Решение № 10311 от 30.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2169/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Социално подпомагане Панагюрище против решение 901 от 30.11.2022 год. постановено по адм. дело 571/2022 год. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отменено писмо с изх. СГ/Д-РА-ПН/31-001/07.03.2022 год. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Панагюрище, преписката е върната на органа за ново произнасяне и са присъдени разноски. В касационната жалба са наведени доводи за нарушение на материалния закон. Касаторът моли за отмяна на атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът А. Едрев в писмен отговора намира касационната жалба за неоснователна. Счита, че решението на съда следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски по делото. Ответникът Г. Дякова не изразява становище по касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, след като извърши служебна проверка по допустимостта на касационната жалба намира, че същата е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Пазарджик е образувано по жалба на А. Едрев против писмо с изх. СГ/Д-РА-ПН/31-001/07.03.2022 год. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Панагюрище, с което е отговорено на подаден от жалбоподателя сигнал до отдел "Закрила на детето" с вх. СИГ/Д-РА-ПН/31 от 28.02.2022 год. С подадения сигнал Едрев е сигнализирал ДСП, че майката на детето А. възпрепятства осъществяването на лични отношения в периода 25.02.2022 год. до 27.02.2022 год. В писмото е описана хронологично ситуацията и действията на страните по повод подадения сигнал от 28.02.2022 год. и предприетите действия от страна на дирекция Социално подопомагане . Жалбоподателят е уведомен, че до 24.02.2022 год. майката Г. Дякова съдейства за изпълнение на дейностите залегнали в плана за действие и съблюдава изпълнението на привременните мерки регламентирани с определение от 09.11.2020 год. по гр.д. 8070/2019 год. по описа на Районен съд Бургас. По отношение на искането на Едрев за осъществяване на лични контакти с децата в периода 04.03.2022 год. до 06.03.2022 год. (като компенсация за пропуснатото посещение в периода 25.02.2022 год. до 27.02.2022 год.) същият е уведомен, че е проведен разговор с майката като същата е заявила, че вече има плануван ангажимент с децата за този период. Жалбоподателят е уведомен, че продължава социалното проучване по сигнала. Първоинстанционният съд е приел, че обжалваното писмо на директора на ДСП Панагюрище, с което се отказва издаване на задължително предписание има качеството на индивидуален административен акт издаден в процедура по чл.21, ал.1, т.3 от ЗЗДет във връзка с чл.18, ал.4 от ППЗЗДет. като при издаването му са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила (не е изготвен съгласуван план за действие по чл.16а, ал.1 от ППЗЗДет.), както и нарушение на материалния закон, тъй като е налице отказ на майката от сътрудничество. В тази връзка жалбата на Едрев е уважена, а обжалваното писмо е отменено като преписката е върната на органа за ново произнасяне съгласно мотивите в решението. Решението е недопустимо. Настоящата инстанция намира, че обжалваното писмо на директора на ДСП не представлявана индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, а е акт по смисъла на чл.21, ал.5 от АПК. Видно от съдържанието на същия с обжалваното писмо подателят на сигнала е уведомен за проведените действия от страна на ДСП, установеното от органите във връзка с твърденията в сигнала и исканията на Едрев, предприетите действия и проведените телефонни разговори с майката на децата като същият е запознат със становището на майката във връзка с исканията на бащата. Едрев е уведомен, че до 24.02.2022 год. майката съдейства за изпълнението на заложените дейности в плана за действие. Лицето е уведомено, че социалното проучване по сигнала продължава. Обжалваното писмо е издадено в процедурата по чл. 10, ал. 6 от ППЗЗД, съгласно която по реда и в сроковете по Административнопроцесуалния кодекс подателят се уведомява за предприетите действия по сигнала при спазване на изискванията за защита на личните данни, като органът е изпълнил задължението си и писмено е уведомил А. Едрев за действията извършени по повод неговия сигнал от 28.02.2022 год. Писмото има единствено уведомителен характер като същото е част от производството по издаване на задължителни предписания, а не окончателният акт, тъй като с него са дадени разяснения относно предприетите действия по повод сигнала. След анализ на съдържанието му не може да се сподели тезата на ответника по касация, че с него изрично е отказано издаване на предписание по чл. 18, ал. 4 от ППЗЗД. За административния орган не съществува задължение за издаване на задължително предписание по искане на подателя на сигнала. Съгласно чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет. същото се издава по предложение на социалния работник, който извършва оценка на случая, а не по искане на родителя. Съгласно чл. 18, ал. 5 от ППЗЗДет. задължителното предписание подлежи на обжалване по реда на АПК и то е годен за обжалване акт, който се издава след провеждане на производството регламентирано в чл. 14 чл. 18 от ППЗЗДет. В тази връзка следва да се посочи, че административният съд при постановяване на решението си не е обсъдил всички доказателства по делото. Част от административната преписка е съставен доклад СЛ/Д-РА-ПН/650-1168/14.03.2022 год. и издадено задължително предписание П/Д-РА-ПН-001 от 14.03.2022 год. на Г. Дякова, с което и се предписва да изпълнява заложената дейност 5 в Плана за действие по отношение на детето А. Едрев изготвен на 10.12.2021 год. и именно това е административният акт, който подлежи на обжалване (както изрично е посочено в предписанието). С оглед на гореизложеното касационната инстанция намира, че жалбата на Едрев срещу писмо с изх. СГ/Д-РА-ПН/31-001/07.03.2022 год. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Панагюрище е недопустима като подадена срещу акт, който не подлежи на обжалване. Като е разгледал същата и се е произнесъл по същество първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили. Касационната жалба се явява основателна макар да не е наведено като касационно основание това по чл.209, т.2 от АПК, тъй като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото за двете инстанции е основателна. Следва да се осъди А. Едрев да заплати на Дирекция Социално подпомагане Панагюрище разноски за юрисконсултско възнаграждение по сто лева за всяка инстанция общо 200 лева и 200 лева държавна такса за касационното производство. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК, Върховния административен съд, шесто отделение,