Решение № 15998 от 28.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12008/2017 г.

Решение № 15998 от 28.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12008/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на "Имаджин графикс България" ООД, гр. С., чрез процесуален представител, за отмяна на влязло в сила решение № 8649 от 4.07.2017 г., постановено от Върховния административен съд, първо отделение, по адм. дело № 4126/2016 г., в частта с която е оставено в сила решение № 919 от 18.02.2016 г., постановено от Административен съд С.-град, по адм. дело № 4694/2015 г. Искането за отмяна е с посочени основания по чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК. Ответната страна - директорът на Дирекция "ОДОП" гр. С. при ЦУ на НАП изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна. Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия намира искането за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240 от АПК от надлежна страна. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Производството за отмяна по чл. 237 от АПК като извънреден способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения или определения, с които се прегражда развитието на делото, е подчинено на точно и изчерпателно регламентирани в чл. 239 от АПК правни основания, които страната, за която съдебният акт е неблагоприятен, следва да представи и да докаже в това производство. В настоящия случай от молителя са посочени две основания по чл. 239 от АПК - т. 1 и т. 5. По първия текст се визират нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В случая не се сочат никакви такива данни - обстоятелства или доказателства, които да не са могли да бъдат известни на страната, което да налага промяна на посочените две решения. В случая молителят се позовава и твърди нищожност на ревизионния акт, чието прогласяване, макар и закъсняло според него, е основание по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Изложеното от молителя не може да бъде определено и не представлява нов факт по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, който да е основание за отмяна на влязъл в сила стабилен съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В молбата за отмяна се посочва, че е налице нарушено право на защита, именно тъй като съдебните инстанции не са прогласили ревизионния акт за нищожен, което по никакъв начин не доказва хипотеза, относима към разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК за отмяна на влязлото в сила решение. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховния административен съд, петчленен състав на Първа колегия