Решение № 1758 от 8.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1700/2014 г.

Решение № 1758 от 8.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1700/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Община - В. чрез процесуалния й представител адв. П. Петков срещу решение № 77 от 17.10.2013 г., постановено по адм. д. № 213/2012 г. по описа на АС-В.

Касаторът твърди недопустимост на съдебното решение, евентуално - неоснователност на същото като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде обезсилено като недопустимо или отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици.

От същия касатор, но срещу допълнителното Решение № 107 от 10.12.2013 г. по същото адм. д. № 213/2012 г. по описа на АС- В., е предявена втора касационна жалба с твърдения за неправилност на допълнителното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на допълнителното решение като неправилно с произтичащите от това правни последици.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от адв. П. Петков, който поддържа касационните жалби, представя доказателства, а по същество твърди недопустимост, евентуално- неправилност на основното съдебно решение и неправилност на допълнителното решение по съображения, подробно развити от него устно в хода по същество, както и в писмени бележки по съществото на спора.

Ответникът, И. Д. И. от гр. С., редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби по съображения, подробно развити в заключението по същество.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебните решения са неблагоприятни, поради което са допустими.

Разгледани по същество, същите са основателни по следните съображения:

АС - В. е бил сезиран с искова молба от И. Д. И. от гр. С. в качеството му на собственик на ПИ с идентификатор 10971.513.48, целият с площ от 2643 кв. м. с адрес: гр. В., ул. "И. А. II" № 13, ведно с построените в него сгради с идентификатори: № 10791.513.46.2 с площ 31 кв. м.; № 10971.513.48.1 със застроена площ от 523 кв. м. на 6 етажа и № 10971.513.48.2 с площ от 363 кв. м., както и на незастроен поземлен имот с идентификатор № 10971.513.54 с площ от 1358 кв. м., предявена срещу община - В. със следния петитум: 1. Община - В. да бъде осъдена да осигури на ищеца нормален достъп до имотите му, описани по-горе, осигуряващ гарантиране на ползването им за целта, за която са отредени: паркинг и административна сграда и 2. Община - В. да бъде осъдена да заплати на ищеца на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ обезщетение за имуществени вреди вследствие на отменен като незаконосъобразен административен акт - Заповед № 122/01.10.2004 г. на кмета на община - В., както и на незаконосъобразно бездействие - неизграждане на път, изразяващи се, както следва: 1. Имуществени вреди от намалената стойност на двата имота в резултат на напълно ограничения достъп до тях в размер на 700 000 лв и 2. Имуществени вреди във вид на пропуснати ползи, изразяващи се в уговорения месечен наем за първия етаж от административната сграда с идентификационен № 10971.513.48.1 и за поземления имот, отреден за паркинг, предмет на прекратен договор за наем от 01.04.2007 г. / л. 15 по първоинстанционното дело/ в размер на общо 2000 лв за период от 5 години, съставляващи сумата от 120 000 лв.

С влязло в сила определение от 10.09.2012 г. АС-В. е оставил без разглеждане исковата молба на И. в частта й, в която претендира община - В. да бъде осъдена да изгради път, който да му осигури нормален достъп до процесните имоти в тяхната цялост и да гарантира ползването им с предвидената им цел - за паркинг и административна сграда и е прекратил производството по делото в тази му част.

С протоколно определение от проведеното на 24.04.2013 г. съдебно заседание и на основание чл. 214 от ГПК административният съд е допуснал намаление на размера на предявените искове, както следва: 1.За причинени вреди в резултат на намалената стойност на имотите вследствие напълно ограничения достъп до имотите - 127 800 лв и 2. За пропуснати ползи от прекратения договор за наем като следствие на започналото строителство в размер на 5-годишния наем за първия етаж и паркинга в размер на по 2 000 лв на месец или общо в размер на 90 000 лв.

С допълнителна молба от 15.07.2013 г. / л. 263 по първоинстанционното дело / ищецът отново уточнява паричния израз на двата обективно съединени иска, както следва: 1. За причинени вреди в резултат на намалената стойност на имотите следствие на напълно ограничения достъп до тях - обезщетение в размер общо на 127 800 лв, от които 116 000 лв за имот с идентификатор 10971.513.48 и построените в него сгради и 11 800 лв за имот с идентификатор 10 971.513.54 и 2/ за пропуснати ползи в размер на прекратения договор за наем като следствие от започналото строителство в размер на 5 годишния наем за първия етаж и паркинга в размер на по 2000 лв на месец или общо в размер на 90 000 лв. Със същата молба от 15.07.2013 г. ищецът е заявил, че се отказва от иска си за причинени вреди в резултат на намалената стойност на имот с идентификатор 10971.513.54 лв на стойност 11 800 лв, но не се отказва от иска си за пропуснати ползи от прекратения договор за наем, включително и с предмет -празния имот, отреден за паркинг, тъй като отдаването под наем на чужд имот е допустимо и законно.

С нарочно определение от 16.07.2013 г. АС-В. е допуснал частичен отказ от първия иск за присъждане на обезщетение за причинени вреди от намалената стойност на имот с идентификатор 10971.513.54 лв в размер на 11 800 лв.

Базирайки се на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и на изслушаните по делото основни, допълнителни и тройни съдебно-технически и съдебно оценителни експертизи, АС - В. е заключил, че предявените обективно съединени искове са основателни в пълния им предявен и поддържан в хода на съдебния процес размер. Налице са всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на общината за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение административен акт- Заповед № 122/01.10.2004 г. на кмета на община - В.; от този административен акт за ищеца са настъпили твърдените от него имуществени вреди - намаляване стойността на имот с идентификатор 10971.513.48, целият с площ от 2 643 кв. м., ведно с построените в него три сгради, както и пропуснати ползи от прекратения поради осъщественото строителство и липсата на достъп до този имот и незастроения имот с идентификатор 10 971.513.54- за паркинг договор за наем в размер на сумата за петгодишния месечен наем за двата имота; налице е и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между претърпените и доказани по размер чрез експертизите вреди и незаконосъобразната заповед на кмета на общината. По горните съображения с обжалваното в настоящото производство съдебно решение АС - В. е осъдил община - В. да заплати на И. Д. И. от гр. С. сумата от общо 206 000/ двеста и шест хиляди/ лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на намалената стойност на недвижимия имот на ищеца, описан в нот. акт за покупко-продажба № 200, т. VI, рег. № 8155, дело № 1018/29.12.2004 г. на нотариус с район на действи4 РС-В. в размер на 116 000 лв, както и обезщетение за претърпени имуществени вреди / пропуснати ползи/ в резултат на прекратен договор за наем от 01.04.2007 г. за периода от 01.07.2008 г. до 30.03.2012 г. в размер на 90 000 лв, ведно с дължимата законна от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. лихва

С допълнителното си решение АС- В. в производство по чл. 176 от АПК е допълнил първоначалното решение, като се е произнесъл по цялото акцесорно искане на ищеца, съдържащо се в първоначалната искова молба- присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на присъдената сума. С оглед горното с решение № 107/10.12.2013 г. административният съд е допълнил диспозитива на решение № 77/17.10.2013 г. по адм. д. № 213/2012 г. по описа на АС-В. в следния смисъл: след думите"ведно с дължимата законна лихва" в края на първия абзац е допълнил следния текст " върху главницата от общо 206 000 лв, считано от 25.01.2013 г. ", а думите" от подаване на исковата молба" е заличил.

След извършване на вменената от разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК в задължение на касационната инстанция служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваните съдебни решения, ВАС, трето отделение намира и двете решения за недопустими по следните съображения:

По отношение решение № 77/17.10.2013 г. по адм. д. № 213/2012 г. по описа на АС- В.

Съдебното решение е недопустимо като постановено по нередовна искова молба, чиято нередовност е следвало да бъде отстранена чрез оставянето й без движение с указание в 7-дневен срок от съобщаване на това определение ищецът да отстрани неточностите в обстоятелствената част и петитума на исковите си претенции- процесуално поведение, което административният съд не е предприел.

Още в исковата си молба И. И. твърди, че е понесъл претендираните от него вреди не само от отменената като незаконосъобразна Заповед № 122/01.10.2004 г. на кмета на община -В., но и от започналото през лятото на 2008 г. и приключило до датата на отмяната на заповедта изграждане на надлез, " ...който минава по границата на имотите ми откъм ул. " Ц. И. А. II и напълно възпрепятства достъпа ми до тях. " В резултат на посочения строеж И. твърди претърпяване на заявените за обезщетяване вреди.

Видно от съдържанието на отменената заповед № 122/01.10.2004 г. и подробно описания от приетите по делото основна, допълнителна и тройна експертизи обхват на действие на същата заповед, същата не предвижда изменение на ПР и ПРЗ за обект "Надлез". Видно от приложено по делото на стр. 43 обявление, налице е предходна заповед № 121/01.10.2004 г. на кмета на община -В., с която е одобрен ПРЗ на обект Надлез, ул. "Широка" и ЖП линията -гр. В. Ищецът нито твърди, нито доказва, че тази заповед е била предмет на обжалване от негова страна или съответно - отменена като незаконосъобразна по друг ред. С оглед горните противоречиви твърдения и данни исковата молба е следвало да бъде оставена без движение и на ищеца е следвало да бъде указано да уточни от какво точно претендира вредите - от отменената като незаконосъобразна заповед № 122/01.10.2004 г., от заповед № 121/01.10.2004 г. или от самия построен надлез, който съставлява "пътно съоръжение" по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на Закона за пътищата. Ако ищецът претендира вреди от изграждането на надлеза като пътно съоръжение, то съдът следва, с оглед т. 3 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСС от ГК от ВКС и ОСС от I и II колегии на ВАС, постановено по съвместно т. д. № 2/2014 г. да прецени дали искът е подсъден на административния съд или на общите граждански съдилища. Ако претендира вредите както от построения надлез, така и от отменената като незаконосъобразна заповед № 122/01.10.2004 на кмета на община - В., ищецът следва да конкретизира претенциите си по размер с оглед всеки един източник на увреждане. Ако ищецът претендира настъпване на вредите от Заповед № 121/01.10.2004 г., с която е изменен ПРЗ за обект "Надлез" или от издаденото разрешение за строеж на този надлез, то същият следва да представи пред първоинстанционния съд доказателства за това, че тези административни актове са отменени като незаконосъобразни по съответния ред, доколкото съгласно специалната разпоредба на чл. 204, ал. 1 от АПК предварителната отмяна на административния акт, от който се претендират вредите, е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на предявените искове.

Като се е произнесъл по нередовна искова молба по същество, АС- В. е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а делото - върнато на друг състав на АС-В. за ново произнасяне по допустимостта и основателността на исковите претенции след изпълнение указанията по прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен акт.

2. По отношение решение № 107/10.12.2013 г. по адм. д. № 213/2012 г. по описа на АС- В.

Доколкото допълнителното решение е функция на основното решение и има за предмет допълването му в частта за началната дата на акцесорното вземане за лихви върху присъдената главница, недопустимостта на основното решение влече след себе си недопустимост и на допълнителното решение, тъй като последното няма самостоятелен характер без основния съдебен акт.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение