Решение № 1600 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1724/2009 г.

Решение № 1600 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1724/2009 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 38 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано е по жалба на Димитър Емилов Димитров от град Симеоновград срещу Решение № 855/30.12.2008 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград - турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч на територията на община Симеоновград, област Хасково, в частта му, с която се отчуждават 458 м2 от поземлен имот с обща площ от 1366 м2 с кадастрален идентификатор (КИ) 47278.670.2403, находящ се в землището на гр. Симеоновград и изградените върху отчуждаваната площ сгради с идентификатори 47278.670.2403.3 и 47278.670.2403.4. С жалбата и в хода на делото по същество е направено и искане за присъждане на разноски по делото, непридружено със списък на същите съгласно чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Ответникът по делото - Министерският съвет на РБ и заинтересованата страна - Национална компания "Железопътна инфраструктура" не изразява отношение по така подадената жалба и не се представляват. Заинтересованите страни - министъра на транспорта, информационните технологии и съобщеният, министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалните си представители изразяват становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото, обсъди доводите на страните и се съобрази с определение № 1355/03.02.2010 г. по адм. дело № 14446/2009 г. на ВАС - Петчленен състав, констатира, че жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна поради следните съображения: На основание процедура по чл. 34а, във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС с Решение № 855 на МС от 2008 г. са отчуждени от жалбоподателя три имота: 458 м2 от урбанизиран поземлен имот с КИ № 47278.670.2403, имащ обща площ 1.366 дка по кадастралната карта на гр. Симеоновград и с начин на трайно ползване - ниско застрояване, както и включените в имота промишлени масивни сгради с КИ 47278.670.2403.3 с площ от 56 м2 и КИ 47278.670.2403.4 с площ от 127 м2. От приложената като доказателство към административната преписка оценка за отчуждаваните имоти, възложена на 21.07.2008 г. и изготвена по чл. 34, ал. 2, т. 3 от ЗДС на 23.09.2008 г., равностойното парично обезщетение е определено на 4690 лв. за отчуждените 0,458 дка от поземления имот, 35644 лв. за сградата с КИ 47278.670.2403.3 и 80836 лв. за сградата с КИ 47278.670.2403.4. Оценката за поземления имот е извършена по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС като използваното от оценителя пазарно свидетелство е н. а. № 155, т. II, рег. № 3406, дело № 316/26.06.2007 г. По отношение на сградите е използван методът на разходите, при който цената се формира въз основа на необходимите разходи за построяване на сградата и се отчете нейната амортизация. Административния орган е възприел изцяло оценките като в решението си ги е потвърдил. По делото е допусната съдебно-оценителна експертиза със задача към назначеното вещо лице - инж. Димитър Бошнаков да даде заключение за "пазарната цена" на отчуждените имоти съобразно разпоредбата на чл. 32 от ЗДС. В представеното на 01.07.2010 г. заключение, вещото лице е потвърдило определеното от органа парично обезщетение за поземления имота, а по отношение на сградите е посочил, че дължимото обезщетение следва да бъде съответно за КИ 47278.670.2403.3 е 36904 лева, а за КИ 47278.670.2403,4 - 83693 лева. Заключението в частта му за сградите е прието от съда и страните без възражения, а в частта за поземления имот е оспорено от юрк. Гиздова като изготвена само въз основа на данните на едно пазарно свидетелство и то идентично с ползваното от административния орган - н. а. № 155, т. II, рег. № 3406, дело № 316/26.06.2007 г. По делото е допусната допълнителна задача към вещото лице - да определи стойността на отчуждения поземлен имот по правилата на чл. 32, ал. 3, т. 1 от ЗДС, в случай, че не бъде открит втори пазарен аналог за сделка в процесния район. В представеното на 24.11.2010 г. допълнително заключение, вещото лице е посочило стойност на обезщетението, изчислен по реда на чл. 32, ал. 3, т. 1 от ЗДС, в размер на 3151 лева. В представено на 11.01.2011 г. заключение, вещото лице е посочило стойност на обезщетението в размер на 10150 лева, изведена с оглед данните от първоначалното му заключение и откритото второ пазарно свидетелство, както и стойност от 15609 лева, изведена от данните единствено от новооткритото свидетелство - н. а. № 1923, т. IV, д. № 695/09.06.2008 г. Двете допълнителни заключения не се оспорват, но административния орган и заинтересованите страни подържат, че размерът на обезщетението по отношение на поземления имот следва да се съобрази със заключението от 24.11.2010 г., тъй като само то отговаря на изискванията на ЗДС. Настоящия съдебен състав, възприема частично направеното възражение, като счита, че същото е основателно, доколкото касае допълнителната СОЕ от 11.01.2011 г., в частта й с определена стойност на обезщетението в размер на 10 150 лева. Това е така, тъй като съгласно § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС (преди ДВ, бр. 87/2010 г.) при определяне на пазарната оценка на имота закона допуска да се използват пазарни аналози (сделки), сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката. В случая, административната оценка е възложена на 21.07.2008 г., от което следва, че обект на изследване могат да бъдат сделки сключени в периода 21.07.2007 до 21.07.2008 г. В тази връзка, използвания от административния орган и впоследствие и от вещото лице при изготвяне на първоначалното и допълнителното му заключение пазарен аналог - н. а. № 155, т. II, рег. № 3406, дело № 316/26.06.2007 г., се явява като неотносим към преценката за пазарната оценка на отчуждавания поземлен имот. Що се касае обаче до заключението, в частта му, с която е определено обезщетение в размер на 15609 лева, то съдът счита, че същото е компетентно и валидно съставено. При неговото изготвяне е използвана сделка, отговаряща на критериите на чл. 32, ал. 2 във вр. с § 1а, т. 1, 2 и 4 от ДР на ЗДС (преди ДВ, бр. 87/2010 г.) - н. а. № 1923, т. IV, д. № 695/09.06.2008 г., поради което съдът намира, че именно въз основа на това заключение следва да се определи и дължимото на жалбоподателя обезщетение. Действително, че вещото лице е ползвало само една единствена сделка, но доколкото тази сделка изчерпа съдържанието на "всички" сделки по § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, то не е налице порок при съставянето на кредитираното от съда заключение. По изложените съображения настоящият състав, приема, че стойността на дължимото на жалбоподателя равностойно парично обезщетение за принудително отчуждените му три имота следва да бъде: за отчуждените 458 м2 от поземлен имот с КИ 47278.670.2403 - 15 609 лева; за сграда с КИ 47278.670.2403.3 - 36 904 лева и за сграда 47278.670.2403.4. - 83 693 лева С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да бъде искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. От приложените по делото доказателства се установяват реално направени такива в размер общо на 3200 лева, включващи 2900 - адвокатско възнаграждение по договор от 27.01.2009 г. и 300 лв. депозит-възнаграждение за вещо лице. По отношение на размера на разноските за адвокатско възнаграждение, следва да се отбележи, че жалбоподателя не е представил доказателства, че е заплатил уговореното в точка IV от договора доплащане на възнаграждение от 4500 лева. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,