Решение № 95 от 21.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3579/2018 г.

Решение № 95 от 21.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3579/2018 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на М. Т. М., чрез пълномощника му адв. Кр. Д. от АК-В. Т., срещу въззивното решение № 214 от 23.05.2018 г. по гр. д. № 180/2018 г. на Великотърновския окръжен съд. С него въззивният съд е потвърдил решението от 8.06.2017 г. по гр. д. № 201/2015 г. на районния съд, гр. Елена в частта, с която са уважени предявените срещу него искове по чл. 108 ЗС за поземлени имоти с идентификатори *** и *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, находящи се в [населено място], [община], като е признато за установено по отношение на касатора, че Т. В. С., Д. В. П. и Х. Д. Д. са собственици на горните имоти и касаторът е осъден да им предаде владението върху тях, както и да им заплати сумата от 448 лв., представляваща обезщетение за ползването на първия от тях в периода 7.09.2010 г. до 7.09.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 7.09.2015 г. до окончателното плащане. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК с искане за неговата отмяна и вместо това се постанови друго решение по същество, с което исковете срещу него бъдат отхвърлени, евентуално делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Претендира присъждане на направените разноски. От ответниците по касационната жалба Т. В. С., чрез пълномощника й адв. К. Г., оспорва жалбата като неоснователна по изложените в представения писмен отговор съображения. Претендира присъждане на направените съдебни разноски. Останалите ответници по касация – Д. В. П. и Х. Д. Д. не са взели становище по жалбата. С постановеното по делото определение № 161 от 29.03.2019 г. Върховният касационен съд е допуснал касационното обжалване на въззивното решение по подадената касационна жалба на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Изводът за очевидната му неправилност е обоснован с констатациите на касационния съд за допуснато грубо нарушение на процесуалните правила, относими към дейността на въззивния съд при постановяване на решението. Изложените в него съображения относно направените изводи за правилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка и правилни правни изводи, сочат на произнасяне на въззивния съд като контролноотменителна инстанция, дейността на която е проверяваща по отношение на законосъобразността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, при действието на отменената процесуална уредба. Съгласно разясненията в ТР № 1 от 4.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК, т. 19 дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата, като представлява нейно продължение. Тя има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, като съдът извършва самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и прави свои фактически и правни изводи по съществото на спора. Така въззивният съд достига до свое собствено решение по предявения иск, като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционният съд. Посочено е, че въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. Поради това тя не може направо да потвърди фактическите и правни констатации на първата инстанция като запише в мотивите си, че те са законосъобразни и обосновани. След като обоснове собствените си изводи по съществото на спора, въззивният съд трябва да направи констатацията за наличието на пълно или частично съвпадение с тези на първата инстанция, в което се изразява непрекият резултат от дейността на въззивния съд по проверка на обжалваното решение, отразен в диспозитива му–да остави в сила или да постанови ново решение, след като отмени изцяло или частично решението на първата инстанция. В контекста на горното тълкувателно решение относно дейността на въззивния съд, както и на последващите разрешения в същия смисъл /т. 4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, съответно т. 2 и т. 5 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС/ обжалваното в настоящето производство въззивно решение е постановено в противоречие със същите, както и при съществено нарушение на процесуалните правила – препращащата разпоредба на чл. 273 ГПК към съответните правила на първоинстанционното производство по чл. 236, ал. 2, чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 269, във връзка с чл. 267 ГПК, относно правомощията на въззивния съд. В обжалваното решение липсват изложени самостоятелни съображения относно релевантните за основателността на иска за собственост факти, липсва произнасяне по доводите и релевираните възражения, нито е налице преценка и анализ на събраните доказателства, а оттук и липсва констатацията за пълно съвпадение на направените изводи с тези на първоинстанционния съд. Приложението на чл. 272 ГПК не изключва задължението на въззивния съд да изложи съображения по същество на иска с оглед същността му на инстанция по същество и при действието на новия ГПК. Въззивният съд е дължал произнасяне по оплакванията в жалбата на ответника М. М. относно непротивопоставимостта по отношение на него на влязлото в сила решение, с което е прогласена нищожността на разпоредителната сделка на наследодателя на ищците, както и на претендираното от него придобивно основание по отношение на спорните имоти и оспорване претендираното от ищците право на собственост, вкл. и относно правната квалификация на иска. Вместо да се произнесе в рамките на висящото производство с предмет, очертан от подадената от ответника М. М. въззивна жалба, въззивният съд приел за установено образуваното по исковата молба на Т. В. С., Д. В. П. и Х. Д. Д. против М. Т. М. и "Гео Мап" ЕООД, гр. Елена производство, като се твърди, че наследодателят на ищците Д. Д. С. е бил собственик на процесните недвижими имоти, на основание нот. акт № 114/2004 г. Съдът се е позовал на конкретизирането, както в исковата молба, така и в решението на първоинстанционния съд, на исковите претенции, хронологията на извършените сделки с тези имоти, както и водените съдебни спорове във връзка с тях. Посочено е, че подробно са коментирани както писмените доказателства, така и свидетелските показания и заключенията на вещите лица. Въз основа на това въззивният съд заключил, че районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, както и е дал правилна квалификация на предявените искове, като се е съобразил с твърденията на ищците и се е произнесъл по възраженията на ответниците. Същият споделил подробните съображения на първоинстанционния съд, като счел, че не следва да ги преповтаря. Процедирайки по този начин, намирайки въз основа на споделените мотиви на районния съд за правилен извода му за основателност на иска по чл. 108 ЗС срещу М. М. относно имоти с идентификатори *** и ***, както и този по чл. 59 ЗЗД, въззивният съд всъщност не е постановил решение по същество на спора по предявените искове, съобразно изложените по–горе съображения относно дейността на въззивната инстанция. Поради допуснатите процесуални нарушения от въззивния съд настоящата инстанция не може да осъществи касационна проверка на въззивното решение по чл. 290, ал. 2 ГПК. Последното следва да се отмени и делото се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, при което бъдат извършени съответните съдопроизводствени действия по разглеждане по същество исковете срещу М. М. по подадената от него въззивна жалба. При него съдът следва да се произнесе и по разноските за настоящето производство, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК и с оглед изхода на спора. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение