Решение № 5607 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14045/2018 г.

Решение № 5607 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14045/2018 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Е. Р.-административен ръководител - градски прокурор на Софийска градска прокуратура против решение № 5759 от 12.10.2018 г. на Административен съд С. град по адм. дело № 6395/2018 г. С него се отменя заповед № 1661/29.05.2018 г. на административния ръководител - градски прокурор на СГП, с която на К. Д. - прокурор в Софийска градска прокуратура на основание чл. 327, ал. 1 ЗСВ е обърнато внимание за допуснати от него нарушения по организацията на работата му по д. п. –11408/2016 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 15547/2016 г. по описа на СГП. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- отменителни основаяния по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, К. Д. взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на К. Д. срещу цитираната заповед № 1661/29.05.2018 г., издадена от административния ръководител на СГП. С нея на основание чл. 327, ал. 1 ЗСВ е обърнато внимание на К. Д. в качеството му на прокурор от СГП за допуснатите от него нарушения по организацията на работата му по д. п. 11408/2016 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 15547/2016 г. по описа на СГП. В мотивите на заповедта е посочено, че на 14.05.2018 г. в СГП е постъпила справка от 28.02.2018 г. на отдел "Административен" при ВКП с която на адм. ръководител на СГП се възлага преценка по реда на глава шестнадесета от ЗСВ за нарушение по цитираното д. п. изразяващо се в неизпълнение на определение № 267/17.01.2018 г. по НЧД № 227/2018 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 27 състав. Делото е образувано по жалба срещу постановление на СГП от 19.12.2017 г. за прекратяване на наказателното производство, като с цитираното определение е върнато на СГП за администриране съгласно мотивната част, конкретно за съобщаване на постановлението за прекратяване на всички заинтересовани лица с правен интерес от неговото обжалване. Въз основа на събраните доказателства по образуваната преписка № 424/2018 г. на СГП е установено, че в периода 17.01.2018 г. до 21.02.2018 г. прокурор Димитров е отказал да администрира горепосоченото дело съобразно указанията на съда. С констатации на факти, сочещи на извод за отклонение на магистрата от възприетите стандарти при изпълнение на професионалните му функции, при отчитане на служебната натовареност, липсата на данни за отсъствие от работа в обследвания период е прието, че санкцията "обръщане на внимание" ще е достатъчна за постигане на нужния дисциплиниращ и превантивен афект. Заповедта е обжалвана пред Административен съд С. град с възраженията за незаконосъобразност с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна и я отменил с обжалваното пред Върховен административен съд решение. Установил от фактическа страна, че след издаване на определението на съда е последвала кореспонденция между прокурор Кирилов, който поискал допълнителни разяснения защо следва да връчи постановлението за прекратяване на производството и на Т. М. - майка на починалия К. М., като е развил доводи, че тя няма качеството на наследник на починалия и не може да упражни правата на пострадалото лице в конкретното наказателно производство и, че с определението си съдът недопустимо разширямва кръга на правоимащите по чл. 243 НПК с разширително тълкуване на Постановление на Пленума на ВС № 4/1961 и ППВС № 5/1969 г/. Установено е, че има отговор от председателя на съдебния състав до прокурор Димитров с доводи против неговите, на което писмо има отново писмо от прокурор Димитров до съда, с което поддържа своите доводи. Установен е и факта, че с писмо изходящо от СГС до СГП, е посочено, че определение № 267/17.01.2018 г. по НЧД № 227/2018 г. по описа на СГС не подлежи на атакуване и следва да се изпълни. На свой ред след получаване на това писмо прокурор Димитров с писмо от 12.02.2018 г. е посочил, че няма да изпълни определението на съда, с възраженията, че съда няма прамощия да определя на кого да се изпраща препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство но има възможността сам да го изпрати по целесъобразнот на Т. М.. След получаване на това писмо с писмо от 16.02.2018 г. председателят на съдебния състав е сезирал административния ръководител на СГП да направи необходимито да бъде изпълнено определение № 267/17.01.2018 г. по НЧД № 227/2018 г. по описа на СГС при което със заповед № 502 от 21.02.2018 г. на административния ръководител на СГП е разпоредил да се определи и друг наблюдаващ прокурор по досъдебното производство. Кореспонденцията между съда и прокурор Димитров е била изпратена във ВКП по повод на което е извършена проверка, приключила със справка, постъпила в СГП по повод на която прокурор Димитров е уведомен с писмо от 14.05.2018 г. да представи обяснение, което представил върху писмото на 15.05.2018 г. с възражението, че указанието на съда е невалидно. Последвало издаване на обжалваната заповед. Съдът на първо място приел, споделяйки възраженията на жалбоподателя, че не става ясно в какво се изразява отклонението от професионалните стандарти, не се посочват възприетите стандарти при изпълнение на функционалните задължения на магистрата от които се отклонил прокурор Димитров и къде те са нормативно закрепени и какви действия е следвало да извърши Димитров по изпълнението им. Изложени са мотиви по отношение какво представлява организацията на работа на един магистрат като неизпълнението на определението на съда не се дължи на лоша организация на работа, а само на различното тълкуване на закона. При несъответствие между съдържание на акта и нормата на чл. 327, ал. 1 НПК съдът е отменил заповедта при липса на материалните предпоставки за издаването й. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 ЗСВ Административният ръководител може да обръща внимание на съдиите, прокурорите и следвоателите за допуснати от тях нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата им, за което уведомява съответната колегия на ВСС. В настоящият случай с определеие № 267 от 17.01.2018 г. СГС по НЧД № 227/2018 г. е прекратил НЧД № 227/2018 г. и върнал делото на СГП за администриране съобразно мотивната част и това определение не подлежи на обжалване. Определението е постановено на основание чл. 243, ал. 5 НПК според която съдът разглежда делото еднолично в закрито заседание не по късно от един месец от постъпване на делото, като се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Това определение съгласно чл. 413, ал. 1 НПК е задължително за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани. Задължителността се изразява в това да бъдат изпълнявани. За прокурора определението е задължително за изпълнение по силата на закона на който е подчинено наказателното производство в досъдебната фаза и пред съда. Констатациите, че прокурор Димитров не желае и не изпълнява определението са безспорно установени в административното производство. Това неизпълнение е в хипотезата на чл. 327, ал. 1 ЗСВ както правилно е приел и административиня ръководите. Въпросите за различното становище по отношение на кръга от лицата на които следва да бъде изпращано постановлението за прекратяване на наказателното производство е въпрос за правилността на постановения съдебен акт и компетентността на прокурора в досъдебното производство които въпроси не са предмет на настоящето производство. Самото неизпълнение на влязъл в сила съдебен акт, ако е изчерпан инстанционния контрол за правилността му съставлява нарушение на закона при изпълнение на служебните задължения, в случая по организация и движението на спорното наказателно производство. В настоящия спор е въведен довод за различна практика, обосновала поведението на прокурор Димитров, поддържащ становище, различно от това на съда. По делото обаче не се представя тълкувателен акт, издаден към момента на издаване на заповедта и задължителен за всички, преодоляващ тази практика. Доводите, че определението на съда е извън хипотезата на чл. 243, ал. 5 НПК и поради това не следва да се изпълнява е неоснователен. Съдът, когато се произнася на основание чл. 243, ал. 5 НПК проверява на първо място процесуалните предпоставки за редовността и допустимостта на образуването на производството пред него и след констатация, че тези предпоставки не са налице е разпоредил извършването на технически и правни действия за осигуряването им. Адресат на определението е СГП, в частност наблюдаващият прокурор, в случая прокурор К. Д. Предвид изложеното решението е неправилно и следва да бъде отменено. Следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което жалбата на прокурор Димитров следва да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховен административен съд шесто отделение