Решение № 2141 от 22.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8978/2023 г.

ВАСВторо отделение22.02.2024 г.докладчик Светлозар Рачев

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА решение 3165 от 12.05.2023 г., постановено по адм. дело 5220/2022 г. по описа на Административен съд София - град.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбите на С. Тодоров от гр. София и Б. Табаков от гр.София против Заповед РА50-983/23.12.2021 г. на главния архитект на Столична община в частта, касаеща собствените им имоти, находящи се в гр.София, м. [местност] , а именно УПИ V-1646, УПИ VІ-1642 и УПИ ІХ-2118, 2119

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. 5220/2022 г. по описа на Административен съд София-град в тази му част.

ОСЪЖДА С. Тодоров от гр. София, [ЕГН] и Б. Табаков от гр.София, [ЕГН] общо да заплатят на Столична община сумата 270 лв.(двеста и седемдесет лева), представляваща направени по делото разноски.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА Членове: /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА /п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

Мотиви

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община против решение 3165 от 12.05.2023 г., постановено по адм. дело 5220/2022 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Ответниците С. Тодоров и Б. Табаков, в писмен отговор и чрез процесуалния им представител - адв. Д. Траницова, оспорват касационната жалба. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Метрополитен ЕАД, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание поддържа касационната жалба на Столична община. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че обжалваното решение е недопустимо, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение е обявена нищожността на заповед РА50-983/23.12.2021 г. на главния архитект на Столична община, в частта, относно имотите на оспорващите, находящи се в гр.София, м. [местност] , а именно УПИ V-1646, УПИ VІ-1642 и УПИ ІХ-2118, 2119. С допълнително решение 4581/07.07.2023 г. съдът отхвърля молбата на оспорващите С. Тодоров и Б. Табаков с искане за поправка на очевидни фактически грешки в мотивите на решение 3165/12.05.2023 г. и допълва решение 3165/12.05.2023 г., постановено по адм.д. 5220/2022 г. по описа на Административен съд София-град, като след ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед РА50-983/23.12.2021 г. на главния архитект на Столична община, в частта, относно имотите на оспорващите, находящи се в гр.София, м. [местност] , а именно УПИ V-1646, УПИ VІ-1642 и УПИ ІХ-2118, 2119 следва: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбите на С. Тодоров от гр. София и Б. Табаков от гр.София против Заповед РА50-983/23.12.2021 г. на главния архитект на Столична община в останалата част, извън собствените им имоти, находящи се в гр.София, м. [местност] , а именно УПИ V-1646, УПИ VІ-1642 и УПИ ІХ-2118, 2119 и прекратява производството по адм.д. 5220/2022 г. по описа на Административен съд София-град в тази му част. Допълнителното решение е влязло в сила на 17.08.2023 г. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорения административен акт е издаден от некомпетентен орган. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е заповед РА50-983/23.12.2021 г. на главния архитект на Столична община, с която, на основание чл.134, ал.1, т.2 във вр. с ал.2 ЗУТ, чл. 111 във вр. с чл. 189 ЗУТ, устройствени категории по т.25, т.12, т.4, т.15, т.7, т.34 и т.3 от Приложението към чл.3, ал.2 ЗУЗСО е наредено изработване на служебен проект за подробен устройствен план (ПУП) специализиран план по чл. 111, вр. с чл. 189 ЗУТ за трасе на метрополитен и прилежащи метростанции в обхват: от метростанция Витоша" по [улица]през квартали 97, 105, 106, 125, 125А от м. [местност]"; през квартали с 119, 91, 90, 89, 88, 87 от м. Витоша ВЕЦ Симеоново", район Лозенец" по улица о.т. 439 - о.т.440 443а и праз квартал 72а от м. Витоша ВЕЦ Симеоново", район Лозенец ; през кв. 24 от м. Витоша ВЕЦ Симеоново", район Студентски"; през квартал 1 от м. Малинова долина 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та част и изменение на плана за регулация (ИПР) за УПИ ІІІ-7083 и УПИ ІІ-3819 от кв. 1, район "Студентски" и ИПУР. Безспорно по делото е, че С. Тодоров е собственик на недвижими имоти, находящи се в гр. София, представляващи ПИ с идентификатор 68134.904.2603 УПИ V-1646; ПИ с идентификатор 68134.904.3020, съставляващ тупик без право на обществено ползване от о.т. 190а до о.т. 190б и ПИ с идентификатор 68134.904.2605 УПИ VІ-1642, а Б. Табаков е собственик на ПИ с идентификатор 68134.904.3407 УПИ ХІ-2118, 2119 по ПУП на м. [местност] . От събраните по делото доказателства е видно, че със заповед РА50-983/23.12.2021 г. на главния архитект на Столична община е наредено на първо място да се изработи служебно проект за подробен устройствен план (ПУП) - специализиран план по чл. 111, ал.1 във вр. с чл. 189 ЗУТ за изграждане на подземно трасе и прилежащи метростанции с териториален обхват, попадащ в райони Триадица , Лозенец и Студентски на Столична община и изменение на план за регулация на точно определени имоти засегнати от вход/изходите на метростанциите. Имотите на жалбоподателите са засегнати от първия от двата плана специализирания план отнасящ се за трасето на метрополитена. Този план се явява първи и с него не се изменя действащ ПУП-ПР. Съгласно чл. 124б, ал.4 ЗУТ заповедите имащи за предмет разрешения по чл. 124а ЗУТ не подлежат на обжалване. Следователно по силата на закона оспорената заповед в частта, с която е разрешено изработването на специализиран план е изключена от съдебно обжалване, което прави подадените срещу заповедта жалба недопустими, поради липса на предмет. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е недопустимо като не следва да бъдат разглеждани сочените касационни основания за неговата отмяна. Предвид изхода на делото и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя за двете съдебни инстанции и внесена държавна такса за касационната инстанция, на основание чл. 143, ал. 3 АПК следва да се осъдят С. Тодоров и Б. Табаков да заплатят на Столична община сумата 270 лв., представляващи заплатена държавна такса за настоящата инстанция и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,