Решение № 15382 от 11.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2902/2020 г.

Решение № 15382 от 11.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2902/2020 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 545 от 07.01.2020 г. по адм. дело № 841/2019 г. на Административен съд – Стара Загора. С обжалваното решение Административен съд – Стара Загора е отменил уведомително писмо изх. № 01-6500/8124 от 04.09.2019 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичния ангажимент на П. Щерев по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 – 2013 г. за кампания 2017 г. и преписката е върната на административния орган за ново разглеждане. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че оспореният административен акт е издаден на погрешно правно основание, което е обусловило материалната му незаконосъобразност. Развива съображения, че според фактическите обстоятелства по делото, договорът между П. Щерев и контролиращия орган "Австрия Био Гаранти", клон България е прекратен, с което се слага край на законово регламентирания начин на приложение на агроекологичните дейности в стопанството. След като стопанството на П. Щерев не е било обект на такъв контрол, касаторът счита, че агроекологичният ангажимент законосъобразно е прекратен на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и 4 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., съответно – за неправилен извода на съда, че в случая фактическите обстоятелства обуславят приложение на основанието по чл. 17, ал. 1, т. 8 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., съгласно който не се предоставя или се намалява финансовата помощ по мярка "Агроекологични плащания", когато се установи, че е прекратен договорът с контролиращото лице. При тези подробно развити в касационната жалба съображения иска да се отмени обжалваното решение и се реши спора по същество като се отхвърли първоначалната жалба на земеделския стопанин срещу процесното уведомително писмо. Ответникът по касационната жалба – П. Щерев, изразява становище, че обжалваното решение е правилно и иска да се остави в сила. Твърди, че е изпълнил поетите агроекологични ангажименти и няма основание да бъде санкциониран. Не претендира присъждане на разноски и няма данни за направени такива в касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съдът е изяснил релевантните за спора фактически обстоятелства, правилно е анализирал и подвел същите към относимите правни разпоредби, при което е достигнал до обосновани правни изводи. По делото е установено, че П. Щерев е регистриран като земеделски стопанин с УРН 193140. На 12.05.2017 г. е подал в ДФ "Земеделие" заявление за подпомагане за 2017 г. с УИН 2425051700146 по посочени схеми и мерки, включително по мярка "Агроекологични плащания" (АЕП), направление "Биологично растениевъдство" по ангажимент, поет през 2013 година. В заявлението П. Щерев е декларирал, че представя договор с контролиращо лице, получило разрешение съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейски съюз. В резултат на извършената автоматична проверка е установено, че П. Щерев следва да представи сертификат за биологичното производство. На 31.05.2017 г. земеделският стопанин е подал ново заявление за подпомагане за 2017 г. и приложени към него таблица за използваните парцели 2017 г., таблица на заявените площи по схеми и мерки 2017 г., таблица за отглежданите животни. При поемане на агроекологичния ангажимент през 2013 г. П. Щерев е сключил договор с контролиращо лице – Агенция за контрол и сертифициране на биологични продукти А Серт А. През 2014 г. П. Щерев е сключил договор с контролиращо лице "Австрия Био Гаранти" клон България. В изпълнение на договора контролиращото лице е издало потвърждение, че стопанството на П. Щерев е в системата за контрол и сертификация. Видно от потвърждение за контрола и сертифициране е, че сертификацията е валидна до 31.01.2017 г. и се отнася за сезон 2015 година. На основание направена проверка на инспектор по сертифицирането, "Австрия Био Гаранти" клон България е издала на П. Щерев сертификат № 2-00682-2017, валиден до 31.01.2018 г. за това, че декларираният оператор е подложил дейността си на контрол и изпълнява изискванията на Регламент /Е0/ 834/2007 и Регламент № 889/2008. В сертификата изрично е записано, че той запазва действието си, само ако е наличен договор за контрол. ДФ "Земеделие" е уведомен с писмо изх. № 10-243 от 21.05.2018 г. на министерството на земеделието, храните и горите, че П. Щерев не е в системата за контрол без прекъсване. Във връзка с това писмо ДФ "Земеделие" е изискал информация от "Австрия Био Гаранти" клон България за наличието на прекратени договори с техни оператори за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 година. С писмо вх. № 01-2600/4736 от 19.09.2019 г. контролиращото лице е уведомило фонда, че е прекратило договора си за контрол с П. Щерев на 08.06.2017 година. С оглед получената информация, с писмо № 01-6500/8124 от 18.12.2018 г. ДФ "Земеделие" е уведомило земеделския стопанин, че на основание чл. 26, ал. 1 от АПК открива производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент за кампания 2017 г. във връзка с извършена административна проверка на основание чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., т. к. договорът му с контролиращото лице е прекратен. П. Щерев, като бенефициент се е задължил да спазва изискванията на Регламент № 834/2007 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологичните продукти и е следвало да има сключен договор с контролиращо лице на биологичното производство, получило разрешение от министъра на земеделието, храните и горите за преминаване към и/или продължаване на управлението на стопанството му в съответствие с правилата на биологичното производство. С това писмо му е дадена възможност да представи възраженията си и допълнителни доказателства. На 21.01.2019 година П. Щерев е представил възражение, че изпълнява задълженията си по мярка 214 точно, като не е прекратил самоволно и едностранно договора си с контролиращото лице. Към писмото е приложил и уведомително писмо до управителя на "Австрия Био Гаранти" клон България, с което възразява срещу уведомлението от 09.06.2017 г. за прекратяване на сключения договор поради неплащане и иска да си оттегли заявлението за прекратяване на договора. С обжалваното уведомително писмо изх. № 01-6500/8124 от 04.09.2019 г. за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка " Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. " за кампания 2017 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и 4 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичния ангажимент на П. Щерев по направление "Биологично растениевъдство". Фактическо основание за отказа е установеното при извършена административна проверка обстоятелство, че сключеният с контролиращото лице "Австрия Био Гаранти" клон България договор е прекратен на 08.06.2017 година. Изложените от съда фактически обстоятелства кореспондират с данните по делото и се възприемат изцяло от касационната инстанция. При тези фактически установявания, съдът правилно и обосновано е приел от правна страна, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентния административен орган, в съответствие с изискванията за форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Правилно съдът е посочил, че П. Щерев като подпомагано лице по подмярка "Биологично земеделие" е длъжен да спазва изискванията на Регламент на Съвета (ЕО) № 834/2007 и Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008. Задължението на земеделския стопанин да има сключен договор с контролиращо лице на биологично производство за преминаване към и/или продължаване на управлението в съответствие с правилата на биологичното производство, произтича от чл. 28 на Регламент 834/2007, чл. 63 от Регламент 889/2008 и чл. 40, ал. 3 от Наредба № 5 от 03.09.2018 г. за прилагане на правилата за биологично производство, етикиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица. Същите изискванията са въведени и с чл. 57 вр. чл. 58 вр. чл. 7, ал. 2 и чл. 37, ал. 1, т. 2 от Наредба 11 от 06.04.2009 година. От данните по делото е видно, че земеделският стопанин е изпълнил нормативните изисквания за наличие на сключен договор с контролиращо лице както към момента на подаване на заявлението за подпомагане през 2013 г., така и към момента на подаване на заявлението за плащане за кампания 2017 година. Спорният по делото въпрос е относно правното значение на прекратяването на договора от контролиращото лице със земеделския стопанин към 08.06.2017 г. и правилно ли административният орган е отказал плащане и прекратил агроекологичния ангажимент по направление "Биологично растениевъдство" на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и 4 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. Съгласно чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., ДФ "Земеделие" прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато преустановят прилагането на агроекологичните дейности по съответното направление преди изтичане на срока по чл. 7, ал. 1, според който агроекологичните ангажименти се изпълняват за петгодишен период. Основанието по чл. 18, ал. 3, т. 4 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за прекратяване на агроекологичният ангажимент е, че земеделските стопани не изпълняват агроекологичните задължения от заявленията по чл. 7, ал. 2. Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба 11 от 06.04.2009 г., подпомаганите лица по подмярка "Биологично земеделие" са длъжни: 1. да спазват изискванията на Регламент на Съвета (ЕО) № 834/2007 и Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008; 2. до 31 декември на годината, предхождаща кандидатстването, да са сключили договор с контролиращо лице за преминаване към и/или продължаване на управлението в съответствие с правилата за биологично производство или договорите по чл. 31, ал. 1 от наредбата. Съдът правилно е установил, че освен прекратяването на договора с контролиращото лице, в оспореното уведомително писмо не са посочени факти и обстоятелства кои агроекологични дейности са преустановени. Понятието "дейности" е дефинирано в § 1, т. 2 на Наредба № 5 от 03.09.2018 г., в която е включено производство на продукти в растениевъдство, получени по метода на биологичното производство. Изискванията за участие по направление "Биологично растениевъдство" се съдържат и в приложение за кандидатстване по мярка 214 "Агроекологични плащания" 2017. В административната преписка не се съдържат факти, които сочат на конкретни нарушения на определени изисквания в Регламент на Съвета (ЕО) № 834/2007 относно дейностите по биологично производство, от които да се изведе извод, че земеделският стопанин е преустановил прилагането на агроекологичните дейности и не изпълнява агроекологичните задължения, поети със заявлението по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 година. Съгласно член 28, параграф 1, б. "б" от Регламент на Съвета (ЕО) № 834/2007 всеки оператор, който произвежда, приготвя, складира или внася продукти от трета страна или пуска на пазара такива продукти, преди пускането на пазара на биологични продукти или продукти в преход към биологично производство следва да подложи своето предприятие на посочената в член 27 система за контрол, т. е да има сключен договор с контролиращо лице, което има задължението редовно да съобщава на компетентния орган резултатите от извършения контрол или при поискване от компетентния орган. Ако резултатите от контрола показват неизпълнение или вероятност за неизпълнение на конкретни изисквания на регламента, контролният орган незабавно информира компетентния орган. Съдът точно е констатирал, че към момента на подаване на заявлението за плащане договорът с контролиращото лице е действащ, както и че липсва такова уведомление за неизпълнено изискване на агроекологичен ангажимент до месец юни 2017 година /освен уведомлението за прекратен договор поради неплащане на дължима парична вноска/. По отношение на прекратения договор с контролиращото лице, съдът е обосновано е посочил, че в срока до 30 октомври 2017 г. контролиращото лице не е въвело в електронната система по чл. 68, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. данни за текущи проверки през 2017 г., както и информация, че договорът е прекратен. Правилен е изводът на съда, че прекратяването на договора от страна на контролиращото лице поради неплащане на такса за сертификация не означава автоматично преустановяване на прилагането на агроекологичните дейности преди изтичане на петгодишния срок. При положение, че до 31 декември на годината, предхождаща кандидатстването, земеделският стопанин има сключен договор с контролиращо лице и притежава издаден сертификат за биологично производство, валиден до 31.01.2018 г. (при условие, че договорът не е прекратен), съдът правилно е приел, че не е доказано преустановяване на агроекологичните дейности. Съдът правилно е приел, че прекратяването на договора с контролиращото лице представлява самостоятелно основание по чл. 17, ал. 1, т. 8 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. да не се предостави или да се намали финансовата помощ по мярка "Агроекологични плащания". Неоснователни са доводите в касационната жалба за неотносимост на разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т. 8 от Наредба № 11/2009 г. в обсъждания случай поради това, че хипотезата е предвидена с изменението и допълнението на Наредба № 11/2009 г., обн. ДВ, бр. 16 от 2015 г., в сила от 27.02.2015 г. и не е съществувала към момента на поемане на агроекологичния ангажимент през 2013 година. Според правилото на чл. 142, ал. 1 АПК, при издаване на административния акт административният орган е длъжен да съобрази действащата към този момент нормативна уредба. При положение, че с чл. 17, ал. 1, т. 8 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. изрично е уредено прекратяването на договора с контролиращото лице като основание да не се предостави или да се намали финансовата помощ по мярка "Агроекологични плащания", административният орган е следвало да съобрази и приложи нормативния текст. Фактическите обстоятелства по преписката се субсумират именно в хипотезата на чл. 17, ал. 1, т. 8 от Наредба № 11/2009 г., поради което неправилно административният орган е подвел същите към разпоредбите на чл. 18, ал. 3, т. 1 и 4 от Наредба № 11 от 06.04.2009 година. Поради това мотивите на съда за материална незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо следва да се споделят като фактически обосновани и правно издържани. Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че в тежест на земеделският стопанин е да докаже, че не е преустановил прилагането на одобрените агроекологични дейности в стопанството, т. к. административният оран е имал само задължение да установи факта на прекратяване на сключения договор за контрол, което е достатъчно основание за прекратяване на агроекологичния ангажимент. Както вече се посочи прекратяването на сключения договор за контрол води до отказване или намаляване на финансовата помощ в хипотезата на чл. 17, ал. 1, т. 8 от Наредба № 11/2009 г., която е различна по своя фактически състав от основанията по чл. 18, ал. 3, т. 1 и 4 от Наредба № 11/2009 г. когато земеделският стопанин е преустановил прилагането на агроекологичните дейности и не изпълнява агроекологичните задължения. Именно в тежест на административния орган е да посочи конкретни фактически обстоятелства, които са във връзка и/или са последица от прекратяване на сключения договор за контрол и изпълват съставите на чл. 18, ал. 3, т. 1 и 4 от Наредба № 11/2009 година. Административният съд правилно е приел, че такива фактически обстоятелства не се съдържат в оспореното уведомително писмо. Доводите на касатора в тази насока за неправилно разпределена доказателствена тежест не се подкрепят от данните по делото и са неоснователни. Съдът е събрал релевантните за казуса доказателства, при спазване на процесуалните права на страните и след като изяснил спора от фактическа и правна страна е постановил обоснован съдебен акт. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 21, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,