Решение № 165 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7924/2013 г.

Решение № 165 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7924/2013 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - гр. София, чрез пълномощника му юрисконсулт Красимира Темелкова, против решение № 2842/29.04.2013 г. по адм. дело № 14070/2012 г. на Административен съд София-град, Второ отделение, 37-ми състав. С последното, по жалбата на Димитър Борисов Митев от с. Комщица, община Годеч, е отменено уведомително писмо изх. № 02-230-6500/6751/29.10.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО за земеделски земи" за 2011 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ в частта, в която е отказано финансово подпомагане в размер на 23 356.89 лв, определена е за недопустима за подпомагане площ от 0,046 ха, и съответно - призната като годна за подпомагане такава от 80.37 ха, за която сумата за подпомагане възлиза на 23 342.37 лв. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че незаконосъобразно съдът е приел, че земеделския производител е изпълнил всички изисквания за финансиране по мярката за заявените за подпомагане имоти, съгласно Наредба № 3/23.02.2011 г. за условията и реда за прилагане на мярка 213 "Плащания по натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО за земеделски земи", тъй като не са взети предвид установените и неотстранени застъпвания. Претендира се отмяната на обжалвания съдебен акт. Ответникът - Димитър Борисов Митев от с. Комщица, община Годеч, в писмено становище оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение, като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С решение № 2842/29.04.2013 г. постановено по адм. дело № 14070/2012 г. на Административен съд София-град, по жалбата на Димитър Борисов Митев, е отменено уведомително писмо изх. № 02-230-6500/6751/29.10.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО за земеделски земи", издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказана поисканата от земеделския производител с общо заявление с УИН 23/310111/39969, финансова помощ за 2011 г. в размер на 23 356.89 лв, и наместо това му е признато правото на подпомагане за сумата от 23 342.37 лв по посочената мярка. За да постанови атакувания от касатора резултат съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон. Отбелязано е, че административният акт влиза в противоречие с данните от представените по делото доказателства, в т. ч. и контролния лист от проверка на място, установяващ недопустима площ, много по-малка от посочената в атакуваното писмо. За изясняване на релевантните по делото факти е изслушана съдебно-техническа експертиза, по данни от заключението по която, недопустими за подпомагане са площите съответно от 0.038 ха от БЗС 38186-63-2-2 /поради неспазена забрана да не се разорават ливади в Натура 2000/, и 0.08 ха - неотстранено застъпване в БЗС 38186-5-7. Според вещото лице за нито един от парцелите, заявени за подпомагане няма постъпила информация от регионалните структури на Министерството на околната среда и водите, че не са съобразени забрани в защитени зони по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие - обстоятелство, послужило като едно от основанията за постановения отказ от подпомагане. В тази връзка първоинстанционният съд приема, че установеният от административния орган размер на наддекларирани площи за заявените за подпомагане БЗС, не отговаря на действителното фактическо положение, респективно - че са опорочени направените в акта крайни фактически и правни изводи, че не са налице материалноправните предпоставки за получаване на финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО за земеделски земи". По тези съображения съдът е отменил оспорения отказ за финансово подпомагане и постановил решение по същество, с което е определил допустимата за подпомагане площ, изменяйки уведомителното писмо в частта, с която е определено финансово подпомагане в размер на 0 лв по мярката, като наместо това е определил последното на сумата от 23 342.37 лв. Обжалваното решение, в частта с която е установена незаконосъобразност и е отменено оспореното уведомително писмо е правилно. Съдът обаче не е имал правомощието да постанови решение в хипотезата на чл. 173, ал. 1 АПК, поради което и атакуваният в настоящото производство акт следва да бъде отменен в останалата му част. Обоснован е направеният от решаващият състав извод, че отказът за финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО за земеделски земи" в случая е незаконосъобразен. Видно от данните по делото Димитър Борисов Митев е подал заявление за подпомагане за 2011 г., с което е заявил за подпомагане БЗС с обща площ от 80.42 ха в землището на с. Комщица, община Годеч, като по данни от събраните по делото доказателства, неправилни са констатациите на административния орган относно размера на недопустимите за подпомагане площи. С оглед приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, такива са площите в размер общо на 0.118 ха, а не както е прието за установено от административния орган - 23.60 ха. Още повече, че последното противоречи и на данните от контролния лист, съставен при проверка на място, извършена в периода 13.10. - 25.10.2011 г. Поради това, правилно съдът е приел за незаконосъобразни изводите на административния орган, че в случая са налице предпоставките за пълен отказ на поисканото по горепосочената мярка подпомагане, а оттам и че предвид съществените разлики между отразеното в уведомителното писмо и действителния размер на недопустимите за подпомагане площи по мярката, заявена за подпомагане, процесното писмо следва да бъде отменено. Неправилно обаче съдът е определил сам размера на недопустимите за подпомагане площи и оторизираните за подпомагане суми при условията на чл. 173, ал. 1 АПК, наместо овластения орган от структурата на Държавния фонд "Земеделие", изпълняващ функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акредитация - чл. 11, ал. 2, т. 4 ЗПЗП. Акредитацията според § 1, т. 15 от Допълнителни разпоредби на ЗПЗП е "процедура по признаване на статут на Разплащателна агенция от национален компетентен орган въз основа на оценка на възможностите за администриране и осчетоводяване на средствата от Европейските земеделски фондове съгласно законодателството на Европейския съюз", а по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителна разпоредба на Наредба № 79/1.06.2006 г. за изискванията и реда за акредитация и годишно сертифициране на Разплащателната агенция /обн. ДВ, бр. 49/16.06.2006 г./ - "процедура за признаване от компетентния орган, че организацията и системата за вътрешен контрол на Разплащателната агенция отговарят на критериите, посочени в приложението". След като естеството на издаваното от ДФ "Земеделие" уведомително писмо, обективиращо информация, генерирана от системата ИСАК, при изрично регламентирана структура и начин на постановяване, не позволява решаването на въпроса по същество от съда, след отмяната на обжалвания в първоинстанционното производство акт, преписката е следвало се върне на административния орган за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. Предвид изложеното, обжалваното решение в частта, в която процесното писмо е отменено следва да бъде оставено в сила, а в частта, в която съдът се е произнесъл по съществото на спора следва да се отмени и преписката да се върне за ново произнасяне от административния орган. При това, на основание чл. 174 АПК следва да бъде определен 30-дневен срок за постановяване на нов административен акт по заявлението за подпомагане на Димитър Борисов Митев, съобразно указанията, дадени в поставените от двете инстанции решения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение