Решение № 501 от 16.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 19/2010 г.

Решение № 501 от 16.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 19/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Жанета Найденова Производството е за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

М. Н. К. от гр. П. е подала молба за отмяна на решение № 373 от 12.05.2009 г. по гр. д. № 5597/2007 г. на Върховния касационен съд, тричленен състав на трето гражданско отделение, като не е посочила на кое от основанията, изчерпателно изброени в чл. 303 ГПК, се позовава. От обстоятелствената част може да се направи извод, че е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Представителите на Прокуратурата на Р. Б. и на М. на п. са заели становище за оставяне без уважение подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение.

От печатът, поставен от регистратурата на Пловдивския окръжен съд е видно, че молбата на М. Н. К. е постъпила в Пловдивския окръжен съд на 11.08.2009 г. и че това означава че е спазен тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК - т. е. тя е допустима.

Разгледана по същество, обаче, молбата е неоснователна.

С решение № 373 от 12.05.2009 г. по гр. д. № 5597/2007 г. Върховният касационен съд, тричленен състав на трето гражданско отделение отменил решението на Пловдивския апелативен съд от 08.03.2007 г. в частта в която били уважени исковете, предявени на правно основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ от М. Н. К. срещу Прокуратурата на Р. Б. и Окръжната с. служба гр. П. за солидарно заплащане на сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от незаконно взета мярка "задържане под стража", в частта за присъдената законна лихва считано от 5.11.1999 г. до окончателното й изплащане, в частта за присъдените направени по делото разноски в размер на 250 лева и в частта за държавната такса и вместо него е постановил ново решение. С него ВКС е отхвърлил предявените искове за сумата 10 000 лева представляваща претендирано от незаконно взета мярка за неотклонение "задържане под стража" обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Със същото решение е оставено в сила решението на Пловдивския апелативен съд в частта в която е било оставено в сила решението на Пловдивския окръжен съд от 02.12.2005 г. по гр. д. № 2541/2004 г., с което са били отхвърлени исковете, предявени от М. Н. К. срещу Прокуратурата на Р. Б. и Окръжната с. служба гр. П. за разликата над 10 000 лева до 12 000 лева и в частта, в която същите искове, предявени на правно основание чл. 1, т. 1 ЗОДОВ в размер на 12 000 лева са били отхвърлени за бездействие на органите на Окръжната д. "П" като правоприемник на РДВР гр. П.

Върховният касационен съд е осъдил М. Н. К. да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 480 лева.

С обявяването му на 12 май 2009 г. решението на ВКС е влязло в сила и разрешените с него въпроси не могат да бъдат пререшавани, освен в случаите в които законът разпорежда друго - чл. 299 ГПК.

Съгласно чл. 303, ал. 1 ГПК "Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато:

1. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно."

В конкретния случай като нови писмени доказателства страната-молител е представила: постановление за образуване на дознание с изх. № 8* от 29.10.1997 г. на Районната прокуратура гр. П., Писмо на II РПУ гр. П. до Районната прокуратура гр. П. на № 8452/97 г. от 19.10.19997 г., Докладна записка на ст. л-т Д. Калбуров-ПИ при II РПУ Пловдив от 08.10.1997 г., писмо от Районната прокуратура гр. П. от 09.1997 г. до II РПУ гр. П., Молба от М. А. П. срещу М. Н. К. от 08.09.1997 г., съдебно. медицинско удостоверение № 702/97 г. на д-р Й по повод оплаквания за побой нанесен от М. К. върху М. А. П., касова бележка от 14.4.1994 г. , обяснение от инж. А от 18.09.1997 г., обяснения от П. В. А., родена през 1984 г., Обяснения на М. А. П. от 18.09.1997 г., Обяснения от Н. П. К. от 31.10.1997 г., предупредителен протокол подписан от М. К. на 11.10.1997 г. за връщане на музикален инструмент, обяснение на А. П. от 02.10.1997 г., обяснение от А. П. от 02.10.1997 г., съдебно-медицинско удостоверение № 711/97 г. на д-р Х за освидетелстване на М. К., обяснение на молителката М. К. от 01.10.1997 г. до началника на II РПУ гр. П., досие на дилъра-попълнено само името на молителката М. К., досие за почистващата система "RAINBOW"-8 стр., писмо на Районната прокуратура гр. П. до II РПУ от 15.09.1997 г., 4 бр. протоколи от разпит на свидетели на пом. следовател по дознание № 5694/97 г.: на М. А. П., на А. М. П., на А. Г. П., на Велика Велика П. К., ксерокопия от получени екземпляри за призовки от Н. К., Приложени са постановленията за назначаване на експерти, депозирана експертиза от 1998г по дознание № 5694/97, декларации на вещи лица, призовки на обвиняемата М. К. бр. докладна записка на л - т Д. Й., протоколи за разпит на уличени лица, заключение на дознател за изготвяне обвинителен акт срещу М. Н. Кавърджикова по дознание № 1427/97 г. на Второ РПУ гр. П. за присвояване на чужда движима вещ- пиано марка "Касио" МА 130" на стойност 122 500 неденоминирани лева, собственост на М. А. П., Определение от 08.01.2001 г. по ч. н. д. № 48 Д/2001 г. с което е потвърдено постановлението от 17.11.200 г. на Районната прокуратура за прекратяване на производството по дознание № 1268/98 г. на IV РПУ гр. П. по това постановление страна е бил Д. М. А. и е ставало въпрос за обида и клевета/.

По настоящето гражданско производство, още в исковата си молба М. Н. Кавърджикова е твърдяла, че по повод на теглени кредити от Банка "Земеделски кредит" АД София клон гр. П. и Банка "Хеброс" АД Пловдив клон гр. Р., срещу нея било образувано досъдебно производство № 761/98 г. и било образувано сл. д. № 590/98 г. на Окръжната с. служба гр. П. за извършено престъпление по чл. 227Б НК. - т. е. за търговец, който е изпаднал в неплатежоспособност и в 30-дневен срок от спиране на плащанията не е заявил това пред съда и че на 30.09.1999г била задържана от органите на МВР, на 17.10.1999 г. - била привлечена в качеството на обвиняема и на 5.11.1999 г. мярката "задържане под стража" била заменена в "парична гаранция".

Или, предметът на спора е бил очертан от твърденията в исковата молба и като се е позовал на тях и на събраните по делото доказателства първоначално Пловдивският окръжен съд с решението си от 02.12.2005 г. по гр. д. № 2541/2004 г., а след това и Пловдивският апелативен съд и Върховният касационен съд, са се произнесли само по обстоятелствата по сл. д. № 590/98 г. на Пловдивската с. служба. По повод именно на това следствено дело молителката е била обявена за местно, а по-късно и за общодържавно издирване и е била задържана в следствения арест 33 дни. Това задържане е било законно, според решаващите състави на Пловдивския окръжен, Пловдивският апелативен и Върховния касационен съд, защото по образуваното н. о. х. д. № 172/99 г. на Пловдивския окръжен съд, тя е била призната за виновна и осъдена с влязла в законна сила, присъда. Именно поради това и исковете, предявени на правно основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ са били отхвърлени.

По настоящето гр. д. № 19/2010 г. Върховният касационен съд няма правомощия да проверява правилността на влезлите в сила решения, с които исковете, предявени от М. Кавърджикова, са били отхвърлени. Разрешените с тях въпроси между същите страните, за същото искане и за същото основание съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК, се ползват с т. н. сила на пресъдено нещо".

Задължението на ВКС по настоящето дело е да провери дали са налице основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК-т. е. дали става въпрос за нови обстоятелства или за нови писмени доказателства от съществено значение за делото. И при съпоставката на представените писмени доказателства с предмета на делото се установява, че не става въпрос нито за нови обстоятелства, нито за нови писмени доказателства, които страната-молител при разглеждане на делото да не е могла да узнае или да представи. Представените писмени доказателства не са и от съществено значение. Приложените писма, докладни записки и кореспонденцията между П районна прокуратура и II РПУ Пловдив, протоколите за разпит на свидетели, експертизата и постановлението за назначаване на експерти, прекратяване на досъдебно производство, касаят други дознания - дознание № 5694/97 г. на II РПУ и дознание № 1268/98 г. на IV РПУ гр. П., които не са относими към настоящето дело. Те биха имали евентуално значение при разглеждането на н. о. х. д. № 172/99 г. на Пловдивския окръжен съд, но не и по гражданското дело. Освен това показанията на свидетели, дадени в писмен вид, дори и пред органите на до съдебното производство, не могат да служат като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Практиката на ВС и на ВКС в тази насока е последователна- т. 4 от Постановление на Пленума от 1977г: " "Не е допустима отмяна по реда на чл. 231, б. "а" ГПК въз основа на писмени декларации на лица, които биха потвърдили пред съда вписаното в тях като свидетели или като вещи лица".

А що се касае до приложеното досие-упътване и реклама на почистващата система "RAINBOW" то въобще не намира приложение към настоящето дело. Ако е имало някакво значение молителката Кавърджикова не е имала никаква пречка да го представи при разглеждане на делото.

Следователно, не са налице основанията за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, не само че представените писмени доказателства не са относими към конкретния случай, че не са допустими, но и че не са нови, за които страната-молител да не е знаела. Тя е била наясно и със спора за пианото марка "Касио" по едното дознание, и за клеветата или обидата по чл. 148 НК по другото дознание и ако е смятала че имат пряко значение по настоящето дело, е можела да иска прилагането им към делото като доказателства /друг е въпроса с каква доказателствена сила биха се ползвали в гражданския процес/. Обикновената кореспонденция между отделните институции-районната прокуратура и полицейските управления, не е от значение по делото. От значение по настоящето производство би била само оправдателна присъда за деянията, за които молителката е била задържана, обвинена и осъдена с влязла в законна сила присъда. Такава, обаче, по делото няма.

Молбата на М. Н. Кавърджикова за отмяна на влязлото в сила решение не е основателна и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд