Решение № 8530 от 5.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3544/2022 г.

Решение № 8530 от 5.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3544/2022 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Сити Геймс 2019" ЕООД срещу решение № 1295/01.03.2022 г., постановено по адм. д. № 7070/2021 г. от Административен съд - София-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Излага, че административният съд е излязъл извън дължимата от него преценка, като не е взел предвид изложеното в жалбата и е мотивирал решението си с мотиви, които административният орган не е изложил в обжалвания акт, поради което съдебният акт е недопустим. Изрично са наведени доводи за несъобразяване с § 86, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за хазарта (ПЗР ЗИДЗХ) и чл. 30, ал. 7 от Закона за хазарта (ЗХ). С касационната жалба се иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде уважена жалбата срещу Решение № 000030-2391/21.06.2021 г. на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите (НАП). Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Касаторът прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на ответника, в случай че същото надвишава минимума. Претендира разноски. Ответникът изпълнителният директор на НАП, редовно уведомен за настоящото производство, не изпратил представител в открито съдебно заседание и не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна по делото и срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: С решение № 1295/01.03.2022 г., постановено по адм. д. № 7070/2021 г. от АССГ e отхвърлена жалбата на "Сити Геймс 2019" ЕООД против Решение № 000030-2391/21.06.2021 г. на изпълнителен директор на НАП и са присъдени разноски. Административният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма, в съответствие с процесуалния и материалния закон, макар да липсва конкретното правно основание за постановяване на акта, което да е относимо към материалната законосъобразност на акта и не противоречи на целта на закона. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но частично неправилно. Обжалваното съдебно решение е поставено от законен състав на компетентен съд. Касационното оплакване по чл. 209, т. 2 от АПК за недопустимост на обжалваното съдебно решение поради липса на обсъждане на всички доводи от жалбата и допълване на мотивите на административния акт от съдът, е неоснователно. Тези твърдения не обуславят основания недопустимост на съдебния акт. АССГ се е произнесъл по допустима жалба срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, която е разгледана при спазване правилата на подведомственост и подсъдност и с участието на надлежно конституирани страни, поради което обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Решаващият съд е установил правилно фактическата обстановка по делото, по която страните не спорят, за да приеме за установено, че на 12.05.2020 г. "Сити геймс 2019" ЕООД подава искане за издаване на лиценз за организиране на хазартни игри в обект по ЗХ /игри с игрални автомати, игри в игрално казино, бинго, кено/. С Решение № 000030-1114/06.04.2021 г. на основание чл. 25, ал. 1 от ЗХ, във вр. чл. 17, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗХ изпълнителния директор на НАП издава лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати за срок от 5 години на дружеството-жалбоподател, утвърждава представени от "Сити геймс 2019" ЕООД условия, правила за организация и изисквания във връзка с хазартните игри и потвърждава направените инвестиции за игралната зала. В същото решение е посочена като дължима и заплатена такса за потвърждаване на извършването на инвестициите в размер на 2000 лв. по чл. 1, ал. 3 от Тарифа за таксите, които се събират по ЗХ (ТТЗХ), във вр. чл. 5, ал. 2 от ЗХ и са определени две други такси за издаване на лиценза в размер: 7500 лв. по чл. 30, ал. 1 от ЗХ във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 4, б. "а" от ТТЗХ и 25000 лв. по чл. 30, ал. 6 от ЗХ. Касационният жалбоподател е заплатил и трите суми в пълен размер, което е установено от представените пред първата инстанция платежни нареждания. На 09.06.2021 г. "Сити геймс 2019" ЕООД отправя до НАП искане с вх. № 26-С-795/09.06.21 г. за връщане недължимо платени такси с правно основание чл. 4б от Закона за държавните такси (ЗДТ) за сумите 25000 лв. и 2000 лв. С оспореното пред АССГ решение искането за възстановяване е оставено без уважение, с мотиви, че таксите по чл. 30, ал. 1 и чл. 30, ал. 6 от ЗХ се дължат на различно правно основание и същите са кумулативно дължими, а тази по чл. 1, ал. 3 от ТТЗХ се дължи винаги, когато лицето поиска разглеждане на инвестициите. Не се установява соченото в касационната жалба твърдение за допълване на мотивите на индивидуалния административен акт от страна на съда, респективно не е нарушено правото на защита на касатора. Първоинстанционният съд в изпълнение на задълженията си по чл. 218, ал. 2 от АПК е анализирал всички хипотези на приложимия според него материален закон, при което е достигнал до незаконосъобразни правни изводи, но не е допуснал процесуално нарушение, респективно ограничаване правото на защита на страните по спора. Административният съд, за да отхвърли жалбата, неправилно е приел, че дължимостта и размера на двете такси са решени по окончателен начин с Решение № 000030-1114/06.04.2021 г. на изпълнителния директор на НАП за издаване на лиценз, което е влязло в сила на 21.04.2021 г., без да бъде обжалвано, от което е обосновал извод, че дължимостта на таксите не подлежи на преразглеждане, с което е игнорирал съществуването на специалното производство по чл. 4б от ЗДТ и издадения изричен акт на изпълнителния директор на НАП на основание чл. 17, ал. 1, т. 16 от ЗНАП и чл. 7 от ЗДТ. Напълно необосновани са и останалите допълнителни мотиви на АССГ, които съдържат предположения относно начина на определяне и причината за внасяне на част от сумите, които са поискани да бъдат върнати като недължими. С оглед обстоятелството, че спорът е изяснен от фактическа страна от първоинстанционният съд, не са налице процесуални пречки да бъде осъществен контрол по отношение приложението на материалния закон от настоящата касационна инстанция. Съдът намира, че съдебното решение е незаконосъобразно в частта, с която е отхвърлено оспорването срещу Решение № 000030-2391/21.06.2021 г. на изпълнителен директор на НАП, в частта, с която е оставено без уважение искането на "Сити Геймс 2019" ЕООД за възстановяване на сумата от 25000 лв., представляващи държавна такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ. Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на твърдението на касационния жалбоподател, че е приложимо правилото на § 86, ал. 1 от ПЗР ЗИДЗХ (ДВ, бр. 69 от 2020 г., изм. и доп., бр. 11 от 2021 г., в сила от 9.02.2021 г.) от преюдициално и съществено значение обстоятелството доколко въобще разпоредбата на чл. 30, ал. 6 от ЗХ, създаваща задължение за плащане на нова държавна такса, е приложима по отношение на касационния жалбоподател, за да се изследва при условията на евентуалност към кой момент възниква това задължение и дали за него са приложими преходните правила. Съгласно чл. 30, ал. 7 от ЗХ (ДВ, бр. 69/2020 г., предишна чл. 30, ал. 5 от ЗХ с идентично съдържане след изм. в ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), се събират само таксите по чл. 30, ал. 1 от ЗХ. Облагането с алтернативен данък на данъчно задължени лица за извършвани от тях специфични дейности е уредено в Част пета "Алтернативни данъци" от ЗКПО, в която се съдържа Глава "Тридесет и втора", регламентираща данък върху хазартна дейност. Раздел V от тази глава регламентира размер, деклариране и внасяне на данък върху хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино. От нормите на ЗКПО следва, че "Сити Геймс 2019" ЕООД, като организатор на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала, е данъчно задължено лице, което дължи този алтернативен данък за конкретната си дейност, т. е. попада в кръга на лицата, които според чл. 30, ал. 7 от ЗХ дължат само таксите, определени в чл. 30, ал. 1 от ЗХ. Налага се извод, че еднократната такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ за издаване и поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза 5 години в размер на 25000 лв., внесена от "Сити Геймс 2019" ЕООД, е недължимо платена по аргумент от чл. 30, ал. 7 от ЗХ, във връзка с Раздел V от Глава "Тридесет и втора" на ЗКПО. С оглед обстоятелството, че Решение № 000030-2391/21.06.2021 г. е постановено в противоречие с чл. 30, ал. 7 от ЗХ, при наличие на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК същото трябва да бъде частично отменено, а на основание чл. 173, ал. 2 от АПК делото да бъде върнато като преписка за ново произнасяне от административния орган при съобразяване с тълкуването на закона в настоящото решение. В останалата част обжалваното съдебно решение е правилно като краен резултат. Фактът, че таксата по чл. 1, ал. 3 от ТТЗХ е внесена по сметка на НАП преди издаване на решението за лиценза на дружеството (платежно нареждане от 02.04.2021 г.) е част от нормалната дейност на администрацията по предоставяне на административни услуги и не може да се отчита от съда във вреда на жалбоподателя при преценка на дължимостта на внесената такса. За да постанови крайния резултат, АССГ неоснователно е счел, че "Сити Геймс 2019" ЕООД е пропуснало да обжалва разпореждане на органа за внасяне на тази такса, ако е имало такова, алтернативно – Решение № 000030-1114/06.04.2021 г. на изпълнителния директор на НАП за издаване на лиценз за организиране на хазартни игри на дружеството-жалбоподател и по окончателен начин е решен въпроса за размера и дължимостта на таксата в размер на 2000 лв. Неоснователни се явяват основните оплаквания на касатора във връзка с таксата в размер на 2000 лв., че последната не се дължи, тъй като проверката за извършването на инвестициите се извършва в ходя на производство по постановяване на решението за издаване на лиценз и се "поглъща" от него, съответно искане по образец 5 не се подава и нарочно решение за потвърждаване на инвестициите не се постановява. Тази такса е внесена на основание чл. 1, ал. 3 от ТТЗХ за разглеждане на документи по подадено искане за вземане на решение по чл. 5, ал. 3, изречение трето от ЗХ за потвърждаване извършването на инвестициите. Решението от 06.04.2021 г. включва диспозитив "Потвърждавам направените инвестиции", а в самия акт са изложени мотиви относно приетите за установени инвестиции и обстоятелствата, поради които се издава лиценз. Това решение не е оспорено от неговия адресат по отношение на издадения лиценз, неговия срок и обем, включително и относно признаването на направените инвестиции. Такса за потвърждаване на извършените инвестиции в размер на 2000 лв. е дължима на основание чл. 30, ал. 1 от ЗХ във всички случаи, когато е предоставена тази административна услуга без изключение. Тя е правилно определена в размера, предвиден в ТТЗХ, към която препраща законът. По изложените съображения се налага извод, че законосъобразно АССГ е приел, че не са налице основания за отмяна на решението на изпълнителния директор на НАП, в частта, с която не е уважено искането на "Сити геймс 2019" ЕООД за възстановяване на сумата от 2000 лв., която е платена основателно. В тази част обжалваното съдебно решение трябва да бъде оставено в сила. Претендираните и доказани от касационния жалбоподател разноски са в размер на 1350 лв. пред първата инстанция и 1930 лв. пред настоящата инстанция или в общ размер на 3280 лв. Предвид изхода на спора, представените доказателства за реалното им заплащане и при липса на възражение за тяхната прекомерност касационният жалбоподател има право на разноски за водене на делото пред двете съдебни инстанции, които да му бъдат възстановени от бюджета на НАП в размер на 3068 лв. съобразно уважената част на жалбата. По водене на делото ответната страна не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт само пред първата инстанция. С оглед окончателния изход на спора, присъдените от първата инстанция разноски в размер на 100 лв. не отразяват реалното съотношение между уважена и отхвърлена част от жалбата на "Сити геймс 2019" ЕООД, поради което касационната инстанция като съобрази това съотношение и правилата на чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, намира, че НАП има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 10 лв. По изложените съображения, Върховния административен съд