Решение № 10287 от 3.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1961/2009 г.

Решение № 10287 от 3.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1961/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Димитър Николов моли да бъде отменено решение № 1674/8.12.2008 г. по адм. д. № 2777/2008 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 03001923/14.11.2007 г. на ТД-Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде обявен за нищожен или да бъде отменен. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-Варна моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Димитър Николов, собственик на ЕТ "Виталис-Д. Николов" против РА № 03001923/14.11.2007 г. на ТД-Варна, с който са определени задължения по ЗОДФЛ(отм.) за периода 2001 г. - 2006 г. В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден от редовно овластен актосъставител след проведена по правилата на чл. 122 ДОПК ревизия, поради непредставени годишни декларации за доходите. С първото отменително решение на ВАС е отговорено на възражението за невръчено уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК и съдът е отхвърлил повторните доводи за това нарушение. Подробно е обсъдил констатациите по РА за подарени през м. 10.2006 г. 20 000евро от бащата и 50 000евро от бабата на касатора, с които са закупени лек автомобил ВМW и недвижим имот с нотариален акт № 111/18.12.2006 г. от бащата на касатора. С ревизионният акт е направен анализ на доходите, разполагаемите средства, направените и обичайните разходи за издръжка на касатора и е прието, че всички разходи надхвърлят приходите и разполагаемите средства с 8778,28 лв, които представляват укрит доход, върху които е определен данък върху общия доход 2053,63 лв с лихви. Съдът е отхвърлил като недоказано възражението на касатора, че цената по нотариалният акт съставен за покупко-продажба на недвижим имот на е платена, макар, че е посочено, че цената е платена в брой. Съдът е приел, че нотариалният акт е официален свидетелстващ документ и доказва, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на нотариуса са се осъществили така, както са описани. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена с доказателствата по делото. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Доводът на касатора, че не е уведомен по чл. 124, ал. 1 ДОПК, че ревизията ще се проведе по чл. 122 ДОПК е основателен само за периода 2001 г. - 2005 г., за който няма друго възражение на касатора по същество. За 2006 г. уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК е връчено на касатора на 17.10.2007 г. и за облагането на доходите за 2006 г. възражението за неприложимост на чл. 124, ал. 2 ДОПК е неоснователно. Съдът е обсъдил подробно събраните доказателства и доводите на касатора, достигнал е до правилно правни изводи, които се възприемат изцяло от настоящия съд и не следва да бъдат повтаряни. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на разноски е основателно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК в размер 92,60 лв, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е в размер 263,22 лв, поради промяната на чл. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с ДВ бр. 2/2009 г., а съдът е присъдил останалата част до пълния размер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,