Решение № 10158 от 23.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16291/2009 г.

Решение № 10158 от 23.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16291/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Квазар-Иван Крумов" - гр. София, представлявано от управителя Иван Крумов, против решение от 17.07.2009 г., постановено по адм. дело № 2087 от 2005 г. по описа на Софийския градски съд - административно отделение, с което е отхвърлена жалбата му против данъчен ревизионен акт (ДРА) № 840 от 07.12.2004 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1262 от 19.05.2005 г. на директора на РДД - гр. София, в частта относно непризнато право на данъчен кредит за периода на м. 02.2002 г. по фактури № 164 и 165, и двете от 20.02.2002 г., издадени от "Бруд консулт" ЕООД. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен ДРА в обжалваната част. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София при ЦУ на НАП, заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е отхвърлил жалбата против ДРА, след като не е установено наличие на предпоставките за признаване на правото на данъчен кредит. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Софийския градски съд - административно отделение, е отхвърлена жалбата на ЕТ "Квазар-Иван Крумов" - гр. София, против данъчен ревизионен акт (ДРА) № 840 от 07.12.2004 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1262 от 19.05.2005 г. на директора на РДД - гр. София, в частта относно непризнато право на данъчен кредит за периода м. 02.2002 г. по фактури № 164 и 165, и двете от 20.02.2002 г., издадени от "Бруд консулт" ЕООД. За да постанови това решение, съдът е приел, че с ДРА законосъобразно е отказано право на данъчен кредит по процесните фактури, тъй като не са представени доказателства за наличието на квалифицирани кадри за осъществяване на услугите и оттам - за реалността на доставката на тези услуги. Посочил е, че не са опровергани констатациите в ДРА за липса на реални доставки, които на основание чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.) се считат за верни до доказване на противното. Съдът е посочил и това, че формалното отразяване на фактурите в счетоводството и наличието на доказателства за плащането им не означават, че по тези фактури е налице правото за ползване на данъчен кредит, след като на първо място стои изискването за реалност на доставките. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. В съответствие с доказателствата, събрани при ревизията и в производството по обжалване на ДРА, както и с правилата за разпределение на доказателствената тежест първоинстанционният съд обосновано е приел, че не е доказано реалното извършване на доставките на услуги, удостоверени с процесните фактури и че не е налице основание да бъде признато правото на данъчен кредит по чл. 65, ал. 4, т. 3 и 4 ЗДДС (отм.). Правилно съдът е посочил какви са изискванията за признаване на право на приспадане на данъчен кредит по чл. 64 и чл. 65 ЗДДС (отм.), като е извел извода, че едно от тези изисквания е наличие на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 от закона. В този смисъл настоящият състав споделя извода на съда, че наличието на реална доставка, в случая - на реално извършени услуги с предмета, посочен във фактурите, следва да бъде доказано, независимо че от формална страна са изпълнени останалите изисквания по чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.), както и че доказателствената тежест за това се носи от ревизирания субект, който е декларирал право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури. Този извод произтича от основния принцип за разпределение на доказателствената тежест, според който всяка страна следва да докаже фактите, от чието настъпване черпи изгодни за себе си правни последици. Данъчната фактура представлява частен свидетелстващ документ, поради което не се ползва с материална доказателствена сила. Затова, независимо че фактурите са издадени от доставчика и че са изпълнени формалните изисквания по счетоводното им отразяване и за начисляване на ДДС от доставчика (съгласно заключението на вещото лице), то тези фактури не доказват, че удостоверените с тях доставки на услуги са действително осъществени, т. е. че съдържанието на фактурите съответства на обективната действителност. Именно поради това при извършваните данъчни ревизии органите по приходите имат задължението и правомощието да извършват проверки относно всички факти и обстоятелства, които пряко или косвено имат значение за преценката относно реалността на доставките. В тази връзка извършването на проверка относно кадровата, материалната и техническата обезпеченост на доставчика да изпълни конкретната доставка на стока или услуга не е самоцелно, а е свързано с преценката относно реалността на доставката, доколкото само такава доставка води до формиране на добавена стойност и представлява основание за начисляване на ДДС от доставчика, съответно - за признаване на право на приспадане на данъчен кредит от получателя по доставката. В конкретния случай при извършената насрещна проверка на доставчика "Бруд консулт" ЕООД не са представени доказателства за кадровата обезпеченост на доставчика да извърши услугите по фактурите така, както са индивидуализирани. При тези доказателства съдът обосновано е приел, че не е доказано наличието на кадрови възможности на доставчика да извърши услугите по процесните фактури. Предвид това съдът не е допуснал твърдяното в касационната жалба процесуално нарушение при преценката на доказателствата по делото и разпределението на доказателствената тежест. Наред с изложеното следва да се подчертае, че за признаване на право на данъчен кредит по конкретни доставки от съществено значение е доставките да са извършени от лицето, посочено като доставчик в издадените данъчни фактури, и съответно по отношение на това лице да са изпълнени условията за признаване на право на данъчен кредит, тъй като ЗДДС свързва признаването на данъчен кредит с конкретна фактура и доставчик, а не абстрактно - с наличието на стока или резултат от извършена услуга. Предвид изложеното изводът на първоинстанционния съд, че не е доказано реалното извършване на процесните доставки от лицето, посочено като доставчик - "Бруд консулт" ЕООД, е обоснован и правилен. Наред с това налице е основание и по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) за отказване на данъчен кредит - поради това, че прекият доставчик не е представил всички документи и обяснения, които са му поискани с връченото ИПДПОЗЛ. Неоснователно е и възражението за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на обжалвания ДРА. В тази част съдът правилно е приел, че срокът за извършване на ревизията и издаване на ДРА е по-скоро инструктивен и не е основание за незаконосъобразността му. Предвид изложеното и тъй като не са налице твърдените касационни основания за отмяна, следва решението да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,