че разпитаният свидетел е служител на молителя, съдът кредитира показанията му, според които офисът на дружеството, по време на разглеждане на делото и постановяване на решението, действително се е помещавал на вписания в търговския регистър адрес на управление, тъй като гласните доказателства се подкрепят от останалите доказателства, събрани в настоящото производство. Така, въз основа на официалното удостоверяване от съдебния изпълнител при връчване на поканата за доброволно изпълнение, чиято материална доказателствена сила не е оспорена, се доказва, че на дата, следваща връчването на призовката по исковото производство, офисът на дружеството - молител все още се е намирал на вписания адрес на управление. Освен това, на базата на представените нотариални актове, е видно, че и другата част от удостоверените данни в призовката, с която са връчвани книжата по исковото производство, а именно, че лицето, дало сведенията, е нов собственик на имота, също е невярна, тъй като собствеността на имота е придобита от това лице преди повече от 10 години. Ето защо, въз основа на извършената съвкупна преценка на събраните в производството доказателства, настоящият състав на ВКС приема, че е оборена материалната доказателствена сила на призовката от 19.08.2016 г. като официален удостоверителен документ, поради което дружеството - ответник по исковете, не се явява надлежно призовано по делото. Към момента на призоваването дружеството не е напуснало вписания в търговския регистър адрес на управление, поради което не е била налице една от изискуемите предпоставки по чл. 50, ал. 2 ГПК за прилагане на призовката по делото, без реалното й връчване на адресата й. Не е изпълнена и процедурата по връчване на книжата по чл. 50, ал. 4 ГПК. С оглед нередовната процедура по призоваването на молителя в исковото производство, същият не е могъл да осъществи правото си на участие и защита в него. Предвид изложеното, налице е наведеното в молбата основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, поради което молбата следва да бъде уважена. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия