Решение № 4298 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11779/2016 г.

Решение № 4298 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11779/2016 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Е. М., понастоящем в Затвора в гр. С. по втора жалба чрез пълномощника адв. Б., против решение № 5506 от 02.08.2016 г., постановено по адм. д № 2584 по описа за 2015 г. на Административен съд - С. град. Р. се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - Министерство на правосъдието е изразил становище за неоснователност и по двете касационни жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по съществ. Разгледана по същество е основателна, доколкото при съдебният акт е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Производството пред Административен съд - С. - град е образувано по предявения от Е. Д. М. против Министерство на правосъдието иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., със съответните лихви до момента на окончателното изплащане, нанесени му в периода 10.12.2013 г. до 22.05.2015 г. Ищецът твърди, че е претърпял вреди, изразяващи се в болки и страдания, предизвикани от условията, при които същият е пребивал в следствения арест на Специализираната прокуратура, гр. С., ул. "М. В." .№.... Административният съд е приел, че в разглеждания казус надлежен ответник по иска е следвало да бъде Г. Д. "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, а не самото министерство, защото Главна дирекция " Изпълнение на наказанията" е юридическо лице със седалище С. към министъра на правосъдието, като дирекцията организира и осъществява реда по изпълнение на наказанията. Посочил е, че съгласно чл. 3, ал. 1 от ППЗИНЗС, ГДИН е специализирана административна структура към Министерство на правосъдието, т. е. не е налице каквото и да било действие или пък задължение за действие или пък задължение за действие от страна на служители от администрацията на Министерство на правосъдието. В заключение административният съд приел, че длъжностните лица, от чиито действия и бездействия се твърди, че са настъпили вредите, са служителите на Главна дирекция " Изпълнение на наказанията", следователно, посоченият от Е. М. ответник - Министерство на правосъдието, е ненадлежен, поради и което искът срещу него е неоснователен и недоказан. Освен това е приел, че исковата молба е неоснователна и по същество. Съдът е приел, че не е налице бездействие на административен по смисъла на § 1, т. 1 ДР на АПК орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Ищецът не е доказал, че е претърпял визираните вреди, пряката причинно следствена връзка между твърдените неимуществени вреди и конкретно установено бездействие на административен орган и/или длъжностни лица, по задължения, произтичащи от нормативен акт. Представените доказателства са обосновали извода, че ГД "ИН" не е бездействала по отношение на битовите условия в т. н. "следствени арести", тъй като е полагала усилия за подобряване на хигиенните условия в помещенията. Съгласно чл. 203 и сл. АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, като за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Според чл. 284 ЗИНЗ, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. И. по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. И. се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения срещу органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Доколкото нормата на чл. 284 ЗИНЗС урежда безвиновна, обективна отговорност на държавата по отношение на лишените от свобода и задържани под стража, чиито права по чл. 3 ЕКПЧ, респ. по чл. 3 ЗИНЗ са нарушени, то служебното начало, уредено в АПК налага съдът да прояви процесуална активност, вкл. по отношение конституиране на ответника по иска. Това засилено служебно начало не позволява съдът да проведе цялото исково производство по отношение на ненадлежен ответник, тъй като отговорността по чл. 284 ЗИНЗС в материалноправен аспект не е на ответника /както това е при гражданскоправните спорове/, а е на държавата. Ето защо ответникът, посочен по чл. 285 ЗИНЗС, както и според чл. 215 АПК е само процесуален субституент на държавата. След като е приел, че Министерство на правосъдието е ненадлежен ответник съдът е следвало да прекрати производството, но не и да разглежда иска по същество и със сила на пресъдено нещо да изключи отговорността на държавата, отхвърляйки исковата претенция. Налице е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещи до отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Водим от горното, Върховният админстративен съд