Решение № 2667 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11937/2008 г.

Решение № 2667 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11937/2008 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите (Д "ОУИ") против Решение № III-16 от 22.06.2006 г. по адм. д. № 759/2005 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменен Данъчен ревизионен акт (ДРА) № 718/14.04.2003 г. на ТДД - гр. Бургас, в потвърдената с Решение № РД-10-912/4.07.2003 г. на Регионалния данъчен директор (РДД) - гр. Бургас, част относно отказ да бъде признато право на данъчен кредит по данъчни фактури, издадени от "Санета" ЕООД и "Ди трейд" ЕООД за данъчни периоди м. 08.2001 г. и м. 09.2001 г. по констатация № 3 от ДРА; за м. 09.2001 г. и м. 10.2001 г. по констатация № 4 от ДРА; за м. 10.2001 г. по констатация № 5 от ДРА; за м. 12.2001 г. по констатация № 7 от ДР; за м. 01.2002 г., м. 02.2002 г. и м. 03.2002 г. по констатация № 8 от ДРА; за м. 07.2002 г., м. 08.2002 г. и м. 09.2002 г. по констатация № 11 от ДРА; за м. 09, м. 10 и м. 11.2002 г. по констатация № 12 от ДРА; за м. 04.2001 г. по констатация № 13 от ДРА; за м. 01 и м. 02.2001 г. по констатация № 15 от ДРА и произтичащите от тези задължения лихви. В касационната жалба се твърди, че част от атакуваното съдебно решение е недопустимо, а в останалата част е постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Иска да бъде обезсилена част от съдебното решение, а в другата част да бъде отменено. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Победа" АД оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното Решение № III-16/22.06.2006 г. по адм. д. № 759/2005 г. на Бургаския окръжен съд, постановено след отменително Решение № 6253/2005 г. по адм. д. № 10841/2004 г. по описа на Върховния административен съд, е отменен ДРА № 718/14.04.2003 г. на ТДД - гр. Бургас, в потвърдената с Решение № РД-10-912/4.07.2003 г. на Регионалния данъчен директор (РДД) - гр. Бургас, част относно отказ да бъде признато право на данъчен кредит по данъчни фактури, издадени от "Санета" ЕООД и "Ди трейд" ЕООД за данъчни периоди м. 08.2001 г. и м. 09.2001 г. по констатация № 3 от ДРА; за м. 09.2001 г. и м. 10.2001 г. по констатация № 4 от ДРА; за м. 10.2001 г. по констатация № 5 от ДРА; за м. 12.2001 г. по констатация № 7 от ДР; за м. 01.2002 г., м. 02.2002 г. и м. 03.2002 г. по констатация № 8 от ДРА; за м. 07.2002 г., м. 08.2002 г. и м. 09.2002 г. по констатация № 11 от ДРА; за м. 09, м. 10 и м. 11.2002 г. по констатация № 12 от ДРА; за м. 04.2001 г. по констатация № 13 от ДРА; за м. 01 и м. 02.2001 г. по констатация № 15 от ДРА и произтичащите от тези задължения лихви. Не е предмет на касационен контрол решението на БОС в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата против частта от ДРА, отменена с решението на РДД и е върната преписката за извършване на нова ревизия по доставки от "Санета" ЕООД, както следва: за периоди м. 05, 07 и 08.2001 г. по констатация № 2 от ДРА, за м. 11.2001 г. по констатация № 6 от ДРА, за м. 03 и 04.2002 г. по констатация № 9 и съдът е прекратил производството по делото. При постановяване на обжалваната част на решението, БОС е съобразил указанията на ВАС от решението, с което е отменено първоначалното решение № I-73/29.07.2004 г. на БОС, с което е отхвърлена изцяло жалбата на "Победа" АД. При новото разглеждане на съдебния спор са събрани допълнителни писмени доказателства, въз основа на които е изготвена съдебната експертиза при първоначалното разглеждане на спора. Решаващият съд е обсъдил всички доказателства в тяхната цялост, включително и представените ДРА на преките и предходни доставчици, от които е приел, че се опровергават констатациите в ДРА. Така постановеното решение е процесуално недопустимо в частта относно отмяната на ДРА относно определените данъчни задължения за данъчни периоди за м. 09 и м. 10.2001 г., а в останалата част е правилно и законосъобразно. Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е недопустимо в частта, с която съдът е отменил ДРА за определените данъчни задължения за м. 09 и м. 10.2001 г. по доставки от "Санета" ЕООД по констатация № 4 от ДРА. В тази част ДРА не е оспорен по реда на чл. 117 от ДПК (отм., действащ за периода) и в тази част няма произнасяне от страна на регионалния данъчен директор. Против тази част от ДРА не се съдържат оплаквания и в жалбата до БОС, като изрично е изключена от жалбоподателят. Следователно в нарушение на чл. 121, ал. 2 от ДПК (отм.) съдът се е произнесъл и по непредявена претенция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 4 от АПК тази част от съдебното решение, с което е отменен ДРА за определените данъчни задължения за м. 09 и м. 10.2001 г. по доставки от "Санета" ЕООД по констатация № 4 от ДРА трябва да бъде обезсилено. Настоящият съдебен състав намира, че окръжният съд е извършил правилна преценка на събраните по делото доказателства и достигнал до законосъобразния извод, че не са налице предпоставките на чл. 109, ал. 11 във връзка с чл. 109, ал. 12, т. 3, 4 и 6 от ДПК (отм., действаща редакция за данъчните периоди от 2001 г.) и на чл. 65, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗДДС (отм., действаща редакция за данъчните периоди от 2002 г.), въз основа на които е обусловен от данъчните органи отказа да бъде признато право на данъчен кредит на ревизирания субект. Съдът е обсъдил всички писмени доказателства, събрани при новото разглеждане на спора пред БОС, както и заключението на вещото лице, от които е приел за установено от фактическа страна, че е извършено предаване на стоките по спорните фактури от преките доставчици "Санета" ЕООД и "Ди трейд" ЕООД, използването на тези стоки в производствената дейност на получателя по доставките, от което е мотивирал правния си извод, че спорните данъчни фактури отразяват реални облагаеми доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Законосъобразно окръжният съд е мотивирал решението си с обстоятелството, че в ДРА не се съдържат констатации за наличието на факти, които да обуславят приложението на чл. 109, ал. 11 и ал. 12 от ДПК (отм.). Не е конкретизирана получената от "Победа" АД облага или предимство, както и какви конкретно действия на преките или предходните доставчици са налице. При съобразяване на тълкуването на материалния закон, съдържащо се в Тълкувателно решение № 5/2004 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, БОС е приел, че отказът да бъде признато право на данъчен кредит, упражнено от "Победа" АД през спорните данъчни периоди на 2001 г. е в противоречие с цитираните в ДРА норми. Касационната инстанция намира, че и по отношение на данъчните период на 2002 г. без обосноваване и посочване на предвидените в материалния закон факти, ревизиращият екип се е позовал на разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). На практика за тези периоди ревизиращият екип е отказал право на данъчен кредит, защото е приел, че данъчните фактури не отразяват реални доставки. При тези правилни изводи за допуснати нарушения на цитираните в ДРА материалноправни норми окръжният съд правилно е определил другият спорен въпрос, който е от значение за законосъобразността на ДРА, а именно: данъчните фактури, издадените от преките доставчици "Санета" ЕООД и "Ди Трейд" ЕООД отразяват ли реално осъществени доставки на ядки. От посочените фактически и правни основания в ДРА за отказ да бъде признато правото на данъчен кредит на "Победа" АД съдът е приел, че следва да извърши проверка и относно наличието на реални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) като основна предпоставка за възникване на това право, независимо, че изрично не е посочено като правно основание за извършените корекции. Съгласно трайната практика на ВАС липсата на безспорно доказан произход на стоките, предмет на доставките по спорните данъчни фактури, не може да бъде разглеждано като единствено основание за отказ да бъде признато право на данъчен кредит, ако е доказано по несъмнен начин изпълнението между преките доставчици и получателя на стоката. В конкретния случай БОС правилно е приел за установено, че "Победа" АД в производствената си дейност използва ядки от видовете, които са закупени от "Санета" ЕООД и "Д и трейд" ЕООД. Установено е от заключението на вещото лице, че стоките, предмет на тези доставки са заприходени при съответстващи счетоводни записвания. Допълнително като писмени доказателства са представени неоспорени от страните писмени доказателства, представляващи складови разписки, които са анализирани от вещото лице за съответствие по видове и количества на доставени и разходени ядки. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните по делото и е възприето от решаващият съд. Съдът е направил обоснован извод въз основа на неоспорени от страните доказателства, че спорните данъчни фактури, отразяват реални облагаеми доставки. Като допълнителен аргумент относно правния извод за наличието на облагаеми доставки по част от данъчните фактури е ДРА № 309/13.02.2001 г. Цитираният ДРА отразява резултати от извършена данъчна ревизия на прекия доставчик "Санета" ЕООД за проверка приложението на ЗДДС за данъчни периоди м. 05, 06, 07, 08 и 09.2001 г. За тези периоди данъчните органи не са извършили корекции в декларирания ДДС за внасяне, свързани с доставките на "Победа" АД, което косвено следва извод, че е данъкът по издадените фактури е начислен с основание. БОС е обсъдил и останалите представени по делото ДРА на предходни доставчици, като е приел, че от тях не се установяват пряко относими към спора факти. ДРА № 309/13.02.2001 г., отразяващ резултати от ревизия на "Санета" ЕООД установява факти, които могат да бъдат разглеждани като допълнителен аргумент за незаконосъобразност на ДРА № 718/14.04.2003 г. (изписан грешно с дата 14.04.2002 г.) в частта, в която има съвпадение на ревизираните периоди. Като е достигнал до тези законосъобразни правни изводи окръжният съд е постановил решение, което в тази част следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания по отношение тази част от съдебното решение, която е процесуално допустима. Решението на БОС в тази част е правилно, законосъобразно и обосновано, като при постановяването му и разглеждане на спора не са допуснати процесуални нарушения. Касаторът не е направил разноски, не е представлява пред настоящата инстанция от юрисконсулт, поради което независимо от изхода на спора и направеното искане, разноски не следва да му бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, а само да бъде коригиран размерът на присъдените от БОС разноски, съобразно обезсилената част от съдебното решение. Ответникът в касационното производство не претендира разноски, поради което не следва да му бъдат присъждани. По изложените съображения Върховният административен съд, Първо-А отделение,