Решение № 4997 от 11.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2095/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Държавата, чрез Министерство на земеделието и храните, представлявана по пълномощие от гл. юрк. Й. Христоскова, обжалва Решение № 5503 от 01.12.2025 г. по адм. дело № 733/2025 г. на Административен съд – Пазарджик, с което е отменен отказ на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – Пазарджик, обективиран в писмо изх. № 20-50757 от 16.09.2022 г., за заличаване на вписването в кадастралния регистър на държавата, наред с К. П. М. и П. Н. С., като собственик на поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на гр. Батак. Релевирани са доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърденията са законосъобразност на оспорения отказ предвид доказателствата за частична идентичност на имотите по документите за собственост на страните, които сочат на спор за материално право, след решаването на който би било налице основание за изменение в КРНИ. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора за отхвърляне на жалбата срещу процесния отказ. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответниците - К. П. М. и П. Н. С., чрез пълномощника си адв. Н. Ангелов, в представен писмен отговор, заявяват становище за неоснователност на касационната жалба като считат оспореното решение за правилно. Искат присъждане на разноски. Ответникът – началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ – Пазарджик, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неправилност на съдебното решение. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред Административен съд – Пазарджик е повторно, след като с решение № 6483 от 16.06.2025 г. по адм. дело № 5760/2023 г., ВАС е отменил решение № 202/07.04.2023 г., постановено по адм. дело № 895/2022г. на Административен съд -Пазарджик и е върнал делото за ново разглеждане с указания за събиране на доказателства за идентифициране на процесния имот, които са от значение за преценката относно приложението на материалния закон. При новото разглеждане, съдът е назначил СТЕ и е приел заключение на вещо лице, въз основа на данните в което и на приложените по делото доказателства е приел за установено от фактическа страна, че кадастралната карта и регистри на гр. Батак са одобрени със Заповед № РД-18-42/6.07.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, като ПИ с [идентификатор] към датата на нейното издаване е с вписани собственици К. П. М. и П. Н. С., съгласно нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот [заличен текст]; нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № [заличен текст] и нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № [заличен текст], които са приложени по делото. По заявление от 15.04.2019 г., държавата е нанесена като собственик в кадастралните регистри на редица имоти с обща площ от 600 дка, вкл. имот с [идентификатор], вписан като стар номер в скицата на процесния ПИ с [идентификатор], посочени в Решение № 427 от 31.07.2013 г. на Районен съд – Пещера по гр. дело № 38/2011 г., постановено по установителен иск на държавата срещу община Батак. При горните обстоятелства, първоначално вписаните собственици К. П. М. и П. Н. С. са подали заявление вх. № 05-10415/18.08.2022 г. до началника на СГКК-Пазарджик, с искане да бъде заличена държавата като собственик от кадастралния регистър за [ПИ], по което е постановен оспорения отказ. За да отмени отказа с обжалваното решение, съдът се е позовал на констатациите на вещото лице по СТЕ, за това, че е налице частична идентичност за площ от 557 кв.м. между [ПИ] – собственост на К. М. и П. С. и [ПИ] – собственост на държавата съгласно съдебното решение, попадаща в отдел 82 на горския фонд, а останалата площ от около 130 кв.м. в югоизточния ъгъл на ПИ 174 е извън горския фонд и не е предмет на съдебното решение. С оглед на горното, съдът е приел за недоказано основанието по чл.53, ал.2 ЗКИР за вписването на страните като собственици с дублиращи се права за процесния имот, тъй няма пълно съответствие по вид, площ и граници на имотите по титулите за собственост на същите. Сочи се, че като не е проверил дали е налице идентичност на имотите, органът е нарушил задължението си по чл.35 АПК да изясни относимите факти, поради което постановеният от него отказ е незаконосъобразен и подлежи на отмяна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Относимите за спора обстоятелства са установени от събраните по делото доказателства, на които съответстват направените фактическите констатации, но въз основа на последните са изведени незаконосъобразни правни изводи. Оспореният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон, както основателно се поддържа от касационния жалбоподател. Решаващите съображения на първостепенния съд за незаконосъобразност на обжалвания отказ поради отсъствие на предпоставките по чл.53, ал.2 ЗКИР са неотносими към предмета и основанието на образуваното административно производство, в което е постановен процесния административен акт. Последният е издаден по искане на настоящите ответници до административния орган за заличаване на държавата, вписана наред с тях, в кадастралния регистър като собственик на поземлен имот с [идентификатор], поради това, че е налице несъответствие между данните в регистъра и източника, удостоверяващ тези данни - съдебното решение по установителния иск, в което не фигурира процесния имот, а не по искане на държавата за вписването й за собственик на същия имот, като по делото е безспорно, че по такова искане е допуснато изменение на КККР, което не е оспорено и е влязъл в сила административен акт. В случая, сезираният със заявлението на К. М. и П. С., орган е мотивирал отказа си с липсата на предвидено в закона правомощие за проверка на валидността на представените документи и за разрешаване на възникнали спорове за материално право. Посочил е, че е изпълнил задължението си по чл. 53, ал. 2 ЗКИР за вписване на всички титуляри на правото на собственост, както и че едва след разрешаване на спора за материално право с влязло в сила решение на граждански съд, може да отрази правата на действителния собственик на имота на осн. чл. 53а, т. 1 ЗКИР. Настоящият касационен състав, противно на приетото от първоинстанционния съд, счита оспореният отказ за законосъобразен административен акт като споделя мотивите на органа. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право за един и същ имот, административният орган няма правомощие да проверява валидността им или да извършва преценка кои от тези лица да запише в кадастралния регистър, а следва да нанесе данните за всички лица и документи, както е процедирал в случая. При наличието на редовен от външна страна нотариален акт, легитимиращ настоящите ответници като собственици на процесния имот, който вече е записан на тяхно име в кадастралния регистър към датата на подаване на искането от държавата и при представяне от последната на влязлото в сила решение, установяващо правото ѝ на собственост върху имоти с обща площ от 600 дка, вкл. върху [имот номер], посочен като стар номер на спорния [имот номер] в издадената скица, за административния орган съществува само една законна възможност - да запише всички лица и легитимиращите ги като собственици документи. Обстоятелството, че ПИ 174 представлява само част от имот 711, т.е. че не е налице идентичност между имотите съобразно документите за собственост на страните, би било основание за оспорване на извършеното от органа изменение на КРНИ без издаване на заповед по заявлението на държавата, в който смисъл е цитираната в обжалваното решение съдебна практика, а за настоящото дело, това обстоятелство установява съществуването на спор за собственост. Като не е констатирал, че наличието на конкуриращи се документи за собственост сочат на спор за материално право, който е пречка за исканото изменение на кадастралния регистър, изразяващо се в заличаване на вече вписано като собственик лице, и е отменил отказа на органа, административният съд е приложил неправилно закона. Нито началникът на СГКК, нито административният съд разполагат с компетентност да разрешат спора за собственост, както и да се произнасят по валидността на удостоверяващите правата на страните актове, както правилно е прието в оспорения отказ. Искането за заличаване на държавата може да бъде удовлетворено едва след разрешаването по общия исков ред на спора за собственост и то при благоприятен за първоначално вписаните лица, правен резултат. Като достига до извод за незаконосъобразност на обжалвания отказ, съдът постановява решението си в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Налице е касационното основание по чл.209, т.3 АПК за отмяна на оспореното решение и за произнасяне при усл. на чл.222, ал.1 АПК по съществото на спора за отхвърляне на жалбата на К. М. и П. С. срещу процесния административен акт. С оглед изхода по делото и искането на касационния жалбоподател, съдът присъжда в полза на МЗХ сторените деловодни разноски за двете съдебни инстанции, които включват: държавна такса за двете касационни жалби – общо 140,00лв., възнаграждение за вещо лице - 250,00лв., както и юрисконсултско възнаграждение, съобразно действащите редакции на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съотв. по 100,00лв. за производствата по адм. дело № 895/2022 г. на Административен съд – Пазарджик и адм. дело № 5760/2023 г. на ВАС, и по 200,00лв. - за производствата по адм. дело №733/2025 г. на Административен съд – Пазарджик и настоящото дело, т.е. дължимите разноски са в общ размер от 990,00лв., равняващи се на 506,18 евро, платими от ответниците по касация. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,