Решение № 4463 от 3.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14324/2008 г.

Решение № 4463 от 3.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14324/2008 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 211к от Закона за митниците и с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална митническа дирекция - Бургас, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Кета Керенска - Гелова, срещу решение № 914 от 16.10.2008 г. по адм. дело № 875 по описа за 2008 г. на административния съд - Бургас, с което е отменено постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 25 от 18.04.2008 г. на началника на митница - Бургас, мълчаливо потвърдено от директора на Регионална митническа дирекция - Бургас. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - "Пристанище Бургас" ЕАД не изразява становище по нея. Ответната страна по касационната жалба - началникът на митница Бургас не изразява становище по нея. Заинтересуваната страна по делото - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП - гр. София не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното в нея отменително основание, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 2 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Бургас е било постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 25 от 18.04.2008 г. на началника на митница - Бургас, мълчаливо потвърдено от директора на Регионална митническа дирекция - Бургас. С него на основание чл. 204, ал. 1, б. "а" от МК, чл. 199, ал. 1, т. 6 от ЗМ, във връзка с чл. 114, ал. 1 и чл. 112, т. 5 от ППЗМ на "Пристанище Бургас" ЕАД е определено задължение за ДДС в размер на 335.30 лв., заедно с дължимата лихва от датата на възникване на задължението 14.09.2007 г. до окончателното му погасяване. По делото е установено, че на 2.08.2007 г. е въведена и манифестирана в МП "Пристанище Център" с митнически манифест № 200 от 2.08.2007 г. стока аглоруда - 3 000 000 кг. На 3.08.2007 г. след окончателното разтоварване на кораба и на основание чл. 772 от ППЗМ е съставен Генерален акт № 200, в който като действително разтоварено количество е посочено тегло, съответстващо на обявеното по представените коносаменти, а именно - 3 000 000 кг. Стоката е приета във временен склад, открит с разрешение № 4 от 8.02.1999 г. на митница Бургас с титуляр "Пристанище Бургас" ЕАД. Разтоварената аглоруда е експедирана на партиди, като след натоварването им и претеглянето им е установено окончателно количество в размер на 2 987 220 кг., за което е дадено митническо направление "Транзит в страната". Митническият орган е приел, че установените разлики в по-малко с 12 780 кг., за които не е дадено допустимо митническо направление, представляват липси по смисъла на чл. 114, ал. 1 от ППЗМ. Решаващият съд е приел, че в случая не е налице липса по смисъла на чл. 114, ал. 1 от ППЗМ, а несъответствие и допустима грешка при измерването на стоката по метода на "драфт сървей" и при претеглянето на ж. п. вагоните. За да достигне до този извод, съдът се е позовал на заключението на съдебната експертиза, неоспорено от страните. Според него винаги има несъответствие между двата вида измерване на теглото на товара - по газенето на кораба ("драфт сървей") и на ж. п. кантар. В международната практика е приета точност на метода "драфт сървей" до 0.5% от дедвейта на кораба, който в случая нормалната грешка е до +/- 15 000 кг. При измерването на ж. п. кантар за определянето на теглото на товара като разлика между теглото на вагона пълен и вагонната тара има повтаряща се системна грешка от около 0.14 % от теглото на товара или до 80-85 кг. Към него се прибавя и грешката във везната от +/-40 кг. В случая грешката от претегляне на стоката на жп кантар може да се приеме средно за 50 до 120 кг на вагон и знаейки броят на вагоните 53 броя може да се заключи, че би била нормална една разлика приблизително от 2 650 кг. до 6 360 кг. в по-малко. Общо грешката при измерването от "драфт сървей" и теглене на ж. п. кантар посочена по-горе поотделно и установената разлика в минус 12 780 кг. сочи, че тя е в границите на допустимото. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно като краен резултат и не са налице твърдяните от касатора съществени процесуални нарушения, свързани с преценката на доказателствата и кредитиране на заключението на съдебната експертиза. Правилен е изводът на съда, че не е налице липса по смисъла на чл. 114, ал. 1 от ЗМ. Не са налице и случаите на отпадане на отговорността в хипотезите на чл. 114, ал. 2 и ал. 3 от ППЗМ. Позоваването относно данъка върху добавената стойност и съответните лихви на основание следва да е с оглед на чл. 56 от ЗДДС и чл. 58, т. 14 от ЗДДС. Последният текст предвижда, че се освобождава от данък вносът на стоки, които са под митнически контрол, които са унищожени или безвъзвратно загубени, поради причина, свързана с естеството на стоките или поради непреодолима сила. В случая това е поради естеството на товара, аглоруда в големи количества, и характера на превоза с кораб, който е свързан с естеството на товара, измерването им при натоварването, което се извършва по метода драфт сървей, който има международно призната допустима грешка, а сухопътният превоз се извършва с ж. п. вагони, пак поради естеството на товара. При тегленето с ж. п. кантар има грешка, установена от вещото лице и правилно съдът е приел, че липсата на аглоруда не се дължи на отклоняване от митнически контрол, а на грешки при меренето при натоварването по метода драфт сървей, а при сухопътния транспорт - на ж. п. кантар. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение